На пет



Имах следната случка:  делова среща с дама, за която съм правила вече две торти. Познаваме се задочно, тя мен - чрез блога, аз -  от проучванията си за нея през фейсбук. Виждам я, поздравявам я по име, обменяме нужната информация и всеки по задачите си. У мен остава приятно чувство, у нея - недоумението, коя съм аз  и как така я познавам, като не сме се виждали досега. Случаят все пак се разнищва, но с препоръката Ивейн да вземе да покаже малко снимки и на себе си, че децата й вече ги познават, но нея - очевидно - не.

 

Може и това да стане някога, но днес снимките са  на най-малкия член на семейството, който миналата седмица навърши пет години! Освен, че е  рожденик, заслужава и той своята петминутна слава, че и по тази линия съм мъмрена от приятелка - повече внимание на сестра му съм отделяла. А истината е съвсем, съвсем прозаична - човекът не желае да се снима или по-скоро няма нужното търпение. Разбираемо, дете  е. Но с претенции! И то какви!!!  "Влакчето Томас", но тортата да не е кръгла, а 3D ! Няма как - ще трябва да запрятам ръкави и нови територии да изследвам.

Към Калоян  се чувствам малко гузна, че Маша остана без Мечока, че Спонджбоб - без морско дъно, затова за този празник бях решена, че на всяка цена тортата ще бъде влак, а десертната маса - равностойна на тази за 11 -ия рожден ден на Жени.

 

Лакомства подготвих всякакви - кексчета с глазура, любимите ни меденки в нови, по-весели и атрактивни форми, трюфели на клечка, кремчета и сокчета...Цветово ги съчетах, за да е всичко подчинено на основната тема.

 



 

 

 

Жени ни услужи с ръчно изрисуваното от нея стъклено шишенце, за да поставим сламките в него, и аранжира салфетките и приборите. Помощ ми е вече тя - безценна!

Тортите бяха две:

 - бисквитена - доста удачно и вкусно решение при случаи за дялкане на по-специфични форми;

 -  чийз-шоколадово-някаква си, която вади доста ефектен разрез, но ще й дялкам рецептата още, докато я докарам до желания вкус.

 

Не на последно място - огромни благодарности на моята скъпа приятелказа за прекрасната "картичка"! Вече е неразделна част от интериора :)

 

 

Всичко мина чудесно, рожденикът е щастлив, а аз останах изненадана, че дори децата предпочетоха  неопакованата торта...

 

 

Писмо в бутилка

Майка казва, че когато съм била пеленаче си стоял до кошчето  и си ме гледал от разстояние. Без да ме докосваш. Но това не значи, че погледът не е бил пълен с обич. Същият поглед, който имат и моите очи.
 

Първата целувка, която помня от теб е тази, която ми даде на сватбата ми. Точно за това ми е ценна. Много. И винаги се просълзявам, когато си мисля за този момент.
 

Първите горчиви сълзи съм бърсала тайно заради твоята критика. Но това ме научи да не гледам винаги с възхищение на всяка своя драскулка и първия съдник на всяко свое дело да бъда самата аз. До ден днешен самокритиката ми е едно от силните качества (а може би недостатък?)
 

От теб видях как бащите дават урок на синовете си за отношението им към дамите. Научих какво е да си дама. Уроци за цял живот.
 

Помниш ли как някога искахме заедно да на рисуваме картина с масло? Дори опъна платното на огромна рамка. Стоя дълги години незапочнато. Или в моите детски очи времето е изглеждало безкрайно като ненарисуваното ни море. Предлагам ти нещо - нека завършим тази картина, друг смисъл и форма да й дадем, портрет да направим. А ти ще ме издържиш с безкрайното ми суетене.
 

Четох някъде, че най-често нараняваме близките си, защото са ни скъпи. Искрено се надявам с думи или постъпка да не съм била повод за недоволство или срам. Единствената вина, която изпитвам, че точно за теб дълго време не направих от моите сладки творения. Защото човекът, който със сигурност ги заслужава си ти. Дори да не обичаш сладко :) Макар и клиширана като тема за имения ти ден ти посвещавам една бутилка младо вино от Даньова изба. Зимница се гордее! Ние си знаем. Наздраве!

 

 

 

 

 

Има думи, които не съм изричала към теб заради същата сдържаност, която съм наследила. Но съм сигурна, че ги усещаш - този подарък ги изразява на 100 %.

