Бисквити с бял шоколад и фъстъчено масло

 

100 г краве масло, стайна температура

100 г фъстъчено масло

  50 г кафява захар

  50 г захар

    1    голямо яйце

100 г брашно

1/2 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода бикарбонат

50 г натрошен бял шоколад

Предварително загряваме фурната на 170°С. Застиламе тавата от печката с хартия за печене.

Разбиваме с миксер кравето и фъстъчено масло  с двата вида захар до пухкава смес. Прибавяме яйцето до усвояването му. Накрая слагаме брашното, предварително пресято с бакпулвера и содата, и шоколада. Разбъркваме добре.

С лъжица изсипваме купчинки  от сместа в тавата на разстояние една от друга ( при печенето се разстилат).  Излизат около 15 броя.

Печем 10 минути, вадим тавата от фурната, удряме рязко в плота върху памучна кърпа, за да изкараме въздуха от бисквитите и допичаме за около още 10 минути.

Резултатът е меки и сочни бисквити.

Източник: Good Food

Идея за декорация

Семпло и красиво.

Лесно и ефектно.

На точки, на чертички или на цветенца -

модерен десен за празнична премяна на любимите ни курабийки.

 

Изпълними и с подръчни материали -

сламки, накрайник за пош, ножче, точилка, формичка за сладки.  

Естествено, нужни са ни:

изпечени курабийки, поне два цвята фондан (захарно тесто), търпение и въображение.

 

Изрязваш, подреждаш, разточваш тънко, залепваш...

 

И имаш патета на точки, зайци на цветенца - меденки с минимално количество захарна глазура. За мен е важно! 

 

Защото вкусът е преди всичко.

 

Спирам дотук, повече приказки са излишни.





 

 

 

 

 

Още една порция пролет...

 

 

Пернати

Като написах заглавието и си помислих, че се нуждая от ударение. Перна́ти или пе́рнати - има ги и от двата вида тук. Все са перна́ти, но по-шаренките може и да са пе́рнати я с мокър парцал, я от някоя шишарка. Или пък  от онези, яхнали метлите може да ги е зашеметила, профучавайки покрай тях. Та види ли се нещо? Тъмно като в рог...

Та идеята ми бе да онагледя как с перна́ти се печели първа награда за апликация с есенни листа, да прелее плавно към аранжировката на бухалските ми курабии и накрая да завърши със стройна песен на перна́тия хор. Но, отплеснах се. То от толкова повторения вече се чудя има ли въобще такива думи в българския език. Дали да не ходя да си лягам, че накрая да не излезе, че пе́рнатата съм аз :)

Цялата дружина летя за Германия. Ах, от умора свят им се завило...А аз други причини търся за кривогледите им очички. Закъсняха за Хелоуин. Но пък се направи повторение заради едни жадни за приключения братовчеди.

Толкова за есента, бухалите и пернатите от всякакъв вид. А аз чакам да ми дойде съботата, та да компенсирам с една дъъъъъълга публикация. Чао :)

Чай?

Има ли нещо по-вкусно от това, което е приготвила мама? От салатката, през  мусаката, стигайки до десерта - дали дребни сладки или висока пищна торта. Няма такъв вкус!

Макар, че редовно изпробвам нови  рецепти, често се връщам към меденките на мама, защото са лесни, защото са икономични, защото са ми любими и защото моите деца ги обожават.

Само че има една разлика. И тя е, че на мен не ми пречи да отделя малко повече време и вместо да завъртя еднакви топчета, на които да бодна по едно орехче в средата :)  аз мога да се цапотя до забрава. Така се появиха и тези пакетчета чай. Бързо грабвайте по едно, че свършват за секунди! За качествата - спор няма - аромат на канела, съчетан с плътен вкус на черен шоколад. Нетипично, но също тъй любим на дребните.

Рецептата, подозирам, че я има в тефтерите на всяка домакиня, но ще си я поместя тук, за да не звъня по нощите да ми я припомнят. И аз си имам недостатъци - записвам на хвърчащи листчета, които после не намирам или са без заглавие и понякога трябва по продуктите да се досещам за какво се е отнася. И друго - не помня цифри. Така че, без пищови не готвя, да си знаете :)

Първо да  кажа, че идеята страшно ми хареса, когато я видях и търпение нямах да я реализирам. Нито подходящи конци имах, нито етикетчета, които все пак правят половината от изненадата, но кой ти чака?  Като допълнение днес ще има и едно предложение как да пропуснем облизването на лъжицата и изгребването  на останалия  шоколад, предвиден за декорация :)

Меденките на мама

Продуктите:

2 яйца,

2 к.ч. захар,

2 к.ч. олио,

 2 с.л. мед,

1 ч.л. канела,

2 ч.л. сода за хляб,

брашно, колкото поеме (шегувам се, тази мярка не я харесвам) 5 - 6 к.ч. за омесването на твърдо тесто

Разточвам на хартия за печене, изрязвам желаните фигури с форма, чашка или в случая с нож, пробивам дупка със сламка. Любимият ми момент е издухването на тестото, останало във сламката :)))) И пека. Не ме питайте колко. До зачервяване. Охлаждам върху решетка.

