Показват се публикациите с етикет Шоколад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Шоколад. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Блонди с череши



Необходими продукти :

100 г масло
180 г бял шоколад
150 г захар
2        яйца
200 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
180 г обезкостени череши

пудра захар за поръсване


Начин на приготвяне:

1. Загряваме фурната на 180 градуса.
2. Подготвяме си форма за печене 18/28 см, застиламе  я с хартия.
3. Маслото и шоколада, нарязани на дребно разтопяваме. Оставяме да  се  поохладят.
4. Рабивайки с миксер  прибавяме  в следната последователност захарта, яйцата и брашното, пресято с бакпулвера.
5. Готовата смес пресипваме в подготвената форма.
6  Посипваме с черешите
7. Печем 30 минути. Охлаждаме.
8. Преди сервиране поръсваме с пудра захар. Режем десерта на 12 квадрата. По желание може да гарнираме всяко парче с прясна черешка.

Източник

вторник, 29 април 2014 г.

Бисквити с бял шоколад и фъстъчено масло


 
  • 100 г краве масло, стайна температура
  • 100 г фъстъчено масло
  •   50 г кафява захар
  •   50 г захар
  •     1    голямо яйце
  • 100 г брашно
  • 1/2 ч.л. бакпулвер
  • 1/2 ч.л. сода бикарбонат
  • 50 г натрошен бял шоколад


  • Предварително загряваме фурната на 170°С. Застиламе тавата от печката с хартия за печене.
    Разбиваме с миксер кравето и фъстъчено масло  с двата вида захар до пухкава смес. Прибавяме яйцето до усвояването му. Накрая слагаме брашното, предварително пресято с бакпулвера и содата, и шоколада. Разбъркваме добре.
    С лъжица изсипваме купчинки  от сместа в тавата на разстояние една от друга ( при печенето се разстилат).  Излизат около 15 броя.
    Печем 10 минути, вадим тавата от фурната, удряме рязко в плота върху памучна кърпа, за да изкараме въздуха от бисквитите и допичаме за около още 10 минути.
    Резултатът е меки и сочни бисквити.

    Източник: Good Food

    неделя, 4 август 2013 г.

    Само за шокохолици

     
    Не е  десерт за след обилна вечеря. На него трябва да му се посветиш специално, защото всяка топяща се хапка е преживяване. Като дългоочаквана среща. От самото й начало разбираш, че той е за теб и ти си за него. Дългото търсене е увенчано с фойерверки от хрупкави бисквитени усещания, обгърнати в горчива мекота. Знаеш, че не е за всеки и това го прави още по-специален и по-твой.
      
     
     
    За маслената коричка:

    250 г брашно, 75 г захар, 125 г студено масло, 2-3 с.л. какао, 1 яйце, щипка сол

    Брашното се пресява заедно с какаото и солта. Добавя се захарта и се разбърква хубаво. Маслото се нарязва на парчета в сухата смес. Втрива   се с пръсти  до получаване на трохи. За да се събере тестото се добавя яйцето. Оформя се на топка и се оставя в хладилника за половин час, увито във фолио.

    Разточва се върху хартия за печене и с него се покриват  дъното и стените на откопчаваща се форма  с диаметър 22 см.
    Тук процедирах по различен начин. От разточеното тесто изрязах кръгла основа и положих във формата. Останалото тесто оформих на дълъг фитил, който  сложих покрай стената на формата. С пръсти  изтъних по борда доколкото е възможно.  
    След като е готова тестената подложка, надупчва се с вилица и се залива отгоре с приготвения пълнеж.

    За чийз пълнежа:

    500 г крема сирене, 400 г заквасена сметана, 4 яйца, 200 г натурален шоколад (52% какао), 180 г захар, 35 г нишесте
     
    Шоколадът се разтопява на водна баня.
    Отделно се  разбиват крема сиренето, сметаната, захарта и едно по едно се прибавят яйцата, накрая и нишестето. Към разтопения и охладен шоколад с разбиване се добавя постепенно от крема, докато поеме цялото количество и сместа се хомогенизира.

    Чийзкекът се пече в загрята фурна на 175 градуса на вентилатор,  на най-ниската скара приблизително 40 минути. При разклащане вътрешността все още е подвижна.  Изключва се фурната, а чийзкейкът се оставя да изстине в нея при леко открехната вратичка ( за през нощта примерно ). Когато е добре охладен се прибира в хладилника.

     
    Ако не сте любители на горчивия шоколад, това не е вашият десерт. Вероятно увеличаването на захарта или изполването на млечен шоколад би променило вкусовите качества във ваша полза, но не се ангажирам с препоръки в тази посока.

    сряда, 25 април 2012 г.

    Чай?


