Палаун

Не, няма грешка в заглавието. Палаун е видоизменено с времето си нарицателно име за моя род или т. нар. фирма*. Произлиза от "паун" - красиви и наперени хора са били предците ми - палауни.  Затова и най-логичния избор за тема на тортата за юбилея на баща ми беше тази.

Грандиозни проекти натворих за случая, представителна галерия с проучвания събрах. И както може да се очаква, плановете  ми се сгромолясаха и времето за осъществяването им се сведе до няколко часа. Това, разбира се, доведе до нови и интересни решения. Сприятелих се отново с четките и боичките. А за перата прибегнах до неизпробван, но успешен метод. Резултатът е една ефектна торта, която  предизвика желаната еуфория, малко сантимент, гордост  и преглътнати сълзи.

Лесен и удачен начин за направата на перата: Оцветяват се в нужните цветове парчета захарно тесто. Това, което ще бъде в центъра се оформя на фитил. Следващият цвят фондан се разточва до правоъгълна форма и се увива около първия. Действието се  повтаря и с останалите цветове. Добре е да се съобрази количеството от всеки цвят - нараства от центъра към периферията, и ако искаме да получим и разлика в дебелината на съответния слой.

Когато последния цвят е обгърнал останалите, с ръце  се опитваме да оформим рулото, за да могат отделните цветове да се слепят един към друг. С нож се режат тънки филийки, всяка от които се разточва с точилка. Крайчетата се изтъняват с инструмент с кръгъл накрайник или с пръсти. Накрая с ножче се правят нарези по периферията на всяко перо.

 * Фирма  произлиза от латинското firmare, което означава поставяне на дамга, подпис или отпечатък. Фирмата като наименование, под което се извършва определена дейност възниква през средните векове при съсловните сдружения - източник

 

За нещото, наречено Фондан

Не смятах, че някога ще пиша на тази тема. Обикновено избягвам да правя  генерални заключения, подчертавам, ако има такива, че са от позицията на личната ми преценка и опит, поради факта, че всичко което се намира тук е плод на експерименти, впечатления, рутина, но не на някаква специализирана подготовка. Всъщност, винаги лекичко се поизчервявам, когато си представя, че някой вещ попадне на  мое писание и се подсмихва на некомпетентните ми излияния. Съвсем на място ще е въпроса: За какво тогава са били всичките тези напъни, че и в други посоки забиха, осъзнала, че хубава рецепта без читава снимка не върви някак...?

Отговорът:

В началото бяха тортите. Заради тях направих блога, да им изливам някъде историите. Защото в зората си те бяха доооста дълги - от решението за рецептата, до измислянето на дизайна, през хилядите спънки в процеса на изпълнение, докато се натрупа някаква рутина и да се избегнат. После си казах, защо пък да наблягам на трудностите, като мога да покажа един резултат, който лично мен ме удовлетворява? ( за съответния етап :)

И така до днес, вече леко поизчерпала се, или поне с такова усещане, когато получих писмо с молба да споделя за направата на домашен фондан и тънкости при работата му. Е, това пак ме връща в играта - да се чувствам полезна, за мен е движеща сила. Осъзнавам, че с настоящата публикация няма да мога да изчерпя темата, но поне ще поставя началото.

Често не съм особено подробна в описването на рецептите, защото съм смятала, че тези, които посещават блога са съвсем наясно с нещата и един вид "на краставичар - краставици да продаваш". От друга страна зная, че човек отскоро попаднал на някоя страница и му хареса, започва да я следи, но не задълбава сериозно назад. Така че, сега ми остава да посъбера това-онова, пускано до две-три години назад и без толкова изчервяване да заявя категорично позиция.

Няма как да мине без връшане назад обаче.

И така, преди 3 години (кога минаха?) , по стечение на обстоятелствата с дълго заседяване в къщи решавам, че трябва да направя торта за личен празник. Единствената ми готварска книга на Пенка Чолчева не ми е достатъчна, за да направя избор. Допитване чрез Гугъл и попадам естествено във форума на БГ-мама. След като долната ми челюст изтропа в масата ( Това не може да се направи в домашни условия!!!!), и моментното ми изумление попремина, се започна едно четене, после разпитване, после обмисляне... Малка ли е Тортената библиотека? Добре, тортата ще я избера, но на какво покритие да се спра?