После вариантите са няколко:

1. Консумираме веднага - най-честия;

2. Слепваме със сливов или шипков мармалад, затваряме в кутия и на следващия ден са божествени - топят се в устата;

3. Декорираме със захарна паста (фондан) както е тук

4. Правим шоколадова глазура;

5. Оставяме се на въображението да ни води.

Конецът с етикетчето е по желание и смятам, че няма какво да разказвам по него. С ножица, перфоратор и телбод се получават задоволителни резултати :)

За шоколада не мога да дам насоки, защото зависи каква част от меденките и как искаме украсим. Аз най-често разтопявам на ниска мощност в микровълновата 50 гр шоколад. Потапям половината от меденката и оставям върхурешетка да стегне глазурата.

Или си правя фунийка от хартия за печене, сипвам в нея шоколада и нанасям тънки линийки върху бисквитките.

Какво правим с останалия шоколад?

Шоколадови перлички

Зная, изглеждат съвсем истински, но самата аз не предполагах, колко лесно се правят и колко  прилични стават.

Сега ще разкажа какво ме осени за тази идея:

Имам една поетична приятелка, за която често правя торти.  Описанието за скорошното й желание : кремът да бъде леещ се като приятен мус с хрупкави парченца шоколад...

Това последното пак го нямах налично, а запася ли се  ....ще вляза в шоколадова серия.

Тортата ни се отложи, но не и пробата, която стана толкова успешна, че не мога да не я споделя.

Отново любимата фунийка от още по-любимата хартийка, точкувам с шоколад, къде? ... Естестевено върху пекарската хартия. Втвърдяват се почти моментално. Отлепят се безотказно.

За  цветен финал:

Морковени курабии

Повече от седмица мина, снимките кротко чакат, на два пъти ги отварям да ги "пипна" малко. Подразвам се от едни слънчеви зайчета по повечето от тях, оставям ги за утре - поредното... Ще почака още малко втора част Фондан, извинете.

А докато  дойде момента - едни бисквити с моркови.

Правих миналата седмица отново ябълковите курабии, пак се ометоха, пак си казах, колко са вкусни, пак ги заправих вчера. Но пък едни морковени сладки, видяни при Йоли, не ми излизат от ума. Но дали ще се приемат така добре? Хлапетата недолюбват глазурата от пудра загар...Да не стане така сама да си ги усвоявам? И накрая малко префасонирах изпитаната рецепта и се получи това. Добри са! Но има ли съмнение щом от всяка курабийка наднича парченце шоколад? А моркова никой не го разпозна, хихи!

 за  около 30 броя:

60 гр масло, 150 гр захар, 1 яйце, щипка сол, 1/2 ч.л. сода за хляб, 140 гр брашно, 60 гр фини овесени ядки, 30 гр кокосови стърготини, 30 гр шоколад, 30 гр орехи,  1 морков, сварен и пасиран (около 100 гр)

Така, като гледам , май каквото и да се сложи все ще стане :)

Маслото, размекнато, се разбива за кратко със захарта.Добавя се яйцето. Пасирания морков, после всички сухи продукти. Става гъста смес, от която с чаена лъжичка се отмерват купчинки  върху хартията, с която сме застлали тавата.

Печем в предварително загрята фурна... известно време :)

Да ви е сладко!

Захарни камбанки

Далеч по-добре би им подхождало името "медени звънчета" или " медени камбанки", но не мислех докато посягах към формичктата,когато изрязвах тестото. Това е третата разновидност, на която се спрях. Рецептата е доста сходна с другите представени досега, но би могла да се приготви за всякакъв повод.

Захарни бисквити

източник - пак там

Продукти:

225 гр масло, 200  гр захар, 2 яйца, 2 ванилии, 390 гр брашно, 1 ч.л. сода, 1/2 чч.л сол

Начин на приготвяне:

Маслото на стайна температура се разбива с миксера заедно със захарта. Прибавят се яйцата едно по едно - да се усвоят добре. Брашното пресяваме със содата и солта и изсипваме към маслената смес. Накрая доомесваме на ръка. Разделяме на две, завиваме във фолио. Оставяме за час в хладилника.

