Лесен сладкиш с ябълки

Изненадващо семпла, вкусна и свежа рецепта!

1 голям пакет обикновени бисквити - 230 г
5 ябълки, обелени, почистени и настъргани
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. орехи
1 ч.л. канела
500 г цедено кисело мляко (ползвах  Олимпус)

Бисквитите и орехите се натрошават на дребно или се смилат в кухненски робот. Прибавят се захарта, ябълките и канелата и всичко се смесва добре. Притиска се в тортена форма и отгоре се добавя цеденото мляко.  Оставя се в хладилника за няколко часа или най-добре една нощ.

На мен лично ми хареса леко киселия вкус на цеденото мляко в контраст с  меката и ненатрапчива сладост на блата, но при предпочитания към  по-сладичко, спокойно може да се добави захар и в млечния слой.

Източник: http://www.az-gotvia.bg

Ябълков сладкиш с грис

 

Доста популярна рецепта. За начините на приготвяне има разни варианти - с редене на 3 или повече пластове, или съвсем мързеливата - всичко на едно. Има го в постен вид или с масълце. Хареса ни - лесен, сочен, вкусен. Единственият му недостатък е рендосването на ябълките - количество си е това - 1 килограм!!!  Но кухненските роботи и това затрудение премахват, за да ухае в неделната утрин на прясно изпечен ябълков сладкиш. Насладете му се!

 

Продукти:

 

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. грис

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. орехи, едро счукани

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. канела

2/3 ч.ч. олио

1 кг ябълки

 

Начин на приготвяне:

 

Ябълките се почистват и настъргват. Смесват се с всички останали съставки. Сместа се прехвърля в застлана с хартия за печене форма - Ф 22 см. Пече се на 170-180 градуса около 40 минути.

 

 

Mарокански сладкиш

Нещо средно между крем карамел и чийзкейк. Много лек, сочен, с малко мазнини и захари, безглутенов. Цитрусовата нотка чудесно се съчетава с меда, ако решите да го дообогатите. Перфектен е в охладено състояние, но може  да се похапва и на стайна температура.

С две думи - очарована съм! Ще го правя често. Смятам, че ще стане и в чашки. 

Продукти:
60 г заквасена сметана, 250 г кисело мляко, 1 1/2 с.л. царевично нишесте, 1 1/2 с.л. студена вода, сокът от един портокал, 3 яйца, 60 г захар

За гарниране:
мед, бадеми

Приготвяне:

Сметаната и киселото мялко се разбиват с миксер до гладкост. Прибавя се размитото в студената вода нишесте и портокаловия сок. 

Разделят се жълтъци от белтъци.

Жъртъците се разбиват докато побелеят с 2/3 от захарта и се добавят  към млечната смес.

Белтъците се разбиват на пяна. Слага им се останалата захар и се бият докато станат на сняг.

С внимателни движения с помощта на  шпатула се смесват с млякото.

Застила се с хартия за печене правоъгълна форма (17/25 см). Готовата смес се изсипва в нея и се заравнява. Тавичката се поставя в друг по-голям съд, пълен със студена вода толкова, че да покрива средата на стените. Десертът се пече около 35 минути в предварително загрята фурна.

Като е готов се изчаква да се охлади и се разрязва на 6-8 парчета. Сервира се по желание с мед и бадемови ядки.

Ако предпочитате по-наситен цитрусов вкус - добавете кората и сока от един лимон.

Черешов сън

Оставям оригинаното заглавие, понеже докато стигна до верните заключения дори го сънувах :) Хареса ми още при първото приготвяне. След като престоя на хладно един ден - дори повече ми допадна - тестото беше станало сочно от плодовете. Но ми се загнезди мисълта, че ако черешите са след термична обработка може би ще е другояче. Беше, но не във вярната посока :)

Рецептата е отново от любимия ми lecker.de

500 гр чреши
250 гр заквасена сметана*
135 гр захар
3 големи яйца
85 гр меко масло
1 пакет ванилена захар
щипка сол
170 гр брашно
1 чл бакпулвер

карамелизирани фъстъци за поръсване **

*  Ако ползвате малка кофичка сметана, която е 200 гр, останалите 50 гр могат да се заменят с кисело мляко-не се отразява на крайния резултат.
** Фъстъците могат да се сложат преди или след печенето.

Начин на приготвяне:

Измиваме черешите и махаме костилките.

50 гр захар разбиваме  заедно със заквасената сметана и едно яйце - това е заливката.