    Има ли нещо по-вкусно от това, което е приготвила мама? От салатката, през  мусаката, стигайки до десерта - дали дребни сладки или висока пищна торта. Няма такъв вкус!
    Макар, че редовно изпробвам нови  рецепти, често се връщам към меденките на мама, защото са лесни, защото са икономични, защото са ми любими и защото моите деца ги обожават.
    Само че има една разлика. И тя е, че на мен не ми пречи да отделя малко повече време и вместо да завъртя еднакви топчета, на които да бодна по едно орехче в средата :)  аз мога да се цапотя до забрава. Така се появиха и тези пакетчета чай. Бързо грабвайте по едно, че свършват за секунди! За качествата - спор няма - аромат на канела, съчетан с плътен вкус на черен шоколад. Нетипично, но също тъй любим на дребните.
    Рецептата, подозирам, че я има в тефтерите на всяка домакиня, но ще си я поместя тук, за да не звъня по нощите да ми я припомнят. И аз си имам недостатъци - записвам на хвърчащи листчета, които после не намирам или са без заглавие и понякога трябва по продуктите да се досещам за какво се е отнася. И друго - не помня цифри. Така че, без пищови не готвя, да си знаете :)

    Първо да  кажа, че идеята страшно ми хареса, когато я видях и търпение нямах да я реализирам. Нито подходящи конци имах, нито етикетчета, които все пак правят половината от изненадата, но кой ти чака?  Като допълнение днес ще има и едно предложение как да пропуснем облизването на лъжицата и изгребването  на останалия  шоколад, предвиден за декорация :)
    Меденките на мама


    Продуктите:
    2 яйца,
    2 к.ч. захар,
    2 к.ч. олио,
     2 с.л. мед,
    1 ч.л. канела,
    2 ч.л. сода за хляб,
    брашно, колкото поеме (шегувам се, тази мярка не я харесвам) 5 - 6 к.ч. за омесването на твърдо тесто

    Разточвам на хартия за печене, изрязвам желаните фигури с форма, чашка или в случая с нож, пробивам дупка със сламка. Любимият ми момент е издухването на тестото, останало във сламката :)))) И пека. Не ме питайте колко. До зачервяване. Охлаждам върху решетка.

    После вариантите са няколко:

    1. Консумираме веднага - най-честия;
    2. Слепваме със сливов или шипков мармалад, затваряме в кутия и на следващия ден са божествени - топят се в устата;
    3. Декорираме със захарна паста (фондан) както е тук
    4. Правим шоколадова глазура;
    5. Оставяме се на въображението да ни води.

    Конецът с етикетчето е по желание и смятам, че няма какво да разказвам по него. С ножица, перфоратор и телбод се получават задоволителни резултати :)

    За шоколада не мога да дам насоки, защото зависи каква част от меденките и как искаме украсим. Аз най-често разтопявам на ниска мощност в микровълновата 50 гр шоколад. Потапям половината от меденката и оставям върхурешетка да стегне глазурата.
    Или си правя фунийка от хартия за печене, сипвам в нея шоколада и нанасям тънки линийки върху бисквитките.

    Какво правим с останалия шоколад?

    Шоколадови перлички

    Зная, изглеждат съвсем истински, но самата аз не предполагах, колко лесно се правят и колко  прилични стават.



    Сега ще разкажа какво ме осени за тази идея:
    Имам една поетична приятелка, за която често правя торти.  Описанието за скорошното й желание : кремът да бъде леещ се като приятен мус с хрупкави парченца шоколад...
    Това последното пак го нямах налично, а запася ли се  ....ще вляза в шоколадова серия.
    Тортата ни се отложи, но не и пробата, която стана толкова успешна, че не мога да не я споделя.

    Отново любимата фунийка от още по-любимата хартийка, точкувам с шоколад, къде? ... Естестевено върху пекарската хартия. Втвърдяват се почти моментално. Отлепят се безотказно.

    За  цветен финал:




    понеделник, 13 февруари 2012 г.

    Шоколадови тарталети

    Знаете ли, реших и аз да се разпиша с едно-две предложения за романтичния празник. Няма да се впускам в  размисли колко го харесвам, дали го празнувам, но сега, когато Любимият е далеч и липсата му все по-осезаемо се усеща, цялото ми същество крещи за мъничко романтика, пък била тя и под формата на десерт. Колко ми е лесно да съм романтичка :)
    За днес съм подготвила едни шоколадови тарталети, избързвам с предложението си, защото е добре да бъдат направени ден по-рано. Много от десертите са по-хубави, когато отлежат и вкусове и аромати се слеят в мелодичен акорд. Днешните тарталети едва ли ще ви изненадат с нещо нетипично - хрупвава маслена коричка и пълнеж от шоколадов крем. Но изненадата се крие именно в крема. Обикновено се дообогатява с есенции, различни водове алкохол. Останах приятно изненадана, когато го пробвах за първи път, че в познатия ни шоколадов ганаш  (шоколад и сметана) е прибавено къпиново желе. Връх в цялото великолепие вземаше короната от пресни къпини,  окъпана в плодов сок. Леко тръпчиво-киселия вкус на къпината чудесно хармонираше с мекотата на пълнежа, за да завърши  изненадващо  с  плодовата нотка в шоколада.

