Идея за декорация

Семпло и красиво.

Лесно и ефектно.

На точки, на чертички или на цветенца -

модерен десен за празнична премяна на любимите ни курабийки.

 

Изпълними и с подръчни материали -

сламки, накрайник за пош, ножче, точилка, формичка за сладки.  

Естествено, нужни са ни:

изпечени курабийки, поне два цвята фондан (захарно тесто), търпение и въображение.

 

Изрязваш, подреждаш, разточваш тънко, залепваш...

 

И имаш патета на точки, зайци на цветенца - меденки с минимално количество захарна глазура. За мен е важно! 

 

Защото вкусът е преди всичко.

 

Спирам дотук, повече приказки са излишни.





 

 

 

 

 

Втората част

Без претенции, просто споделен личен опит 

1. Тортата е отлежала една нощ в хладилника, кремове и блатове са се споили добре;

2. Освобождаваме я от тортения ринг;

3. За да си осигурим равна горна повърхност обръщаме тортата с дъното нагоре;

4. Измазваме я с маслем крем. Това се прави, за да се запълнят неравностите, да се осигури контактна повърхност със захарното тесто и за да се направи изолационен слой между кремовете и фондана. Приема се, че някои от тях имат лошото свойство да го топят и в средата на тържеството изведнъж да се окаже, че украсата на тортата  започва да се разтича. Добре, че това не съм го изживявала :) Аз не ползвам стандартен маслен крем, първо, защото нямам търпението да разбия маслото и захарта до степен, в която захарта да не ми хрупа, и второ - прекалено тежко ми става на вкус. Затова съм се спряла на швейцарски маслен крем. По-икономичен е, по-лек е и по-лесно ми е да работя с него.

Рецепта: 1 белтък разбивам на сняг  с 50 гр захар на водна баня. Отнемам от банята и прибавям 80 гр меко масло. Разбива се още малко докато се съставките се усвоят добре и се оставя за половин час да стегне леко. Не е нужно да е в хладилник, но ако ви се стори твърде течен, може да се охлади. Причината понякога може да е в големината на белтъка или недостатъчното у разбиване до твърд сняг.

Измазването става със шпатула, но ако не разполагате с такава става и с фоно- или кредитна карта, излязла от употреба :) 

5. Прибираме тортата в хладилника и през това време разточваме фондана.

6. Първо хубаво поръсваме плота с нишесте - натурално царевично или пшенично.

7. Започваме с разточването, от средата към края, като при всяко минаване с точилката правя по четвърт оборот на фондана, за да съм сигурна, че не ми е залепнал. При необходимост поръсвам под него допълнително с нишесте.

8. Разточвам докато достигна размер = диаметъра на тортата + 2 пъти по височината й. Долу-горе дебелината е около 3-4 мм;

9. С помощта на точилката, като заметна разточения фондан от единия й край, го поставям върху тортата. Добре е тя да бъде в удобна близост на плота. Дори когато вдигна точилката с фондана с едната ръка, то с другата приплъзвам тортата до висящия свободен край, така, че да не ми се налага да размятам много т.нар. "чаршаф".

10. Сега той изглежда като покривка и трябва да се заглади. Това става с притискане, приглаждане и придърпване. Няма как да се обясни, ако човек не го пробва сам няколко пъти. За радост има много филмчета по темата 

 Истината е, че с по- дебело разточения фондан се покрива и заглажда по-лесно. Няма опасност да се напука или разкъса. Затова е добре да се работи с цялото количество ( 1 кг), остатъкът се изрязва и се ползва за последващата декорация. Обикновено за стандартна торта отива около половин килограм готов фондан. Като за начало може да се започне с полусферична торта, тя се покрива по-лесно.

11. След като сме изпънали тортата трябва да я загладим. Има си специални инструменти за тази цел, но аз не разполагам с такива, затова отново си ползвам шпатулите. Правя въртеливи движения по горната повърхност  с едната ръка, а сдругата заглаждам борда, като се стремя да не заоблям ръба, а напротив - да му придам още по-заострен вид.

12. Излишъкът изрязвам с нож за пица по ръба на подложката или в основата на тортата. При първия вариант правя релеф по основата с помощта на дървено шишче.

Какво е възможно да се случи не по описания начин?

а/ Фонданът да е станал твърд. Не е бил затворен в плътно затвяряща се кутия. Много трудно се меси и разточва. Може да развием мускули на ръцете. Предлагам да се загрее за кратко в микровълновата на ниска мощност. Пробвайте на кратки интервали - 30 секунди, ако е недостатъчно, още 30... После го омесете добре и тогава пристъпвате към разточване.

б/ Фонданът е доста мек. След разточването лесно се разкъсва и трудно се пренася върху тортата.  Омесвам с нишесте и разточавам наново.