Загряваме фурната на 175 градуса. Разточваме, изрязваме, охлаждаме отново и печем до зачервяване на краищата. Охлаждаме върху решетка.

 

 

Снимах ги в една и съща стилистика с Фъстъчените и Джинджифиловите. Но да ни помисли някой, че пробутвам три рецепти с едни курабии, им направих обща снимка. Странно, така накуп не изглеждат токова много, колкото звучат :)

Хайде, аз изчезвам да украсявам, че време не остана.

Елхови лес

Всъщност избора на формичка за този вид бисквити беше абсолютно случаен.  И няма някаква връзка с вкуса. Но като се огледах накрая, се оказа, че си имам една голяяяма елхова гора. Затова и името такова. Колкото до бисквитките - притежават едно много интересно свойство - колкото повече престояват, толкова повече отпускат аромата и вкуса си. Ако обичате фъстъчено масло - това са вашите бисквити! А ако не държите  на перфектна форма, спокойно може да ползвате фъстъчено масло с парченца ядки. Аз ги правих и с двата вида. За да имате бисквитка, подходяща за декорация с фондан или каквато и да е глазура, най-добре е да се спрете на  кремообразното масло. Като цяло тестото е приятно за работа, лесно се разточва, срезът е добър.  

Бисквити с фъстъчено масло

източник

Продукти:

113 гр масло, 185 гр, фъстъчено масло, 135 гр захар, 1 яйце, 1 ванилия, 195 гр брашно, 1 ч.л. сода, 1/4 чч.л сол

Начин на приготвяне:

Двата вида масла на стайна температура се разбиват с миксера заедно със захарта. Прибавя се яйцето - да се усвои хубаво. Брашното пресяваме със содата и солта и изсипваме към маслената смес. Накрая доомесваме на ръка. Разделяме на две, завиваме във фолио. Оставяме за час в хладилника.

Загряваме фурната на 175 градуса. Разточваме, изрязваме, охлаждаме отново и печем до зачервяване на краищата. Охлаждаме върху решетка.

Докато са топли нямат онзи вкус, който бихме очаквали, но след ден-два стават с  наситения вкус на прясно изпечен фъстък.

Нали знаете, че предстои  украсата? Надявам се да успея да документирам и всичките декорирани елхички. И не само. Идеи има :) Вдъхновението....хм ... до мен е -  чаша червено вино :)

Хубава вечер и изпълнена с очаквания нова седмица!

Голямото Коледно Печене

Започна се!
Цял ден месене, точене, рязане, печене, охлаждане, подреждане, смятане...
Равносметката:  3 вкуса, 6 форми, 170 броя.
Предстои: Голямото Коледно Украсяване и Голямото Коледно Oпаковане :)

А сега - една малка извадка.

Джинджифилови сладки

източник

Правих ги миналата година, сега отново се уверих в качествата на рецептата  като вкус и изпълнение.

Продукти:

390 гр (3 ч.ч.)  брашно, 1/2 ч.л. сол, 3/4 ч.л. сода, 2 ч.л. джинджифил на прах, 1 ч.л. канела, 1/4 ч.л. индийско орехче, 113 гр (1/2 ч.ч.)  масло, 100 гр (1/2 ч.ч.)  захар, 1 яйце, 160 мл (3/4 ч.ч.) мед

Начин на приготвяне:

Пресяваме брашното заедно с подправките, солта и содата. Маслото, на стайна температура, разбиваме със захарта. Прибавяме яйцето. Като се усвои добре добавяме и меда. Накрая изсипваме брашното. Доомесваме на плот.

Раделяме тестото на две части и всяка увиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за два часа.

Когато е охладено пристъпваме към разточване. Предварително загряваме фурната на 170 градуса.  Разточваме  едната част върху хартия за печене. Изрязваме  желаните форми.  Печем 8-10 минути до потъмняване на крайчетата, средна скара, вентилатор.

По същия начин процедираме и с останалото тесто.

След печенето изчакваме малко бисквитките да изстинат в тавата и преместваме върху решетка до пълното им охлаждане.

Забележки:

1. Количетвото и съотношението на подправките може да варира според личните вкусови предпочитания.

2. Ако яйцето е по-голямо и медът е дошъл в повече, ще се наложи да се добави още малко брашно.

3. Дозата е за около 50 - 60 броя в зависимост от дебелината на разточване и големината на формичката за изрязване.