Глюкоза... Глицерин...Ау и желатин! .... все неща, които ги нямаше при нормални обстоятелства у дома. А и много засукано ми се видя. При това положение първият логичен избор е Марципан Варна - маргаринче, водичка, брашно и пудра захар.

Първа изненада (или разочарование) - тестото, което се получи не е бяло, а някакво жълтакаво. Освен допълнително да го нюансирам в зеленко (че ми е любимо) или розовко и да гоня по-неутрална гама, май друго не ми остава. Сега има и бяла боя и може да се избели, но тогава кой да знае :)

Първи опит - ужасно горда съм, това е моето тесто, ще работя с него!!!

Второ разочарование: Понякога, не винаги, има доста лъскав вид - от маргарина ще е.

Трето разочарование: От време на време, от захарта ли, от какво ли, това ми ти нещо вместо да се сгъстява при добавянето на захарта се втечнява. Мъка!

И все пак доста торти се оказа, че съм покрила с него - тази, тази, тази, а ко се раходите из началото на блога ще откриете и още ....Очевидно при добро желание се постигат резултати. Оцветявала съм го предимно със сухи бои за хранителни цели, добавяла съм му есенции или шоколад.

Следващ избор: Шоколадово тесто. Очаквах, че ще е по-вкусно, но и то си хрупаше на пудра захар....Много се влияе от топлината на ръцете, лигави ми се нещо... Не е моето тесто!!! Как изглежда и рецепта могат да се открият  тук и тук.

Трети избор: Руска Мастика 2. Като се замисля нямам лоши спомени от нея. Снежно бяло е тестото, единствения недостатък е да се прецени кога да се спре с прибавянето на захарта, защото в рецептата е даден някакъв максимум. Иначе става сухо и ронливо. Ползвала съм го тук .

Четвърти избор: Фондана на Димитрана. Пак ще кажа-паснахме си! Него смятам да опиша.

Предимствата: изключително коректна рецепта, винаги се получава. Снежно бял, оцветява се добре, работи се лесно с него, рисува се добре върху него, успешно се моделират фигури.

Недостатъци: при оцветяването с течни бои става кашав, затова лично аз предпочитам за работа  с този фондан сухи бои, които си размивам в малко глицерин.

1. пудра захар - 1 кг
2. желатин - 10 гр (1 пакетче) - предпочитам на д-р Йоткер
3. вода - 60 мл
4. глюкоза - 120 мл
5. лимонена киселина - 1/2 ч.л.
6. глицерин - 1 ч.л.

И така, в основата на всяко едно покритие е захарта. За една торта и последващото и доукрасяване е нужен 1 кг пудра захар, която трябва задължително да се пресее. Още по-добре - два пъти.

Другото основно нещо е желатина - 1 пакет (10 гр), се поставя да набъбне в 60 мл студена вода.

После се разтопява на водна баня или както аз правя - на ниска мощност в микровълновата печка. Но да не завира!!!

Когато е напълно разтворен добавям желатина към 120 мл глюкоза - ( за нея нямам снимка) Измервам я в стара градуирана бутилка за бебешки храни. Ако  глюкозата е много гъста може и нея леко да я загрея в микровълновата. Другите две съставки са 1 ч.л. глицерин ( купува се от аптеката) и 1/2 ч.л. лимонена киселина.

Всичко това като се смеси добре изглежда така:

Започвам да прибавям лъжица по лъжица захарта, като бъркам непрекъснато. Сместа изглежда по този начин:

Когато стане достатъчно гъста я изсипвам при останалата захар и замесвам тесто. Не се престaравам с месенето, за да не се размеква, а само толкова, колкото да си поеме цялата захар.  Готовото тесто изглежда така:

Завивам във фолио и оставям да отлежи 8 часа. Съхранявам го в плътно затворена кутия на стайна температура. Не ми се е случвало да ми се заседява повече от няколко дни, но за целите на тази публикация, фондана който замесих престоява вече седмица без да му се нарушат качествата. Ако е само увит във фолио, но недобре затворен в кутия то той ще загуби еластичните си свойства и ще се втвърди до камък. Наистина!

Понеже стана прекалено дълго, смятам за самата работа с фондана да разкажа в отделна тема. Както и да наблегна на онагледяването, за което в момента ми липсва  снимков материал.