 

 

Честит празник и на всички именици, празнуващи на Йордановден - Йордан, Йорданка, Йонко, Йонка, Данчо, Данка, Бистра, Богдан, Богдана, Богомил, Божана, Божидар, Боян, Найден, Дарин, Дарина, Виза!

Начало 2013

Неусетно и тук се зараждат традиции - съвсем нецеленасочено, но и тази година стартирам блога  с пъстри сурвачки. Тяхната направа е едно приятно занимание, в което са включени всички - от малки до големи. Дядо донася клонките, баба  изважда от стария скрин цветните прежди, мама  усуква конците около пръчките, децата гледат с блеснали очички, попиват всяко движение - правят  свои модели. А огънят в печката пука и допълва уюта и усещането за празник.

 

 

Какво по-добро пожелание за Новата 2013 година от символиката, която носят в себе си сурвачките:

• клонката дрян, олицетворяваща дълголетието и здравето. Дрянът е устойчиво растение и живее дълго. Цъфти най-рано, а най-късно зрее. Затова и пъпките му символизират младостта и жизнеността. Дрянът е символ и на мъдрост, защото пръв известява идването на пролетта.
• вълната или вълнена прежда - със силата на амулет да предпазва от болести. Употребявана в естествениия си вид или в различни багри. Цветовете също имат своето значение: оранжево - на щастието, червено - на любовта, зелено - на плодородието, бяло - на чистотата и късмета. Е, вместо оранжево си имаме розово, вместо зелено сложихме синьо.

Догодина и нанизи ще добавим и техните значения ще опишем, оставяме си вратичка за доразвиване на темата :)

 

Сурва, сурва година - да ни е честита! И от днеска до амина - здраве до насита!

Празнично настроение

Моята снежна приказка

Не ми се нижат думи... Тихо ми е... Не защото ми е празно...  Бяло ми е... Спокойно......Приказно... Не искам да оставям стъпки в бялото и тишината... Моят ден е ... Моята приказка..

/Дрес/код оранжево

 

 

Няма как да рожденият ден да мине без парти. А не може парти без тема. Измислена още преди месец и систематично чрез имейли и телефонни напомняния  старателно вклинена в подсъзнанието ми, за да може то безпроблемно да работи в нейна полза. Ей, тези малките са страшна работа! Душа с памук вадят! Но то моето знае къде са слабите места на майка му и допълнително ровичка точно там, където трябва. А аз от месеци десертни маси гледам и мечтая някога да сътворя една.

 

Планираната едноседмична отпуска се редуцира до един ден, така че колкото - толкова.

Както за първи път - всички са доволни.

 

За една вечер плюс ден и половина: тортата, украсата на тортата, меденки, украсата на меденки, кейк попс, мини царевични мъфини, макси царевични мъфини с кренвирш, курабийки с прасови и шоколад, хапки обилно количество, настръхнала топка от чери домати (по идея на Лулу), чийзкейк, хартиени цветя, картонени табелки с букви (с тях можеше и да съм по-прецизна), декориране на салфетки и вилички, декориране на бутилки, много малко снимки, и никакво време:)

 

И да вметна каква е темата, ако някой не се е досетил: Баскетбол :)

Моето момиче тренира и много се радва от този факт (и аз, разбира се - важно е да се спортува). Имах възможността и ангажимента в продължение на няколко месеца да посещавам тренировките. Няма как да си успешен без поне мъничко спортна злоба и агресия. И ако другите момичета бранеха топката и се стрелкаха по игрището като осички, то моята баскетболистка пърхаше грациозно като пеперуда. Май не трябваше да зарязваме балета :))) Е, ето ви баскетболна тема. Но такава, каквато подхожда на Жени и каквато я виждам аз. Баскетболен кош и топка в деконструктивизъм.

