Точки и топчета

Абстрактно. Харесва ли ви тази картина? Е, не е картина. Днес тръгвам отдалече. И какво е това? Една изцапана чиния. Това е красивия резултат от създаването на едни бонбони. Красив? Може би да, може би не... -  всеки има своите  критерии. Бях обещала, че ще  окажа специално внимание на едни зелени "дървета", "близалки", "бонбони", "петифури" или на кой както му харесва да ги нарече.

Сега става ли малко по-ясно? Не?

 Е, сега вече няма съмнение. Бонбони са, или поне приличат малко на такива. Хайде сега да ги украсим малко, да ги наредим в една красива бонбониера и  може да си запишем рецептата.

Но преди това едно леко отклонение. Не всеки му се случва да попада на рецепти, които никак не му вдъхват доверие. Но те се загнездват в главата, поради леснотата на изпълнение или поради достъпността на продуктите. Е, така стана с тези бонбони.  Прочетох рецептата  в книжка на Звездев. Смръщих нос. И веднъж когато аха да изхвърля едни изпръхнали от стоенето и не ставащи за ядене вафли и се сетих за тази рецепта. Направих я и останах доволна. Оттогава често експлоатирам темата.

Рецептата:

за 12 бонбона

4 обикновени вафли, 50 гр крема сирене (по-малко от половин пакет), 1 сл ментов ликьор

Смилат се вафлите в блендер, добавя се крема сиренето и ликьора. Разбърква се с вилица до хомогенизиране. Оставя се във фризера за около половин час за да стегне сместа. Овалват се топчета и се декорират по желание. В случая им направих заливка от разтопен черен шоколад и украса с бял шрифт на Schwartau.

Една подробност:  оригиналната рецепта  е със сладко от ягоди, вместо с ментов ликьор. Всъщност точно тук можем да се доверим на вскусовите си предпочитания, въображение и наличности в хладилника. Може във вътрешността да сложим лешник. Свободата е голяма.

И сега да се насладим на свършената работа и да се почерпим с по едно бонбонче:

И накрая много ми се иска да се похваля с моята розичка. Съвсем случайно ми хрумна, докато си аранжирах снимките. А всъщност е една доста малка балетна поличка :)

Петифури III или моите сухи пастички

Да, точно така - сухи пастички! За да ги направя следвах инструкциите в този блог. Не е непосилна задача, нито толкова времеемка. Най-сложното в целия процес бе да се разполови хоризонтално и без това тънкия блат. И както може всеки да се досети аз подходих по най-сложния начин - обичам да ми е трудно :)

Нарязах си блата на желаните квадратчета и тогава всяко едно разрязвах. Поне сигурна работа, че ножът няма да изкриви по нежелани от мене направления. Това, естествено, не доведе до перфектно изравнени, отвесирани и шлифовани представители на този вид, но в това им е чара.

За да не правя огромни количества и доверявайки се на преценката си за вместимостта на тавата, може би малко сбърках в количествата. Моят блат се получи по-тъничък. От това нито вкусът, нито видът пострада, единствено се появи трудността с разрязването, както вече споменах.

Петифури II

Поразтърсих се аз да намеря повече информация за тези малки изкушения и силно се изненадах. Оказа се, че зад името Petit Four стои едно огромно разнообразие от миниатюрни сладкиши. Най-често са печени изделия - тортички, бисквити или малки шоколадчета, дори и марципан, но винаги с размера на залък. Поднасят се с кафе, чай или вино в края на прием (напр.сватба или друго тържество), или при следобеден чай.
Делят се на три категории, в зависимост от вида и спецификата на приготвяне.
Първа категория: Petits fours sec
Разнообразие от деликатни десерти, които не са свързани с допълнителна украса. Измежду тях са бисквитите на белтъчна основа - мерeнг, macaron, маслени сладкиши. Най-често се слепват с конфитюр или ганаш.
Втора категрия: Petits fours glaces
Това са добре украсени четвъртити пандишпанови скадкишчета с пълнеж от конфитюр, ганаш или маслен крем. Формите могат а са най-разнообразни - триъгълни, правоъгълни, кръгли или сърцевидни, но типичен е квадратът с размери 2.5/2.5/4 см. Всяко изделие се украсява отделно с фондан, шоколадова или захарна глазура. Могат да се добавят и допълнителни ядливи елементи - цветя, панделки и др.
Трета категория: Petits fours frais
Тук се причисляват плодовите тортички, еклерите, тарталетите, марципана и трюфелите.


... И след известен брой експерименти получих един сравнително сполучлив резултат, задоволяващ вкусовете ми към сладкото и доближаващ се към петифурите, които си купих в кутия от магазина...явно трета категория:)и не съвсем....

Тези експерименти все пак трябва да се изконсумират и то предимно от мен самата, а държа на линията си, разбираемо е - женска суета :), затова и всичко е в много малки количества.



Вариант 1.
4 бр. какаови бисквити, 1 чл извара, 1 чл фъстъчено масло, 1 сл захар, 1 чл какао, 1 чл прясно мляко

Вариант 2.
4 бр какаови бисквити, 1 чл извара, 1 чл масло, 1 сл захар, 1 чл какао, 1 капка есенция ром

Всичко се разбърква добре, загрява се за 15 секунди на микровълновата печка, за да се усвои захарта. Оставя се да стегне в хладилника и се оформят топчета, които по желание се овалват в какао или се заливат с шоколадова глазура. Излизат около 6 бр топчета от вид.

Петифури I

Наскоро си похапвах какаови петифури и се наслаждавах на страхотния им плътен вкус. Напомняха на скалички, но бяха далеч по-фини...Оттогава мисълта да направя нещо домашно по въпроса не ме напуска. Последва ровене за рецепти, опити...Представям един от тях. Не е това, което търсих, но определено е вкусно. А пътят към набелязаната цел е почти утъпкан, скоро ще споделя и резултати.
Между другото понякога нещата са доста по-лесни, отколкото си ги представяме.



Рецепта:

50 мл прясно мляко, 70 гр масло, 1/2 чч захар, 1 сл какао, 1 яйце, 1/2 чч смлени орехи, 2 сл брашно

Продуктите са малко - около 1/3 от дозата. Поради липса на подходящ съд за печене изсипах сместа във хартиени формички за мъфини, поставени в огнеупорни чаши за кафе.

Загряват се на котлона маслото, млякото, захарта и какаото. След като изстине малко се заделя част от сместа (около 6 сл) за глазура. Към останалата част се добавя жълтъка на яйцето, ядките, разбития на сняг белтък и накрая брашното. Получената пухкава смес се разпределя в 6 бр формички и се изпича на умерена фурна. Залива се с глазурата.


Би трябвало да се изпече блат, който накрая да се нареже на квадратчета 3/3 см.



Източник: Веселият готвач