     

    Да, пробутвам някаква сезонна рецепта, която не съм я пуснала когато трябва. Не, че няма къпини в магазините, но няма я онази сладост, която само докоснатия от слънцето плод може да даде.

    Затова реших да адаптирам рецептата към настоящия сезон и да установя, че може да се приготвя по което и да е време на годината - важно е въображението и желанието за експерименти.
    Като начало реших да заменя къпиновото желе с домашно ягодово сладко. Само не правете като мен - от припряност реших да си спестя пасирането и ганашът не стана хубаво гладък. Ако беше обилно покрит с плодове  - това нямаше да има значение, но не и сега, когато подходих  към семпла украса от атрактивно изглеждащия физалис.


    Ако има такива като мен, които само на снимка са го виждали и идея си нямат какво е това - някакъв странен плод във вид на оранжев минидомат с вкус неоределен между ягода и киви . Значи идеално би се вписал в съчетанието. А в крайна сметка може и без него. Сигурна съм, че Любимият най-безцеремонно би го отстранил като нещото, което му пречи да си яде десерта и да понижи със степен нивото на ескалиралата романтика :)


    Шоколадови тарталети с физалис



    Продукти за 6 бр тарталети:
    125 гр брашно, 30 гр какао, 60 гр пудра захар, щипка сол, 80 гр масло, 1/2 жълтък
    Продукти за крема:

    300 гр сладкарска сметана, 175 гр желе (сладко)  от ягоди или друг предпочитан плод, 200 гр шоколад, 50 гр масло
    Начин на приготвяне:
    Замесва се тесто от първите продукти. Добре е да се знае, че в началото е доста ронливо, но когато маслото започне да се отпуска от топлината на ръцете се получава хубаво гладко и стегнато тесто. Завиваме со във фолио за свежо съхранение и оставяме в хладилника за около час.
    През това време слагаме на котлона сметаната, шоколада начупен на парченца, маслото
     и желето (или добре пасираното сладко! ) и бъркаме,  докато се разтопят. Отавяме да изстинат.
    Тестото за тарталетите разделяме на 6 бр топчета и  с пръсти притискане към стените и дъното на намаслената форма за тарталета. Аз лично предпочитам този начин, вместо разточване и изрязване. Вярно, видът е не дотолкова добър, но той остава под крема. После с вилица надупчваме тестото на няколко места.

    Следващите снимки са на тарталетите преди и след печене.



    Обикновено по време на печенето се поставя някаква тежест - бобени или керамични зърна върху хартия, за да не се надува тестото, но аз не го правя. Ако случайно видя, че това се получава, бодвам на едно място с дървено шишче и проблемът е решен.

    Пекат се при 180 градуса в предварително загрята фурна. Времето не го засичам, но е околко 10-15 минути. Като ги извадим от фурната ги оставяме да изстинат напълно и тогава ги освобождаваме от металните форми. Това става с леко стисване на формата - тарталетата  излиза лесно.

    Идва ред да ги напълним с крема. 2-3 супени лъжици е вместимостта им, а и зависи колко пълни искаме да са. Прибираме ги в хладилника за няколко часа, докато стегне крема. После може да ги украсим, а най- добре това да стане преди сервиране.  Вариантите са много: пресни ягоди или малини (в зависимост от това какъв вид сладко сте избрали да присъства в пълнежа), поръсени с пудра захар или поляти със сос от 1 с.л. лимонов сок, 2 с.л. ликьор, захар на вкус и шепа пюрирани плодове. Това последното го правих само в къпиновия вариант.



     В днешния вариант украсих с по 3 плодчета физалис.





    Вече се разбрахме какво ще остане в чинията на Любимия.
    А това ще намерите накрая в моята чиния :)








    неделя, 20 ноември 2011 г.

    Предизвикателство

    Подканена от близки и познати - къде по скайп, къде по пощата - вече няма накъде да го отлагам и ще трябва най-накрая да се поразприказвам малко. Че много съм си пестяла думите. Ето сега удобен повод да приема предизвикателството от  Руми и Хриси са да дам тласък на поредната блог-игра. Трябвало 7 неща да споделя по регламент. Аз май доста съм се разкривала досега. Но да видим какво ще се получи:

    1. Човек и добре да живее, се жени - гласи общоизвестна мъдрост. А в моя случай ще прозвучи така: Човек и добре да живее, тръгва отново на работа. Което пък води до един куп последствия: Влизаш в една циличност - градината, трафик, на работа, в къщи, хапване, лягане. За разнообразие или за капак - и вечерен курс 3 пъти седмично. Мога само с носталгия да си спомням за времената, когато кротко си стоях у дома, грижейки се за децата, отдала се изцяло на любимите занимания - сладкарство, фотография, блогът - като място за срещи и изява, и да не е без хич- някой друг проект.  Липсва ми всичко това - хората, с които завързах приятелства; чувствата, които влагах. Дотам я докарах, че сега  се чудя, коя е по- истинската - Ивейн или Ваня. Макар, че не съм си създавала фалшива самоличност. Малкият преди два дни ме разхили най-искрено- искал да си има братче - Бебешор, за да го води в ясленската група :))) Как иска да  ми реши детето проблемите :)))))

    2. Е, не съм спряла да готвя и да правя сладкиши. Нали не си го помислихте? Но кой хапнал, кой не, а аз с всичко не бих могла да се справя. ( под секрет: мога, но не трябва:))) Добре, че си имам разбрани колеги да ми влизат в положение.