в/ Покрила съм тортата, но по ръба покритието е изтъняло или се е разкъсало. Не съм доволна от покриването, има плохи.... Случвало ми се е - разпокривам, обирам масления крем с нож, омесвам наново и покривам пак.

13. Оцветяване на фондана.  Предполагам, че различните бои дават различно отражение върху нашият приятел, но аз като любител, който не знае колко време ще е запален по това  хоби, отказвам да се презапасявам с различни видове бои. Опитвала съм само тези, които съм намирала на нашия пазар - Гелови боички на Schwartau от Метро, сухи и течни боички  от дрогерията на ул. "Три уши". Наблюденията са ми, че геловите не дават наситен цвят, течните разкашкват тестото и става невъзможно за работа - да не говорим за моделиране; сухите дават добър резултат, но оставят пигменти в тестото. Препоръчват да се разтварят с алкохол, вода, но при  мен това е равнозначно на течна боя. Разтварям ги в глицерин. Слагам малко боя върху топче от тестото, капвам няколко капки глицерин, с клечка за зъби размесвам добре. После размесвам до получаването на еднороден цвят. След престояване цветът става по-наситен. Добре е да не се изсилваме в началото с много голямо количество боя. Оцветените заготовки е хубаво да държим отново в кутия, под стъклена чаша или увити във фолио, за да не изсъхват. Възможен сценарий: все пак оцветеното тесто е станало доста меко, лепне, трудно се разточва. Оставяме на въдух за известно време - 5, 10 минути.

14. Работата след това е по същия способ: Нишесте, разточване, изрязване, лепене. Като за малки фигури по-удобно е да се ползва по-малка точилка.

15. За тази демонстрация избрах елементарна, но ефектна декорация. Няколко кръгли курабийки на шишче, украсих с цветен фондан.

16. Лепене на фондана. Начините са няколко:

• С вода. С навлажнена (не подгизнала)  четка минавам по задния край на изрязаната фигура и я залепям на желаното място.
• С белтък  ( неразбит ) -  случаят е същия като с водата;
• С белтък - рабит със захар - е няма кой да го прави това за едното лепене :)))
• Със сух белтък - е това си е благинка, но стига да ти е под ръка. Пак от същото магазинче.
• С кашица от размит с малко вода фондан.

Вариантите са много, аз ползвам първия.

Надявам се да съм била от полза. Вероятно много неща съм пропуснала. С готовност бих отговорила на въпроси по незасегнати пунктове, стига да са ми минали през ръцете :)

Поздрави!

За нещото, наречено Фондан

Не смятах, че някога ще пиша на тази тема. Обикновено избягвам да правя  генерални заключения, подчертавам, ако има такива, че са от позицията на личната ми преценка и опит, поради факта, че всичко което се намира тук е плод на експерименти, впечатления, рутина, но не на някаква специализирана подготовка. Всъщност, винаги лекичко се поизчервявам, когато си представя, че някой вещ попадне на  мое писание и се подсмихва на некомпетентните ми излияния. Съвсем на място ще е въпроса: За какво тогава са били всичките тези напъни, че и в други посоки забиха, осъзнала, че хубава рецепта без читава снимка не върви някак...?

Отговорът:

В началото бяха тортите. Заради тях направих блога, да им изливам някъде историите. Защото в зората си те бяха доооста дълги - от решението за рецептата, до измислянето на дизайна, през хилядите спънки в процеса на изпълнение, докато се натрупа някаква рутина и да се избегнат. После си казах, защо пък да наблягам на трудностите, като мога да покажа един резултат, който лично мен ме удовлетворява? ( за съответния етап :)

И така до днес, вече леко поизчерпала се, или поне с такова усещане, когато получих писмо с молба да споделя за направата на домашен фондан и тънкости при работата му. Е, това пак ме връща в играта - да се чувствам полезна, за мен е движеща сила. Осъзнавам, че с настоящата публикация няма да мога да изчерпя темата, но поне ще поставя началото.

Често не съм особено подробна в описването на рецептите, защото съм смятала, че тези, които посещават блога са съвсем наясно с нещата и един вид "на краставичар - краставици да продаваш". От друга страна зная, че човек отскоро попаднал на някоя страница и му хареса, започва да я следи, но не задълбава сериозно назад. Така че, сега ми остава да посъбера това-онова, пускано до две-три години назад и без толкова изчервяване да заявя категорично позиция.

Няма как да мине без връшане назад обаче.

И така, преди 3 години (кога минаха?) , по стечение на обстоятелствата с дълго заседяване в къщи решавам, че трябва да направя торта за личен празник. Единствената ми готварска книга на Пенка Чолчева не ми е достатъчна, за да направя избор. Допитване чрез Гугъл и попадам естествено във форума на БГ-мама. След като долната ми челюст изтропа в масата ( Това не може да се направи в домашни условия!!!!), и моментното ми изумление попремина, се започна едно четене, после разпитване, после обмисляне... Малка ли е Тортената библиотека? Добре, тортата ще я избера, но на какво покритие да се спра?

