Малката черна престилка

 

Под този надслов, правейки паралел с класическата малка черна рокля - символ на елегантност, женственост и стил,   Олимпус България стартира кампания, чиято цел е:

 

• да покаже на жените как вкусната и здравословна храна може да се приготви бързо и забавно
• да ги вдъхнови с примера на успешните жени, творящи чудеса в кухнята с малка черна престилка
• да превърнем готвенето у дома в ритуал на удоволствието

Всичко това беше представено на приятна приятелска среща, на която бяхме поканени да станем посланици на кампанията.

 

 

 

 

 

Избрах да приготвя тази рецепта, защото е лесна, лека и не съдържа захар. В последно време се старая да ограничавам захарта, без да се лишавам от любимото сладичко и без да изпадам в крайности. Затова прибягвам до заместители - плодове и мед.

 

Йогурт чийзкейк без захар

 

Основа:

 

50 г сурово кашу

200 г фурми (около 20 броя)

50 г кокосови стърготини

3 с.л. лимонов сок

 

Пълнеж:

 

350 г цедено кисело мляко Олимпус 10 %  - 1 кофичка

300 г извара Олимпус  - около 2/3  от 1 кофичка  

65 г мед

1 желатин

 

Начин на приготвяне:

 

1. Подготвяме си подходяща чиния и поставяме в нея регулируем ринг -диаметър 16-17 см

2. Запичаме суровото кашу на сух тиган и оставяме да се охлади.

3. Обезкостяваме фурмите, нарязваме ги на ситно.

4. Накълцваме  ядките.

5. Смесваме  кокосовите стърготини, ядките, фурмите и лимоновия сок и объркваме до получаването на лепкава смес, която разпределяме равномерно в подготвената форма . Уплътняваме добре основата, използвайки лъжица.

6. Желатинът се добавя  към 60 мл вода и се разтваря на водна баня.

7. Разбиваме заедно млечните продукти и меда, прибавяме желатина. Всичко изсипваме върху подготвената основа, заравняваме и оставяме в хладилник за една нощ.

8. Преди сервиране освобождаваме от ринга, поръсваме с няколко лъжици кокосови стърготини  и декорираме по желание.

 

Посочените продукти за са около 8  порции.

По желание продуктите може да се увеличат двойно, като се използва по-голяма форма (диаметър 24 см)

 

 

Да готвя с малката черна престилка е удоволствие, чувствам се още по-уверена и стилна.
Много добре се съчетава с високи токчета, ....които за съжаление за снимката останаха скрити под масата :)

Чай?

Има ли нещо по-вкусно от това, което е приготвила мама? От салатката, през  мусаката, стигайки до десерта - дали дребни сладки или висока пищна торта. Няма такъв вкус!

Макар, че редовно изпробвам нови  рецепти, често се връщам към меденките на мама, защото са лесни, защото са икономични, защото са ми любими и защото моите деца ги обожават.

Само че има една разлика. И тя е, че на мен не ми пречи да отделя малко повече време и вместо да завъртя еднакви топчета, на които да бодна по едно орехче в средата :)  аз мога да се цапотя до забрава. Така се появиха и тези пакетчета чай. Бързо грабвайте по едно, че свършват за секунди! За качествата - спор няма - аромат на канела, съчетан с плътен вкус на черен шоколад. Нетипично, но също тъй любим на дребните.

Рецептата, подозирам, че я има в тефтерите на всяка домакиня, но ще си я поместя тук, за да не звъня по нощите да ми я припомнят. И аз си имам недостатъци - записвам на хвърчащи листчета, които после не намирам или са без заглавие и понякога трябва по продуктите да се досещам за какво се е отнася. И друго - не помня цифри. Така че, без пищови не готвя, да си знаете :)

Първо да  кажа, че идеята страшно ми хареса, когато я видях и търпение нямах да я реализирам. Нито подходящи конци имах, нито етикетчета, които все пак правят половината от изненадата, но кой ти чака?  Като допълнение днес ще има и едно предложение как да пропуснем облизването на лъжицата и изгребването  на останалия  шоколад, предвиден за декорация :)

Меденките на мама

Продуктите:

2 яйца,

2 к.ч. захар,

2 к.ч. олио,

 2 с.л. мед,

1 ч.л. канела,

2 ч.л. сода за хляб,

брашно, колкото поеме (шегувам се, тази мярка не я харесвам) 5 - 6 к.ч. за омесването на твърдо тесто

Разточвам на хартия за печене, изрязвам желаните фигури с форма, чашка или в случая с нож, пробивам дупка със сламка. Любимият ми момент е издухването на тестото, останало във сламката :)))) И пека. Не ме питайте колко. До зачервяване. Охлаждам върху решетка.

