Като деца бяхме изпаднали в някаква странна заблуда. Викахме "палачинки" на бухтите, а на палачинките - "катми". Баба ги правеше на огън и сач и размерът им беше такъв, че от една можехме да се наядем. Нашите "палачинки" бяха едни ромбоидни бухтички, кухи отвътре и приятно кафеви отвън. В един типичен топъл ваканционен летен ден докато си хапвахме от нашите "палачинки" и идва съседката. "Какво, ПОДУТКИ ли хапвате?" Логично - подуват се докато се пържат. Веселяшко, забавно име. И на майтап до ден днешен си го употребяваме...
Днес сме на подутки. Но не ромбоидни, а почти кръглички. Как да не дам нещо от себе си?
Тази е от бабините, лесните рецепти. По-засуканите ги правя от чисто любопитство, и ако рецептата много си заслужава става оборотна въпреки сложността си.
Не обичам рецептите, в които се казва: "брашно, колкото поеме". Така без да се усетиш си забъркал една огромна доза, която можеш два дни да ядеш. Та, аз измерих - пое точно 5 чаени чаши. Значи може и с половин доза.
Рецептата:
1/2 кофичка кисело мляко, 100 мл вода, 2 яйца, 1 чл хлебна сода, 5-6 сл (1/2 чч) захар, 5 чч брашно
Омесва се меко тесто, което стои малко лепкаво. Разточва се с точилка, реже се с нож на ромбоиди или с чашка на кръгчета. Пържат се в повечко мазнина. Поръсат се с пудра захар.
Идеални са с домашно сладко!