    3. Кое най-много пострада от всичко това? Снимките. Вечер не става. Нямам лампи, няма и да ме огреят скоро. А за мен половината удоволствие от направата на един сладкиш е снимането му накрая. Не вкусването! Факт.  Но и на това му намирам цаката от време на време. Има кой да ми се връзва на акъла. А светлина - за чудо и приказ! За следобено кафенце - супер, хем си се снимаме, хем си подслаждаме, хем кефа си правим. Всеки луд с номера си!


    4. Да не правя торти? Няма такъв филм! Милият как чакаше този миг, най-накрая да си седна на д-то, но не би. Ставала съм в 5 сутринта да пека блатове, украсявала съм до 3 през нощта. Еми, краста си е! Особено, когато първоначалния спек е преминал. Винаги като подхвана нещо ново усещам, че трябва да стане, но уви, резултатите идват бавно и постепенно. После се развихрям и едното води до друго и има развитие и ми е едно такова хвърчащо, ентусиазирано...


    Сега пак имам идея и нямам търпение да я направя. Породена от горната. А за нея -някой ден :)




    5. Мнооого се запалих по натюрмортите.


    Първата проба беше доста отдавна и естествено късметът на начинаещия не ме пропусна и мен, та си помислих, че мога. Още се опитвам :)



    6. Без фотоапарат. Така се получи. Аз го приемам като наказателна акция от любимия. Най-безцеремонно ми го отмъкна, заминавайки в няколкомесечна командировка. Да снимам го дразни толкова, колкото и да правя торти :) Да ми съдейства за снимки- абсурд! Но! Сега е моментът да проверя има ли истина в поговорката, че хубавият кон и под скъсан чул се познавал. Ако поне малко съм се научила да снимам, то ще трябва и със сапунерката да се получи. А?

    7. Не ми остава нищо друго освен да си обработвам стари снимки. Може да изскочи някой заек от торбата :)




    И да  публикувам всички чакащи на опашката торти, за да не остават за следващата година. Олеле, наближава Коледно време!

    Рецепта ще има. От офиса :) На едни прекрасни брауни. От Good Food - много любимо списание.



    Брауни с фъстъчено масло

    225 гр фъстъчено масло, 200 гр тъмен шоколад, 280 гр светлокафява захар, 3 яйца, 100 гр брашно, 1 ч.л. бакпулвер

    1. Отделяме по 50 гр от шоколада и фъстъченото масло за декорация.
    2. Загряваме на котлона в подходящ съд захарта, фъстъченото масло и шоколада, докато се разтопи захарта. Сваляме от огъня и добавяме яйцата едно по едно. Накрая  разбъркваме към сместа и брашното, пресято с бакпулвера.
    3. Изсипваме в застлана с хартия за печене тавичка с размери 15/25 см. Поливаме отгоре с разтопените заделени 50 гр фъстъчено масло и печем в предварително загрята фурна на 180ºC около 30-35 минути, докато хване коричка, а в средата  отане меко.
    4. След изпичането поливаме на  тънка струйка  разтопения шоколад и оставяме десертът да се охлади напълно. Разрязваме на квадрати.



    Да говорят, да говорят....Ел , Ани и Лина

    Толкова за днес!

    четвъртък, 7 април 2011 г.

    Запознайте се с Маша


    Тя е мъничка, любознателна, обсебваща, дори малко нахална, но мяма как да не ви стане симпатична още от първата среща.

    Той също е мъничък, но вече добре ориентиран в живота, момчешките играчки не са му чужди, но с удоволствие ще разпердушини куклите на сестра си, за неин ужас. Маша му е любимка и естествено тя трябваше да е темата на тортата за неговите 3 годинки.

    Започнах тренировките две седмици по-рано.
    Първи опит...що годе става.
    Втори, трети...бяха всичко друго, но не и Маша :)
    Четвърти...а, ето това е! Само да изсъхне. И бива оставено неблагоразумно  насред масата.
    Какво да видя след пет минути, влизайки отново в стаята? Една бяло-лилаво-жълта топка, която усърдно се мачка от малкия майстор. "Аз  правя Маша" и ми се хили самодоволно. Е какво, помага детето. :)

    Очевидно последва пети, последен опит, нощта преди самия  празник. За мечока просто нямах сили. Но и къде да го сложа, ако трябва да спазвам пропорциите, спрямо малкото момиченце?
    Жени много мъдро се включи по време на разходката в зоопарка: " Ето къде избягал мечока!"
    Версията проработи.  Тортата се приема. Но това не е само тортата. Това е Неговата торта.