Но като за начало смятам, че за човек, който иска да се заеме с декориране на торти, тази тема би му била полезна в ориентирането и вземането на решение. И все пак,  най-важно е  - око да види, ръка да пипне:)

За последно да кажа: Това е за декорация! Става за ядене, но не е задължително да се изяжда! Естествено децата наблягат на него, но лично аз предпочитам да се насладя на вкуса под него :)

Кожа и стил

Много обичам семплите и премерени неща. И тази торта се нарежда сред любимите ми. От една страна заради сдържаната си декорация, от друга - заради откритията, които направих покрай нея. Поводът беше юбилей на една дама. Не я познавам, но съдейки по хората,  които решиха да й направят  нестандартен подарък мога да си представя взискателната й и артистична  натура. Свободата беше пълна с две подсказки: жълто и цветя. Веднага си представих   прекрасен букет с жълти рози на топло кафяв фон.

Да, ама не!

Когато нещо се запъне така е до края.

Два пъти правих тортата. (Първата я изядохме и несполуката по нея ми навя нови идеи)

Два пъти я покривах. 

Два пъти правих цветя. (Въпросните рози не пожелаха да стават и това е!)

Отказах се само от повторното оцветяване на фондана. Този цвят ми хареса и реших да продължа в съвсем друга посока.

Сигурно е имало за какво.

Новите цветя, които измислих са хубави, интересни и не по-малко важно - лесни. Затова ще покажа и как се правят.

 

Неведнъж съм казвала, че нямам някакви специални джаджи и инструменти за сладкарство. И за да декорираме по подобен начин торта се нуждаем само от точилка, кръгла формичка, нож, и забележете, най-специалния инструмент - сито за валяк. Намира се по строителните магазини :)
Снимките смятам, че са достатъчно красноречиви, за да ги преразказвам с думи.
Останалото е забавление!

 

Ах, забравих! Защо кожа? Децата винаги имат много точна преценка за нещата. Наскоро получих следния въпрос: "Кога най после ще си покажеш кожената торта?" И имаше право детето. Мина повече от месец...

Две лицеви, една опакова

Не, не, не! Още не съм влязла в този отбор! Май и нямам намерение. Но въпреки това ще си говорим за плетки. Днес няма да има  рецепта. Но ще има торта....с плетка!  И за да не са само голи картинки съм подготвила малко материал как лесно и бързо да си направим ефектна декорация. А любителките на преждите и куките ще я оценят по достойнство - проверено е!

Моите хубостници не обичат да носят ръчно плетени  дрехи, а баба им толкова  обича да плете. Миналата зима й викам: "Защо не изплетеш за мене шапка и шал?" Изтрака ги за нула време. Харесвам си ги  и си ги нося.

Наближава рождения й ден,  а тя с половин уста:

"Е, ще имаш ли време..., да не те притесня..., да не купувам..., една тортичка? "

Е как няма да имам време?

Разбрахме се, любимото й Тирамису, без специална украса ( с едно наум!)

Много, много й се зарадва. Даже се зачуди как да заплете моята плетка :)

Е, аз ще покажа.

                      

 

И така, за да се изработи не са нужни много и специални инструменти. Достатъчни са:

-точилка;

-нож;

-сламка;

-нож за рязане на пица (който всъщност не е задължителен, но на мен ми е удобен);

-сладкарски гребен (а дали такова му е името? ) - предполага се, че който се е захванал с правене и декорация на торти най-малкото разполага с него покрай шпатулите за измазване.

Стъпките са следните:

1. Разточваме си в желания размер парче фондан, като дебелината е добре да е по-голяма, около 3-4 мм. С гребена започваме да правим отпечатък ред по ред, като натискът е по-силен в началото при връхчетата, за да се получи по-изразен релеф.

2. Когато "наплетем" колкото ни е достатъчно идва ред на ресните. Тях ще ги направим като със сламка разпробием дупчици през равни разстояния.

3. С ножчето правим разрези от дупчицата към края и отстраняваме излишните лентички.

4. Изрязваме краищата с ножа за пица, за да оформим правилна фигура. С пръсти лекичко доофрмяне всяка ресничка и краищата на парчето, за да не стои рошаво.

Оставяме "плетивото" да съхне и да заеме желаната форма - в случая метална формичка за тарталети. Именно тя служи и за отпечатък на панера за преждата. През това време се заемаме с направата на кълбото, цветята, панера, куките и  поздравителната картичка. С тях няма да се занимавам - мисля, че са ясни. Излишно е да споменавам, че разточването на фондана става върху поръсена с нишесте повърхност, за да не залепва.

Направените елементи се аранжират върху тортата. Готово!