Приготвяме тесто като разбием маслото с останалата захар, едно по едно прибавяме яйцата. Пресяваме заедно брашното с бакпулвета и солта и разбъркваме към маслената смес. Тестото разстиламе в намазмен съд, като задигаме краищата по стените (аз използвах тава 15/24 см, застлана с хартия за печене). Отгоре рзпределяме развномерно черешите, а върху тях сметановата заливка. Поръсваме с фъстъците и печем в предварително загрята до 175ºC фурна на средна скара. Времето е по индивидуална преценка, отгоре се зачервява добре, а тестото започва да се отлепя от стените, и ароматът е прекрасен :)

Охлаждаме и се наслаждаваме.

Преди и след...

...или какво се крие в бутилката...

Бутилка вино за подарък - да, става! И рожденикът точно така прие нещата, до момента в който сандъчето не попадна в ръцете му и не разкри същността си. Сладко вино, специална селекция. Той не знаеше, че тази тема е разработвана вече в сладкарските сфери и ефектът от вида на тортата беше голям. И как не? Освен най-вкусното руло, което се криеше в бутилката, ръчно изрисувания етикет, разкривените дъски на сандъчето, многото уплътнителен материал-всичко събрано заедно- говори за личното и специално отношение към  човека, за когото са предназначени.



За рецептата ще трябва да сложа подзаглавие. А то е : Къде е брашното?

Защото:

...макар, че да бях прочела няколко пъти съставките и технологията  преди да започна изпълнението и да преценя, че няма нещо непознато и сложно,

....макар, че  съм съвсем наясно, че има сладкиши без брашно,

все пак леко се изненадах, когато започнах да размервам продуктите:

4 яйца, 120 гр кафява захар, 120 гр натурален шоколад, разтопен и охладен, 1 чл инстантно кафе, разтворено в 2 сл гореща вода.

И къде е брашното? Какво  ще се получи?

1. Включваме фурната да загрява на 180 ºC. Застиламе си тавата с хартия за печене.

2. Разделяме жълтъци от белтъци. Жълтъците разбиваме с 1/3 от захарта. Добавяме разтопения и охладен шоколад и охладеното кафе.  Белтъците разбиваме с останалата захар и внимателно пробавяме към първата смес.

3. Изсипваме тестото в тавата, заглаждаме и слагаме във фурната да се изпече за около 15-20 мин. Когато е готово го поставяме върху леко навлажнена домакинска кърпа, покриваме  и го оставяме за няколо часа.

За крема ни трябват 250 мл сметана, 140 гр бял шоколад (използвах Милка), няколко капки есенция ром. Загряваме сметаната, но да не завира, пускаме шоколада на парченца да се разтопи и ароматизираме с еценцията. Кремът трябва да се охлади първо на стайна температура и после прибираме в хладилника за няколко часа.

Идва ред за навиване на рулото. Намазваме с крема и започваме да навиваме, като едновременно разлепяме хартията от долната страна. Хубаво е да постои 2 часа в хладилника преди сервиране. Може да се поръси с пудра захар или какао и да се предложи с някакъв плод-малини, ягоди...

Аз обаче му гласях облекло от фондан.

Първо наснимах рулото едно хубаво и после  пристъпих към измазване с маслен крем. Оформих с допълнително парче фондан гърлото на бутилката. Облякох ги заедно, за да няма фуги. Боядисах цялата бутилка най-откровено с черен цвят. Къде ти да се мъча да докарвам тъмно- зелено-червени оттенъци и не сгреших.

После довършителните работи - етикет, спиралки за уплътняване, кутията. Остатъка от масления крем го нашляпах по стените на сандъчето. Доста автентично се получи :)

Поръсих за финал с какао.

И като съм започнала с по две заглавия да завърша и с два финала:)

Финал:  това е най-вкусното шоколадово руло - много фино, топящо се, разкош!

Забележки: По-често да се упражнявам в навиване на рула, за да не остават дупки в средата :)

Мока Браунис

Музата ми някъде се е запиляла...

Затова и тук не мърдат нещата наникъде....

Но не съм се спряла да се ровя в готварски книги, да изпробвам нови рецепти...

и да се чудя как може толкова време да заобикалям темата браунис???

Нещото, което сто процентово задоволява изискванията ми за вкус и сладост.

Прекрасен е!

Хрупкав, сочен, дъвчащ, наситен, шоколадов....и лесен.

Продуктите:

50 гр масло,

120 гр натурален шоколад,

175 гр кафява захар (1 чаша с вместимост 150 мл или около 12-13 с.л. със заоблен връх),

2 яйца,

1 с.л. инстантно кафе,

1с.л. гореща вода,

90 гр брашно ( 1 чаша с вместимост 150 мл или около 8 с.л. със заоблен връх.) ,

1/2 чл бакпулвер,

щипка сол, 

50 гр орехи ( около 2/3 от обема на същата чаша или 4-5 супени лъжици)

Приготвяне:

1. Загрява се фурната на 180ºC. Правоъгълна форма с размери 15/24 см се застила с хартия за печене.