    За рецепта се спрях отново на нещо ново: Немска шоколадова торта -влажни шоколадови блатове, слепени с карамелов крем с ядки и кокос. Тази торта не е типична. За разлика от обичайното възприятие за торта, където кремът е мек, а блатът - твърд, то тук е обратното. Ако мога да направя сравнение кремът наподобява халва. На петия ден след направата всичко толкова добре се съчетава, че няма как човек да остане равнодушен.


    Продукти за блатовете: 120 гр натурален шоколад, 270 гр брашно, 50 гр какао (1 пакет на д-р Йоткер), 1 1/2 чл бакпулвер, 1/2 чл сода за хляб, 1/2 чл сол, 240 мл горещо кафе, 240 мл прясно мляко+2сл лимонов сок, 280 гр меко масло, 450 гр захар, 5 яйца

    Продукти за крема: 190 гр орехи, 270 гр захар, 320 мл подсладено кондензирано мляко, 4 жълтъка, 150 гр масло, 1/8 чл сол, 150 гр кокосови стърготини, 1 ванилия


    Начин на приготвяне на блатовете:

    1. Фурната се загрява на 180 градуса.
    2. Разтопява се шоколада на водна баня или в микровълновата печка.
    3. Маслото и захарта се разбиват за около 5 минути. Добавят се последователно яйцата, до усвояването им и ванилията.
    4. Смесват се кафето и млякото.
    5. В три последователни редувания се прибавят към маслената смес брашното и млякото с кафето. Накрая се добавя разтопения и охладен шоколад.
    6. Изпичат се три блата с диаметър 20 см за около 20 минути ( Аз разпределих сместа на 4 по-тънки блата с диамеър 20 см и оше 3 бр с диаметър 13 см. Мой трик е печене върху намазнено и посипано с брашно алуминиево фолио, с оформен борд около 2 см чрез нагъване. За изпичането на тънките блатове са нужни около 10-12 минути. Добре е да се провери готовността с дървено шишче-трябва да излиза сухо.)

    Начин на приготвяне на крема:

    1. Орехите запичат за 10 минути. Може да се направи това едновременно с печенето на последния блат. Вадят се от фурната, изстиват и се натрошават. Аз обаче ги смлях на едро.
    2. В тенджера се загрявае едновременно кондензираното мляко, захарта, маслото, жълтъците и солта. Бърка се и се вари до сгъстяване.
    3. Отнема се от огъня, добавят се орехите, кокоса и ванилията и се оставя леко да се охлади.
    4. Тортата се сглобява по обичайния начин-редуване на блат и крем. Като екстра всеки блат намазах леко с остатъка от консервата кондезнирано мляко, преди нанасянето на крема.


    понеделник, 28 март 2011 г.

    Кубчета от шоколад

    Да ви е останала отворена кутия кондензирано мляко в хладилника? Трябват ви 100 грама от него, подсладеното, 100 грама натурален шоколад, 15 грама масло и 15 грама орехи, за да си доставите едно невероятно удоволствие-гарантирам!
    Времето за изпълнение е сведено до минимум, само мъничко търпение, докато трае престоят в хладилника.
    Това какво трябва да е? Фъдж? Не точно, съдейки по съставки и технология на приготвяне, но именно олекотеното изпълнение и малкият брой продукти прави тази рецепта много предпочитана.


    Какво направих аз? Сложих в купа кондензираното мляко и го загрях в микровълновата до кипване. После добавих шоколада на парчета към него и бърках до разтопяването му. Накрая сложих маслото до усвояването му и ядките по мое желание. Става една гъста смес, която изсипах върху алуминиево фолио, опаковах хубаво и се опитах да придам паралелепипеден вид. Престоя в хладилника известно време, но не засякох колко. До втвърдяване. Може би час, два...После ресно се реже с ножа. Десетина парченца се получават. Идеално с кафенцето или просто за подслаждане.



    вторник, 22 март 2011 г.

    Преди и след...

    ...или какво се крие в бутилката...


    Бутилка вино за подарък - да, става! И рожденикът точно така прие нещата, до момента в който сандъчето не попадна в ръцете му и не разкри същността си. Сладко вино, специална селекция. Той не знаеше, че тази тема е разработвана вече в сладкарските сфери и ефектът от вида на тортата беше голям. И как не? Освен най-вкусното руло, което се криеше в бутилката, ръчно изрисувания етикет, разкривените дъски на сандъчето, многото уплътнителен материал-всичко събрано заедно- говори за личното и специално отношение към  човека, за когото са предназначени.




    
    За рецептата ще трябва да сложа подзаглавие. А то е : Къде е брашното?
    Защото:
    ...макар, че да бях прочела няколко пъти съставките и технологията  преди да започна изпълнението и да преценя, че няма нещо непознато и сложно,
    ....макар, че  съм съвсем наясно, че има сладкиши без брашно,
    все пак леко се изненадах, когато започнах да размервам продуктите:

    4 яйца, 120 гр кафява захар, 120 гр натурален шоколад, разтопен и охладен, 1 чл инстантно кафе, разтворено в 2 сл гореща вода.