После вариантите са няколко:

1. Консумираме веднага - най-честия;

2. Слепваме със сливов или шипков мармалад, затваряме в кутия и на следващия ден са божествени - топят се в устата;

3. Декорираме със захарна паста (фондан) както е тук

4. Правим шоколадова глазура;

5. Оставяме се на въображението да ни води.

Конецът с етикетчето е по желание и смятам, че няма какво да разказвам по него. С ножица, перфоратор и телбод се получават задоволителни резултати :)

За шоколада не мога да дам насоки, защото зависи каква част от меденките и как искаме украсим. Аз най-често разтопявам на ниска мощност в микровълновата 50 гр шоколад. Потапям половината от меденката и оставям върхурешетка да стегне глазурата.

Или си правя фунийка от хартия за печене, сипвам в нея шоколада и нанасям тънки линийки върху бисквитките.

Какво правим с останалия шоколад?

Шоколадови перлички

Зная, изглеждат съвсем истински, но самата аз не предполагах, колко лесно се правят и колко  прилични стават.

Сега ще разкажа какво ме осени за тази идея:

Имам една поетична приятелка, за която често правя торти.  Описанието за скорошното й желание : кремът да бъде леещ се като приятен мус с хрупкави парченца шоколад...

Това последното пак го нямах налично, а запася ли се  ....ще вляза в шоколадова серия.

Тортата ни се отложи, но не и пробата, която стана толкова успешна, че не мога да не я споделя.

Отново любимата фунийка от още по-любимата хартийка, точкувам с шоколад, къде? ... Естестевено върху пекарската хартия. Втвърдяват се почти моментално. Отлепят се безотказно.

За  цветен финал:

Лека "плодова" торта

Когато попитали малкия симпатичен мъж Никола, който галено се нарича Коле, каква торта иска за втория си  рожден ден, той отговорил: "Искам торта с много крем". :)

Майка му, освен  колега, се оказа и  фен, който последователно изпробва рецепта след рецепта от този блог. Обажда ми се ден преди събитието с молба. Как да й откажеш?

Много експедитивно коментираме някои възлови моменти: лека торта, малкият юнак харесва Мечо Пух.

Що е то лека торта? Ще се радвам, ако споделите мнението си по въпроса, защото аз отговор на това определение нямам :)

Като ще е Мечо Пух, нека тортата да е "Медовик".  В тефтерите си имам няколко рецепти, приготвям често и вариант, за който не мога да кажа обаче, че е лек. Затова се спрях на най-скорошното съблазняващо ме от екрана предложение на Ина.

За външния вид мога да кажа, че моментално си представих тортата в бяло, жълто и червено, разтечени като кремове. Нали все пак трябва да задоволим исканията на детето в този важен ден? И нищо и никой не можаха да ме накарат да слагам зелени поляни или сини небеса :) Какво да направя, стане ли дума за момчешка торта, все бягам от стереотипа.  

Черешките бяха спонтанно решение. Но са симпатични, много хубаво допълват тортата и са ефектен елемент, заменящ вече поомръзналите топчета за декорация.  Съжалявам единствено за балоните, които се оказаха малко тежички за Мечо Пух...Има какво да усъвършенствам тепърва:)

Да взема най-накрая да покажа за какво говоря. И рецепта ще напиша, заедно с моите тънкости.

Медовик

Продукти за блатовете: 3  яйца, 1 чч захар, 2 сл мед, 100 гр масло, 1 ванилия, 1 чл сол, 1 чл сода бикарбонат, 3 чч брашно

Всичко без брашното  поставяме в тенджера на котлона и бъркаме до разтопяване и хомогенизиране на продуктите. Отнемаме от огъня, изчкаваме  да поизстине малко и  прибавяме брашното. Замесваме  тесто, може да поеме още малко брашно. Разделяме го на 8 равни части. Включваме фурната да загрява на 200 градуса. Приготвяме си 8 листа хартия за печене с рамер малко по-голям от желания диаметъра за блат. Посипваме хартията хубаво с брашно и разточваме съвсем тънко първото топче  тесто. С капак от тенджера с диаметър около 20 см отпечатваме кръг върху тестото и изрязваме илишното. Изрезките са минимални! Слагаме заедно с хартията в тавата и печем в  загрятата фурна буквално  5 минути. Може и по-малко. Така процедираме с всеки блат. Вярно, повече разход на пекарска хартия има, но не хабим нерви покрай скъсани блатове при пренасянето от плота до тавата:)

След като сме изпекли и охладили блатовете, ги слепваме с крем:

Продукти за крема: 1 кг заквасена сметана  1 чч захар , 1 ванилия

Смесваме, разбъркваме, изчакваме захарта да се разтопи и ползваме. Количеството е достатъчно за сглобяване на тортата и измазването околовръст и отгоре.

Лека е тортичката...Сигурно търсите плодовете. Няма ги. Те са само отвън. :)