4. Тестото е малко капризничко, но ако започне повечко да лепне, може да се остави във фризера да се стегне отново.

5. Ако непосредствено преди да се сложат във фурната изрязаните сладки се оставят за десетина минути в хладилника, то формата им няма да се развали по време на изпичането.

Чудесен вкус! И прекрасен аромат! Ухае вече на Коледа у нас :)

Неговите любими курабийки

Може като папагалче да повтаря след сестра си 'любимите ми', но всъщност много добре знае какво иска и как се прави. Неговите курабийки трябва:

1. Да се месят - за да може със запретнати до лакти ръкави да мачка и той топче тесто;
2. Да се точат - за да може после на това топче да му бъде взета душицата с голямата точилка;
3. Да се изрязват с формички - което означава да се правят със замах отпечатъци, но да няма ни една изрязана фигура;
4. Да са съпроводени с порядъчно количество брашно по плота, дрехите и пода;
5. Да имат и шоколад.

Предполагам, че е ясно къде тайно замина топчето с извадената душица (естествено в кофата), а аз така междувременно разточвам, изрязвам, слагам в тавата, посипвам със захар, пека, украсявам и предлагам любимите му курабийки. Ако случайно пропусна да извадя навреме втората тава и курабийките станат по-мургавички и хрупкави, тогава влизат и в моите фаворити :)

Маслени курабийки с шоколад

Продукти: 100 гр захар, 100 гр меко масло, 1 жълтък, 225 гр  брашно, 2 сл прясно мляко,

За декорация: около 50 гр шоколад

Начин на приготвяне:

1. Включваме фурната да загрява на 200 ºC. Застиламе си тавата с хартия за печене.
2. Заделяме 2 сл от захарта. Останалото количество разбиваме заедно с маслото. Прибавяме жълтъка, млякото и замесване с брашното твърдо тесто.
3. Разточваме, изрязваме с  ринг или чашка. От тук нататък имаме два варианта. Да посипем със заделената захар наредените в тавата сладки или една по една да ги притискаме от едната страна в захарта (по-малко загуби има :)
4. Печем 12-15 минути до златист загар.
5. След като изстинат върху всяка курабийка слагаме по 1 кафена лъжичка от разтопения шоколад и разнасяме  артистично от центъра навън с клечка за зъби.

Ябълкови курабии за зайчета

По повод изминалия празник бях удостоена със стихотворение от моята поетеса. Днешните курабийки са в нейна чест - любимите й - както тя твърди :)

Милата ми мама,

колко е голяма!

Всичко знае, чува, вижда

и белите ненавижда!

Тя разбира ме и знае

как със мен да си играе-

шие на куклите ми дрешки.

Направо са като купешки!

Тя е ангел мой голям

и за тайната й знам,

че тя много ме обича,

и често ме нарича...

зайче.

(по повод на снимките: как пък все един и същ наклон уцелвам)

Продукти: 60 гр масло, 60 гр ябълково пюре, 1 сл сок от ябълка, 150 гр кафява захар, 1/2 чл сода бикарбонат, 3 капки бадемов екстрат, 25 мл гореща вода, 60 гр овесени ядки*, 140 гр брашно, шипка сол, 30 гр черен шоколад

Начин на приготвяне:

1. Включваме фурната да загрява на 200 ºC. Застиламе си тавата с хартия за печене.

2. Вземаме една зелена ябълка, обелваме я, нарязваме и почистваме от семената, и я слагаме с малко вода в микровълновата за няколко минути до омекване. Вадим, отцеждаме и намачкваме с вилица. Добавяме маслото, ябълковия сок и захарта, и разбиваме.

3. Содата и бадемовия екстрат разтваряме в 4 сл (25 мл) от горещата вода, в която сме варили ябълката. Прибавяме към първата смес.

4. Брашното, овесените ядки и солта ги смесваме и разбъркваме  към ябълковатата смес. Накрая шоколада (нарязан на  парченца или готов на гранулки).

5. Гребваме с лъжижата и слагаме в тавата. Печем около 15 минути до златист загар.

* овесените ядки могат и да се пропуснат, като се увеличи количеството на брашното

Ако гледаме да стане по-набързо използваме супена лъжица и получаваме 12-13 курабии.

Правила съм ги и с бяла и с кафява захар, с червени сладки и зелени кисели ябълки. Но като че ли най-хубави, с най-изразен аромат и вкус стават с кисела ябълка и кафява захар. Меки и сладки! Престоят ли един ден придобиват приятна хрупкава коричка, но не губят мекотата си!

Чудесна закуска!