2. На водна баня се разтопяват шоколада и маслото. Сместа се оставя да се охлади

3. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се разтопения шоколад. Кафето се разтвяря в горещата вода и се прибавя към сместа.

4. Брашното, бакпулвера и солта се пресяват. Рабъркват се към основната смес.
5. Накрая се разбъркват и счуканите на едро орехови ядки.

6. Тестото се изсипва във формата, заглажда се и се пече около 20 минути.

7. След като се охлади се нарязва на квадрати.

Трицветни пръчици и едно гостуване

Ева, не зная дали преполагаш какъв страхотен подарък ми направи за рождения ден? С вниманието, коректността и най-вече светкавичната реакция, за която въобще не  подозирах? На гости  днес съм в изключителния сайт на Ева Тонева. Толкова мила, добронамерена, а само като си помисля, че   изпитвах страх от нея :) Хайде, респект или страхопочитание да го наречем, заради професионализма, педантичността, красотата  и личното  отношение в създаването и представянето на храната. А тя е от хората, които започваш да чувстваш приятел още след първите разменени реплики.

Благодаря за поканата, Ева! За мене е чест да съм сред твоите гости!

На какво ухае Коледа? Може би на мандарини, на канела, джинджифил...

А моята Коледа ухае на мак - опияняващо, специфично и празнично.

Не особено застъпен в нашата традиционна кухня, но това не пречи да му се даде почетно място на трапезата за празника. В крайна сметка Коледата е такава, каквато я чувстваме и каквато си я направим сами.

Затова и избрах рецепта за гостуването си в този забележителен сайт, която освен тази ‘дяволска подправка’ , съдържа бадемов марципан и шоколад и тяхното съчетание само по себе си е празник за небцето.

Искам като една добра орисница, напълно в духа на шегата и заимствала думите от една съвременна интерпретация на приказката за “Спящата красавица” да отправя пожелание: Бъдете здрави! Бъдете красиви! И никога да не ви остава маково семе между зъбите! Усмивка…

ТРИЦВЕТНИ ПРЪЧИЦИ

За масленото тесто: 175 гр брашно, 125 гр масло, 50 гр захар, 3 яйца и 1 жълтък

За маковата плънка: 50 гр бадемов марципан, 125 гр смляно маково семе, 65 гр кисело мляко,

За шоколадовата заливка: 120 гр натурален шоколад, 40 гр масло, 120 гр сладкарска сметана

За декориране: какао за поръсване, още малко марципан

1. От брашното, захарта , студеното масло, нарязано на кубчета и жълтъка се омесва тесто. Оставя се в хладилника за половин час, добре увито във фолио.

2. Тава с размери 15/24 см се застила с хартия за печене. Фурната се загрява на 175ºC. Масленото тесто се разточва на кора с размерите на тавата. Надупчва се с вилица равномерно. Пече се десетина минути.

3. Яйцата се разбиват леко. Марципанът хубаво се размива в яйцата. Прибавят се киселото мялко и маковото семе. Сместа се изсипва върху масленото тесто и тавата се връща във фурната за още 15 минути. Когато печивото е готово се вади от фурната и се оставя да се охлади.

4. Сметаната се загрява на котлона без да завира. Отнема се от огъня. Към нея се прибавят шоколадът, начупен на парченца и маслото. Бърка се до хомогенизиране. Оставя се да се охлади напълно и започне ли да се сгъстява, се излива върху сладкиша. Когато глазурата се втвърди достатъчно - най-добре след няколко часа - сладкишът се поръсва с какаото и се нарязва на пръчици 2/7 см, квадрати или кубчета - изборът е Ваш. Десертът не е ронлив и позволява лесно разрязване на малки части.

5. По желание може да се разточи малко марципан, да се изрежат с формички за сладки някакви фигури и да се декорира.

My Zeil

Цялото ми заминаване беше низ от спонтанно взети решения, случайности и късмет. Добър късмет.

Всички факти говореха, че няма да се осъществи.

Първо. След като билетът ми вече беше закупен установявам (дори не аз, а наблюдателната ми щерка), че срокът на валидност на паспорта ми е изтекъл. Преди две години!!! Добре, че пътуването е със самолет до Германия и личната карта е достатъчна.

Второ. Вулканичният облак в Исландия хвърли голяма сянка над вече образувалите се в главата ми еуфорични очаквания.

Трето. В последния момент научих, че трябва да предам проекта, над който работех и буквално минути преди да изляза от къщи към летището кликах ли кликах, за да довърша и пратя чертежите за печат.