    И къде е брашното? Какво  ще се получи?

    1. Включваме фурната да загрява на 180 ºC. Застиламе си тавата с хартия за печене.
    2. Разделяме жълтъци от белтъци. Жълтъците разбиваме с 1/3 от захарта. Добавяме разтопения и охладен шоколад и охладеното кафе.  Белтъците разбиваме с останалата захар и внимателно пробавяме към първата смес.
    3. Изсипваме тестото в тавата, заглаждаме и слагаме във фурната да се изпече за около 15-20 мин. Когато е готово го поставяме върху леко навлажнена домакинска кърпа, покриваме  и го оставяме за няколо часа.

    За крема ни трябват 250 мл сметана, 140 гр бял шоколад (използвах Милка), няколко капки есенция ром. Загряваме сметаната, но да не завира, пускаме шоколада на парченца да се разтопи и ароматизираме с еценцията. Кремът трябва да се охлади първо на стайна температура и после прибираме в хладилника за няколко часа.
    Идва ред за навиване на рулото. Намазваме с крема и започваме да навиваме, като едновременно разлепяме хартията от долната страна. Хубаво е да постои 2 часа в хладилника преди сервиране. Може да се поръси с пудра захар или какао и да се предложи с някакъв плод-малини, ягоди...

    Аз обаче му гласях облекло от фондан.
    Първо наснимах рулото едно хубаво и после  пристъпих към измазване с маслен крем. Оформих с допълнително парче фондан гърлото на бутилката. Облякох ги заедно, за да няма фуги. Боядисах цялата бутилка най-откровено с черен цвят. Къде ти да се мъча да докарвам тъмно- зелено-червени оттенъци и не сгреших.
    После довършителните работи - етикет, спиралки за уплътняване, кутията. Остатъка от масления крем го нашляпах по стените на сандъчето. Доста автентично се получи :)
    Поръсих за финал с какао.

    И като съм започнала с по две заглавия да завърша и с два финала:)

    Финал:  това е най-вкусното шоколадово руло - много фино, топящо се, разкош!

    Забележки: По-често да се упражнявам в навиване на рула, за да не остават дупки в средата :)

    понеделник, 21 февруари 2011 г.

    Мока Браунис

    Музата ми някъде се е запиляла...
    Затова и тук не мърдат нещата наникъде....
    Но не съм се спряла да се ровя в готварски книги, да изпробвам нови рецепти...
    и да се чудя как може толкова време да заобикалям темата браунис???

    Нещото, което сто процентово задоволява изискванията ми за вкус и сладост.
    Прекрасен е!
    Хрупкав, сочен, дъвчащ, наситен, шоколадов....и лесен.




    Продуктите:

    50 гр масло,
    120 гр натурален шоколад,
    175 гр кафява захар (1 чаша с вместимост 150 мл или около 12-13 с.л. със заоблен връх),
    2 яйца,
    1 с.л. инстантно кафе,
    1с.л. гореща вода,
    90 гр брашно ( 1 чаша с вместимост 150 мл или около 8 с.л. със заоблен връх.) ,
    1/2 чл бакпулвер,
    щипка сол, 
    50 гр орехи ( около 2/3 от обема на същата чаша или 4-5 супени лъжици)

    Приготвяне:
    1. Загрява се фурната на 180ºC. Правоъгълна форма с размери 15/24 см се застила с хартия за печене.
    2. На водна баня се разтопяват шоколада и маслото. Сместа се оставя да се охлади
    3. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се разтопения шоколад. Кафето се разтвяря в горещата вода и се прибавя към сместа.
    4. Брашното, бакпулвера и солта се пресяват. Рабъркват се към основната смес.
    5. Накрая се разбъркват и счуканите на едро орехови ядки.
    6. Тестото се изсипва във формата, заглажда се и се пече около 20 минути.
    7. След като се охлади се нарязва на квадрати.



    неделя, 23 януари 2011 г.

    ШОКОЛАДОВО

    Когато няма - няма. Има ли - по много е.
    Преди седмица, освен със влюбените пейки в снега, се занимавах и с един доста оптимистичен сладък проект. Правих неща, за които не подозирах, че мога. Чувствах се удовлетворена и окрилена.
    Сега ежедневието е натоварено с онези другите проекти (и пак по много - не се оплаквам), които също носят особено задоволство. Затова ще използвам момента да пласирам малко "залежала миналогодишна стока" :) Спокойно, в срок на годност е. Поне все още я намирам за привлекателна на вид. А за вкуса - спор няма. Най-изпълняваната от мен рецепта в последно време. Под фондана на тази и тази се крие точно кейкът, за който ще пиша сега. Представих вече подобен вариант, но настоящият определено го превъзхожда леко, както от гледна точка на изпълнение, така и вкусово, поне според моята преценка.

