Подканена от близки и познати - къде по скайп, къде по пощата - вече няма накъде да го отлагам и ще трябва най-накрая да се поразприказвам малко. Че много съм си пестяла думите. Ето сега удобен повод да приема предизвикателството от Руми и Хриси са да дам тласък на поредната блог-игра. Трябвало 7 неща да споделя по регламент. Аз май доста съм се разкривала досега. Но да видим какво ще се получи:
1. Човек и добре да живее, се жени - гласи общоизвестна мъдрост. А в моя случай ще прозвучи така: Човек и добре да живее, тръгва отново на работа. Което пък води до един куп последствия: Влизаш в една циличност - градината, трафик, на работа, в къщи, хапване, лягане. За разнообразие или за капак - и вечерен курс 3 пъти седмично. Мога само с носталгия да си спомням за времената, когато кротко си стоях у дома, грижейки се за децата, отдала се изцяло на любимите занимания - сладкарство, фотография, блогът - като място за срещи и изява, и да не е без хич- някой друг проект. Липсва ми всичко това - хората, с които завързах приятелства; чувствата, които влагах. Дотам я докарах, че сега се чудя, коя е по- истинската - Ивейн или Ваня. Макар, че не съм си създавала фалшива самоличност. Малкият преди два дни ме разхили най-искрено- искал да си има братче - Бебешор, за да го води в ясленската група :))) Как иска да ми реши детето проблемите :)))))
2. Е, не съм спряла да готвя и да правя сладкиши. Нали не си го помислихте? Но кой хапнал, кой не, а аз с всичко не бих могла да се справя. ( под секрет: мога, но не трябва:))) Добре, че си имам разбрани колеги да ми влизат в положение.
3. Кое най-много пострада от всичко това? Снимките. Вечер не става. Нямам лампи, няма и да ме огреят скоро. А за мен половината удоволствие от направата на един сладкиш е снимането му накрая. Не вкусването! Факт. Но и на това му намирам цаката от време на време. Има кой да ми се връзва на акъла. А светлина - за чудо и приказ! За следобено кафенце - супер, хем си се снимаме, хем си подслаждаме, хем кефа си правим. Всеки луд с номера си!
4. Да не правя торти? Няма такъв филм! Милият как чакаше този миг, най-накрая да си седна на д-то, но не би. Ставала съм в 5 сутринта да пека блатове, украсявала съм до 3 през нощта. Еми, краста си е! Особено, когато първоначалния спек е преминал. Винаги като подхвана нещо ново усещам, че трябва да стане, но уви, резултатите идват бавно и постепенно. После се развихрям и едното води до друго и има развитие и ми е едно такова хвърчащо, ентусиазирано...
Сега пак имам идея и нямам търпение да я направя. Породена от горната. А за нея -някой ден :)
5. Мнооого се запалих по натюрмортите.
Първата проба беше доста отдавна и естествено късметът на начинаещия не ме пропусна и мен, та си помислих, че мога. Още се опитвам :)
6. Без фотоапарат. Така се получи. Аз го приемам като наказателна акция от любимия. Най-безцеремонно ми го отмъкна, заминавайки в няколкомесечна командировка. Да снимам го дразни толкова, колкото и да правя торти :) Да ми съдейства за снимки- абсурд! Но! Сега е моментът да проверя има ли истина в поговорката, че хубавият кон и под скъсан чул се познавал. Ако поне малко съм се научила да снимам, то ще трябва и със сапунерката да се получи. А?
7. Не ми остава нищо друго освен да си обработвам стари снимки. Може да изскочи някой заек от торбата :)
И да публикувам всички чакащи на опашката торти, за да не остават за следващата година. Олеле, наближава Коледно време!
Рецепта ще има. От офиса :) На едни прекрасни брауни. От Good Food - много любимо списание.
Брауни с фъстъчено масло
225 гр фъстъчено масло, 200 гр тъмен шоколад, 280 гр светлокафява захар, 3 яйца, 100 гр брашно, 1 ч.л. бакпулвер
1. Отделяме по 50 гр от шоколада и фъстъченото масло за декорация.
2. Загряваме на котлона в подходящ съд захарта, фъстъченото масло и шоколада, докато се разтопи захарта. Сваляме от огъня и добавяме яйцата едно по едно. Накрая разбъркваме към сместа и брашното, пресято с бакпулвера.
3. Изсипваме в застлана с хартия за печене тавичка с размери 15/25 см. Поливаме отгоре с разтопените заделени 50 гр фъстъчено масло и печем в предварително загрята фурна на 180ºC около 30-35 минути, докато хване коричка, а в средата отане меко.
4. След изпичането поливаме на тънка струйка разтопения шоколад и оставяме десертът да се охлади напълно. Разрязваме на квадрати.