Четвърто. Пето. Шесто... Разни други дреболийки...

Отлетях. В ранни зори, над облаците, огрени от сутрешното слънце, се сетих за разказа на Лулу. И съжалих, че не оставих апарата при себе си, за да се опитам да направя поне една снимка на тази прелест – безкрайност от бели, пухкави дюни...Реших, че на връщане, срам не срам ще поснимам. Да, но небето не беше така очарователно. Поне опитах...

И така, целта на пътуването ми беше гостуване. Моите домакини, макар и заети с ежедневните си ангажименти, се бяха погрижили да ми организират малка туристическа обиколка на съседните (и не чак толкова) градове.

Тук ще отворя скоба.

Приятел и колега се опита да ме провокира да сменя тематиката на блога си или поне да го обогатя. Обещах. Почти. Само че досега нищо не ме подтикваше към коментари, анализи на сгради или проекти.

До този момент.

Затвярям скобата.

Пак случайността, за която говорех в началото, ни отведе в подземния паркинг на сградата, за която искам да разкажа – големия търговски център My Zeil във Франкфурт. Повярвайте, не влязох в нито един магазин, не видях нито една реклама, марка или табела. Вниманието ми бе погълнато от разливащата се над главите ни, спускаща се и издигаща, свиваща се и разтягаща, засмукваща и завладяваща структура от метал и стъкло.

Направо обсебваща. Като торнадо, като водовъртеж, като черна дупка.

И цялото това „нещо” създава усещането за непрекъснато движение от край до край, от ниво до ниво, та чак до дъното на шест етажния търговски център. Съществена подробност е, че структурата няма нито една подпора, абсолютно самоносеща се черупкова конструкция – доста сериозна работа на инженерния екип Knippers Helbig от Щутгарт и безкомпромисно решение на архитекта Massimiliano Fuksas от Рим.

През всичките етажни нива е създадена визуална връзка, решена не чрез строгите успоредни линии, а чрез плавните и меки очертания на аморфните отвори в подовите конструкции.

Ескалатори елегантно отвеждат от ниво до ниво, отново в уж хаотичен безпорядък, но с перфектно организирано движение на човекопотока. А той си беше доста сериозен...

Имахме късмета да уцелим единия от двата почивни дни в годината, в които магазините работят и такова масово движение по централната улица не бях виждала дори на манифестация. Освен това самият мол беше новичък - открит преди година.

Малко факти:

Обща площ 77 000 м2

С един от най-дългите ескалатори в Германия (45 м), отвеждащ директно от партера до четвърто ниво.

С инсталирана система за събиране и рециклиране на дъждовните води.

С покривна площ – 6 000 м2, съставена от 3200 стълкени триъгъни елемента.

Колкото всичко описано до тук да звучи грандоманско, то част от нещата, на които обърнах внимание бяха простички. Не за да контрастират, а за да допълнят и подсилят основната идея.

Настилката – решена графично, на едро, със замах. Мозайка (поне според моята преценка) Големи бели точки на черен фон.

Парапетите – гениални, елегантни, семпли – няма стъкло, няма натрапчив лукс. Две редици наклонени метални пръчки, тънки като спагети. Усещането за движение отново присъства. И масивна дървена ръкохватка.

Челата на галериите – светещи и бели, изчистени – опънат винил на правоъгълна рамка. Няма реклами, няма сложен детайл.

Таваните – гладки, бели, без досаден растер, тук-там с някой провиснал конус, като самообразувал се в стремежа да се включи в общата динамика.

Местата за сядане – малки групички обли камъни (предполагам нечие дизайнерско решение, но още не съм ги проучила).

Като че ли цялото бе подчинено на една идея – за водата, за водовъртежа, за вълните. Сякаш си под повърхността на развълнувано море...Поне моето усещане беше такова.

Едно не ми стана ясно в цялата концепция. Защо фасадата в партерния етаж е с абсолютно различна третировка, напълно чужда на случващото се? Като част от друга сграда. А е можело да това магнетично засмукане да започне още от входа.

Снимките са ми малко. Бих желала да се върна пак, с по-голям опит с апарата, с по-малко хора (но това едва ли ще е възможно), за да направя по-истински и по-детайлни снимки. Тук може да се видят доста интересни фотографии.

Разказаното се базира на впечатления, лична преценка и информация от нета, но целта ми беше не да струпам факти, а да опиша една емоция. Дано съм успяла да ви потопя в нея.

За край ще представя една рецепта на типичен франкфуртски сладкиш, с който моите любезни и обични домакини ме гостиха. Много фин и приятен. Разбира се, вариации на рецептата има много, но ще я покажа във вида, в който ми я предоставиха с незначителни корекции от мене!