    Напусках разни жокери, да си споделя и за реформите, които предстоят. Ще се опитам да направя каталог най-често приготвяните от мен торти. Естествено ще бъдат представени и с парче, затова и секцията, в която могат да се открият ще се казва "в разрез". Всички други торти, които могат да послужат само за плакнене на очи (днес съм се разделила нещо със скромността...:), но не и за слюнкоотделяне, ще се намират в секцията "в изглед".  

    Да започна  с изгледа, нали преди да разрежем тортата все пак й се любуваме отвън? Украсата-семпла, малко топченца и панделки ( или медали за заслуги :))) и богата шоколадова обвивка.


    Devil's Food Cake 
    по David Lebovitz (с промени)

    За една по-височка торта, диаметър 22 см - 16 солидни парчета

     Продукти:

    блат: 345 гр брашно, 1 пакет какао на д-р Йоткер (50 гр), 2/3 чл сол, 1 1/2 чл сода бикарбонат, 1/3 чл бакпулвер, 170 гр меко масло, 450 гр захар, 3 големи яйца, 180 мл силно кафе (или 1 сл инстантно кафе +180 мл вода), 180 мл прясно мляко

    шоколадов ганаш: 400 гр шоколад (ползвах 2х200 гр шоколадов кувертюр), 180 гр вода, 255 гр масло

    препоръчително: 200-300 гр конфитюр ( боровинков, ягодов - и с двата вида е чудесно, може да се варира с количествата и вида според предпочитанията. Определено дава допълнителна сочност на блата. )

    Начин на приготвяне:

    1. Фурната се загрява до 180ºC .
    2. Брашното, заедно със солта, бакпулвера, содата и какаото се пресяват.
    3. Маслото  и захарта  се разбиват около 5 минути.
    4. Едно по едно се прибавят яйцата (стайна температура) до пълното им усвояване.
    5.Смесват се кафето и млякото.
    6. На два пъти, редувайки ги, сухи и течни съставки се прибавят към яйчената смес. 
    7. Готовата смес се разделя на две части, които се изпичат по отделно в застлана с хартия за печене форма. Бордът на формата може да не е покрит с хартия, но да е намазан и поръсен с брашно.
    8. Всеки блат се пече  около 20 минути. Готовността се проверява с дървен шиш. Трябва да излиза сух. Друг начин да се установи дали блатът е изпечен е като започне да се отлепя от стените на формата за печене.
    9. Готовите блатове се охлаждат  върху решетка.  Когато са напълно изстинали се пристъпва към отлепване на  хартията от долните им страни и разрязването им по хоризонтала на две равни части.
    10. Докато блатовете се охлаждат може да се приготви ганаша. На водна баня се разтопява шоколада, начупен на парченца с добавената вода. Прибавя се и маслото и се бърка до разтопяването му. Кремът се оставя да изстине на стайна температура.
    11. Всяка  половинка от блатовете се намазва обилно със сладкото и се захлупва отново с другата част.
    12. Кремът се разделя на около три части.  С едната съединяваме двата блата, с втората намазваме обилно горната повърхност на тортата и с третата част измазваме околовръст.
    13. Готовата торта се съхранява на стайна температура. Вкусна е в деня на приготвяне, на следващия също, но ако случайно е останало парче и за по-седващия ден, не отстъпва и грам по качество!!! Ако тортата престои и в хладилник пак няма да пострада :)))


    петък, 10 декември 2010 г.

    Празнично...с рози и шоколад



    Не зная страстта към сладкото дали се предава по наследство, но моята определено съм я взела от човека, който с лекота върти сложни сладкиши. Потвърждение на поговорката, че крушата не падала по-далеч от дървото. Като прибавим и желанието за наситен шоколадов вкус-картинката става съвсем ясна. Първата торта, която правя за Моята майка. Кръгла годишнина.  Миналата година подходих с  дистанционни поздравления и символичен снимков материал на още по-символично нещо, накичено с рози. Неусетно сега пак към тях се насочих. Нещо и като поправителен :)


    Да ми е жива и драва!  Поводи, надявам се да не липсват, за да изпълня и другите си идеи, които също тъй добре биха й паснали. Дали ще прозвучи станно, ако кажа, че тази торта много й отиваше? Но най-хубаво е когато получиш положителни отзиви за вкуса, когато не остане и трошица в нито една чиния, когато те помолят за рецептата, за да я направят за Новогодишните празници :)


    Почти бях наясно коя ще е. След като Диди, а после и Вероника я презентираха, нямаше как да остана равнодушна.  Последва  внимателно сравняване на количествата, търсене на разликите и преценки кое би било по-добро и за децата. Взех решение да изпълня рецептата на Марта Стюарт. Седмица по-късно имах възможността да изпробвам и другата и да си направя своите изводи.