Глюкоза... Глицерин...Ау и желатин! .... все неща, които ги нямаше при нормални обстоятелства у дома. А и много засукано ми се видя. При това положение първият логичен избор е Марципан Варна - маргаринче, водичка, брашно и пудра захар.

Първа изненада (или разочарование) - тестото, което се получи не е бяло, а някакво жълтакаво. Освен допълнително да го нюансирам в зеленко (че ми е любимо) или розовко и да гоня по-неутрална гама, май друго не ми остава. Сега има и бяла боя и може да се избели, но тогава кой да знае :)

Първи опит - ужасно горда съм, това е моето тесто, ще работя с него!!!

Второ разочарование: Понякога, не винаги, има доста лъскав вид - от маргарина ще е.

Трето разочарование: От време на време, от захарта ли, от какво ли, това ми ти нещо вместо да се сгъстява при добавянето на захарта се втечнява. Мъка!

И все пак доста торти се оказа, че съм покрила с него - тази, тази, тази, а ко се раходите из началото на блога ще откриете и още ....Очевидно при добро желание се постигат резултати. Оцветявала съм го предимно със сухи бои за хранителни цели, добавяла съм му есенции или шоколад.

Следващ избор: Шоколадово тесто. Очаквах, че ще е по-вкусно, но и то си хрупаше на пудра захар....Много се влияе от топлината на ръцете, лигави ми се нещо... Не е моето тесто!!! Как изглежда и рецепта могат да се открият  тук и тук.

Трети избор: Руска Мастика 2. Като се замисля нямам лоши спомени от нея. Снежно бяло е тестото, единствения недостатък е да се прецени кога да се спре с прибавянето на захарта, защото в рецептата е даден някакъв максимум. Иначе става сухо и ронливо. Ползвала съм го тук .

Четвърти избор: Фондана на Димитрана. Пак ще кажа-паснахме си! Него смятам да опиша.

Предимствата: изключително коректна рецепта, винаги се получава. Снежно бял, оцветява се добре, работи се лесно с него, рисува се добре върху него, успешно се моделират фигури.

Недостатъци: при оцветяването с течни бои става кашав, затова лично аз предпочитам за работа  с този фондан сухи бои, които си размивам в малко глицерин.

1. пудра захар - 1 кг
2. желатин - 10 гр (1 пакетче) - предпочитам на д-р Йоткер
3. вода - 60 мл
4. глюкоза - 120 мл
5. лимонена киселина - 1/2 ч.л.
6. глицерин - 1 ч.л.

И така, в основата на всяко едно покритие е захарта. За една торта и последващото и доукрасяване е нужен 1 кг пудра захар, която трябва задължително да се пресее. Още по-добре - два пъти.

Другото основно нещо е желатина - 1 пакет (10 гр), се поставя да набъбне в 60 мл студена вода.

После се разтопява на водна баня или както аз правя - на ниска мощност в микровълновата печка. Но да не завира!!!

Когато е напълно разтворен добавям желатина към 120 мл глюкоза - ( за нея нямам снимка) Измервам я в стара градуирана бутилка за бебешки храни. Ако  глюкозата е много гъста може и нея леко да я загрея в микровълновата. Другите две съставки са 1 ч.л. глицерин ( купува се от аптеката) и 1/2 ч.л. лимонена киселина.

Всичко това като се смеси добре изглежда така:

Започвам да прибавям лъжица по лъжица захарта, като бъркам непрекъснато. Сместа изглежда по този начин:

Когато стане достатъчно гъста я изсипвам при останалата захар и замесвам тесто. Не се престaравам с месенето, за да не се размеква, а само толкова, колкото да си поеме цялата захар.  Готовото тесто изглежда така:

Завивам във фолио и оставям да отлежи 8 часа. Съхранявам го в плътно затворена кутия на стайна температура. Не ми се е случвало да ми се заседява повече от няколко дни, но за целите на тази публикация, фондана който замесих престоява вече седмица без да му се нарушат качествата. Ако е само увит във фолио, но недобре затворен в кутия то той ще загуби еластичните си свойства и ще се втвърди до камък. Наистина!

Понеже стана прекалено дълго, смятам за самата работа с фондана да разкажа в отделна тема. Както и да наблегна на онагледяването, за което в момента ми липсва  снимков материал.

Но като за начало смятам, че за човек, който иска да се заеме с декориране на торти, тази тема би му била полезна в ориентирането и вземането на решение. И все пак,  най-важно е  - око да види, ръка да пипне:)

За последно да кажа: Това е за декорация! Става за ядене, но не е задължително да се изяжда! Естествено децата наблягат на него, но лично аз предпочитам да се насладя на вкуса под него :)