 

Това е началото на нашето парти. Начинът на представяне веднага ще прозрете от кого е инспириран. Харесва ми и смятам да продължа да опитвам.  Дали ще се получи .... поживем-увидим :)

 

 Дописвам рецептата:

за торта с височина 15 см и диаметър 18 см

за блатовете:
375 г. брашно, 2/3 ч.л. сол, 170 г. меко масло, 450 г. захар, 3 яйца, 1 ванилия, 360 мл прясно мляко+ 3 с.л. лимонов сок, 1,5 ч.л. оцет+1.5 ч.л. сода

Маслото и захарта се разбиват. Едно по едно се чукват яйцата. Пресятото брашно заедно със солта и ванилията се прибавя на три пъти като се редува с млякото. Накрая се слагат содата и оцета. Получената смес се разделя в 6 купички. Първата остава неоцветена, а в следващите се добавя боя, като се увеличава постепенно количеството. Ползвах сухи бои - червена и жълта, разредени с вода. Трябва да се внимава с количеството. Най добре е да се започне с една капка и ако не ни удовлетворява наситеността на цвета, тогава да се добавя допълнително.
Всеки блат се изпича по отделно.

за крема:
400 г крем сирене Маскарпоне, 500 мл течна неподсладена сметана, 170 г. захар, 1 ванилия

за намазване на блатовете:
1 бурканче пасирано кайсиево сладко

Относно печенето - не ползвам форми, защото нямам такова количество. Това, което правя е: от алуминиево фолио си огъвам по формата на капак от тенджера  нещо като тавичка, която успешно играе ролята на форма за печене. После лесно се отлепя и директно се ихвърля. Няма цапане, няма миене.

Екзотично

Претъпкана аула, цветя, балони, важни персони, много цвят, жужене, вълнения....

Исках да споделя впечатления от един празник. Как обаче да преразкажа емоцията, настроението, щастието, които  трептяха във въдуха? Вместо да се затруднявам с тази нелека задача, предоставих изпълнението й на една от участничките и повярвайте ми - тя заподскача от радост.  За нула време имах текста! Нетърпението е страшна работа! Очакванията ми бяха малко по-различни, но уважавам чувствата й. Все пак тях не можеш да ги контролираш. Това са нейните преживявания. Аз само ги допълвам със снимки.

***********************************************************************************

Едно прекрасно изживяване

Индонезия, официално Република Индонезия е държава в Югоизточна Азия и Океания. Съставена е от 17 508 острова и 32 провинции. С население от 238 000 000 души, Индонезия се нарежда на четвърто място в света по населеност и е най-голямата мюсюлманска страна. Индонезия има разнообразна природа и голямо културно наследство.

Ето това е държавата, от която идва една от най-добрите ми приятелки - Динда.

Заедно с седемчленното си семейство, тя прекосява половината свят за да дойде в нашата малка, но все пак гостоприемна държава. Какъв късмет е, че тя и сестра й Дива  учат точно в нашето училище! Всичките ми съученици я приемат като една от тях - най-забавното нещо беше, че първоначално помислихме, че се казва Линда :) Тя бързо научи езика и стана една от отличниците на класа.  Във втори клас тя и сестра й Дива танцуваха на празник на училището във великолепни носии и спечелиха публиката с чаровните си усмивки и непознатия за нас танц, който показаха. Винаги съм искала да бъда с тях на една сцена и ето, че сега това се случи . От края на Януари, аз и още пет момичета  започнахме се трудим с нашият треньор Танте Пути, за да запомним на пръв поглед лесния, но доста труден, петминутен танц на име Японг.  26 април (денят на концерта, по случай 35-тата годишнина на 11ОУ) беше много натоварен за мен .В същия ден имах тренировка по баскетбол.  Пристигнах в 12:10 ч.задъхана у Динда, когато тъкмо правеха кока на последното момиче.Веднага след нея се настаних и аз.
Като свършихме с прическите, започнахме с втората част - гримът. Това ни отне значително повече време - цели два часа! След това дойде най-трудното - костюмите. Неприятното беше, че нищо нямаше цип или копче! Всичко се прикачаше едно към друго с помощта на безопасни игли. Преобличането стана най-бавно - започна в 13:50 ч.и свърши в 15:45ч. Пристигнахме в Колежа по телекомуницации, където беше тържеството в 16:00 ч. Още половин час до представлението! Едва дочакахме (дори аз малко поплаках - хем от притеснение, хем от мъка, защото мама можеше да не дойде, но тя успя да ме зарадва!) Като дойде наш ред ние се събухме и изтичахме до стълбичките към сцената. Започнахме да танцуваме.
Като цяло се справихме добре - видео .

След представлението си направихме фотосесия.

Никога няма да забравя този ден. Няма да забравя тръпката и вълнението, като се качих на сцената.

Специални благодарности на мама и на тати, които ми позволиха да ходя на репетиции, за да танцувам с момичетата и да изживея този прекрасен момент!

ПП И на Танте Пути и Кристин, които ни помогнаха по лесен и забавен начин да научим стъпките.

 **********************************************************************************

Аз от своя страна благодаря на моята сладка Жени за разказа. Имаме желаниято да подготвим и индонезийска рецепта. Очаквайте скоро!

На четири

Полицай, пожарникар, футболист, космонавт ... - най-често това ще чуете в отговор на въпроса  "Какъв ще станеш като пораснеш? " Но с какво ли може да заинтригува едно хлапе професията Обущар и вече повече от година да е непреклонен в желанието си?

Дори любящият му дядо се опита да даде по-съвременен облик на интереса му - дизайнер на обувки, но не! Калоян е категоричен.

Обущар, обущар , но за малко да остане бос за рождения си ден :) Като казвам бос, разбирайте без торта :)

А не е като да нямаше специални поръчки от него. Трябваше да е бананова. Претенции за украсата - колкото искаш. Минахме през всички анимационни герои на абсолютно всички телевизионни канали. Искаше фигури човека, много. После редуцирахме героите до основните от филмчето  Финиъс и Фърб и тъкмо се настроих вече и бистря визията в главата си, и концепцията се смени - Спонджбоб! Оппа, вече серизоно съм притеснена, човекът така добре ги рисува по памет и то с лявата ръка , че дали моите модели ще приличат поне малко на неговите рисунки?

Минава ми гениалната мисъл да му предоставя покрита и абсолютно бяла торта и той да я нашари както си иска. Сестра му прегърна идеята, той - не. Как така ще го прецаквам сам да си твори тортата? Ами, добре, започвам.

Лесното мина, тортата сглобена, партито утре, трябва да украсявам. Ей, не ми дава сърце да започна. Умора, извинение или смяна на възгледите, както искате го наречете, но се улавям, че се прехласвам по небрежно измазани торти или с едни шприцовани завъртулки от пастелено оцветен маслен крем, подредени на красиви десертни маси. Въображението ми рисуваше  такива красоти... но така де, само си помечтах. 

Партито все още е утре, аз имам да забърквам масления крем за измазване, да оцветявам фондан, да разточвам, фигури да правя....Скицирам торта и той скицира, и тя скицира, ... и накрая взех, че си легнах. Утрото е по-мъдро, това си го зная.

В 5.00 сама се събудих. Пак ми предстоеше същото - крем, мазане, обличане, фигури... Но аз пък включих фурната, забърках меденките на мама и изпекох курабийкки.

Тях вече ги направих като желаните герои. В 7.30 се събужда рожденика. Разпозна си приятелите, доволна съм.

Набързо една сметана с жълта боя разбивам и започвам небрежно да нахвърлям мазки по тортата.  Ако бях предварително решила да правя подобна украса сигурно щях да преценявам всяко движение и да режисирам всяка завъртулка. Но сега стана спонтанно.

Калоян ме пита: Нали пясъкът е жълт?

Да.

Благодаря ти, мамо, за красивата торта.

Много ми е благодарствен. Двамата сме доволни. А у нас засияха няколко слънца. Пролетно ми е!

Свещичките ги духнахме. Наколко пъти даже, както си му е реда.

Знаем, че тортите са само за радост. Да ги ядат големите. А истинските  овации обраха шоколадовите лъжички по идея на една от любимите ми блогърки Буба.

Рецепти - следващия път. Не съм забравила и за фондана.

Светли и цветни празници ви пожелавам!

Ретроспекция

Честита Нова Година, приятели!

Окъснях с поздрави и пожелания, но така е при нас - Коледно-Новогодишните празници са времето да се съберем с най - близките. Това е и времето, в което се отдавам на релакс, в което имам възможността да почерпя енргия от родното място и заредена физически и емоционално с нови сили да започна 2012-та по-уверена и по-устремена!

Нека и за вас да е здрава, силна и успешна!

Без хронология или някаква логика на подреждане събрах на едно място повечето неща, които направих изминалата година. Въпреки, че в края й се чувствах някак неудовлетворена, така обобщено виждам, че няма за какво да страдам :) - багри, разнообразие и най-важното, че всяко едно парченце от пъзела съм аз.