    Devil's Food Cake

    Рецептата:

    Блат:  200 гр брашно, 1/4 чл сол, 1/2 чл хлебна сода, 170 гр масло, 320 гр захар, 2 големи яйца, 1/2 чч прясно мляко, 50 гр какао ( 1 пакет на д-р Йоткер ), 1/2 чч гореща вода, 1 капсула ванилия.

    Шоколадов ганаш: 170 гр натурален шоколад, 1 чч сметана

    Пожелание  сладко от ягоди.


    Начин на приготвяне:

    Продуктите трябва да са със стайна температура

    1.Фурната се загрява на 175 градуса. Форма с диаметър 24 см се застила с хартия за печене.
    2. Пресяват се заедно брашното, солта и содата.
    3. Какаото се разтваря в горещата вода, оставя се да се охлади, след което се смесва с млякото.
    4. Маслото се разбива заедно със захарта на пухкав крем. Прибавят се едно по едно яйцата, ванилията.
    5. На три пъти се прибавя брашното към сместа, редувайки го с какаото.
    6. Изпичат се два блата, всеки по около 20 минути. Охлаждат се върху решетка.
    7.Сметаната се загрява на котлона и в нея се слага начупения шоколад. Бърка се до пълното му разтопяване. Охлажда се на стайна температура, а после още 2 часа в хладилник. Преди употреба се разбива за кратко с миксер.

    Сглобяване на тортата:

    Поставя се единия блат обърнат с долната си повърхност в тортен ринг и се намазва с ягодово сладко. Изсипва се ганаша. Намазва се долната повърхност със сладко на втория блат и се поставя върху крема. Оставя се да стегне на стайна температура.


    Оцеля при пътуването. Само "антенките" бяха леко клюмнали :)


    Моите коментари:

    1. Не съм се придържала дословно към рецептата на Марта Стюарт. Изпълних половината доза за блат и 1/4 от дозата за крем, поради факта, че тортата е облечена със захарен фондан. Ако се покрива с крем отгоре и отстрани, то той трябва да е двойно (340 гр шоколад и 2 чч сметана) 
    2. Използвах изцяло натурален шоколад и общия вкус на тортата се балансираше със захарното покритие. В противен случай може би е добре да се комбинира млечен с натурален шоколад.

    понеделник, 29 ноември 2010 г.

    Предпразнично

    Все още не ми е Коледно. Даже незнайно защо се прокрадват у мене едни меланхолични настроения. Засядат на гърлото и се опитвам да ги преглътна. Оставя ли им се, те  мен ще   погълнат. Ще ми изпият живеца. Но не, не точно сега! Решението? Ясно  - нещо ново. Но няма да тръгна на пазар, не това е моята антистрес терапия. Ще е съчетание на любими вкусове и аромати и малко доза адреналин от впускането в неизвестното в изследване на познати вкусове в нетипични комбинации. Не устоях.  Кафе, шоколад, чийзкейк и ... тиква. Няма ги обичайните канела, джинджифил или индийско орехче.


    Привърженик съм на печеният вариант на чийзкейка. Има несравмим вкус и текстура спрямо желирания си побратим. Да е капризен - не е доказано в моята кухня. Струва ми се няма къде да се сбърка. А настоящият вариант е съвсем олекотен откъм приготовление.


    Продуктите:

    За основата:
    1 пакет шоколадови бисквити (например "Еверест"), 80 гр масло, 1 яйце, 3 сл смляно кафе

    За пълнежа:
    3 пакета Крема сирене  (по 125 гр опаковката), 200 гр Маскарпоне, 160 мл подсладена сметана, 1 1/2 чч захар,  4 яйца, 500 мл тиквено пюре (сварена и пасирана тиква), 1 капсула ванилия

    За заливката:
    100 гр натурален шоколад, 20 гр масло, 5 сл горещо кафе

     
     
    Начин на приготвяне:

    1. Включва се фурната да загрява на 170 градуса.
    2. Бисквитите се смилат в блендер или се натрошават на много ситно. Смесват се с кафето. Маслото-разтопено и яйцето на стайна температура се прибавят към трохите. Обърква се хубаво - да стане на тесто и се полага по дъното и частично по стените на откопчаваща се 22 см форма за печене.
    3. Пече се 10 минути.
    4. Крема сиренето и сметаната се разбиват с миксер. Когато стане еднородно се прибавя постепенно захарта. Едно по едно и яйцата се счупват. Добавя се тиквеното пюре. Накрая се ароматизира с ванилията. Сместа се изсипва  върху изпечената бисквитена основа.
    5. Пече се 70 минути на 170 градуса. Когато чийзкейкът е готов, фурната се изключва, вратичката й да е леко отворена - така се оставя да се охлади печивото. Когато е напълно изстинал чийкейкът може да се  прибере в хладилника.
    6. Приготвя се заливката, като се разтопи шоколадът на водна бяна или в микривълнова печка, прибавя му се разтопеното масло и 5 сл сварено горещо кафе. Полива се охладения чийкейк и се украсява с кафеени зърна или стафиди в шоколадова глазура.



    Адаптирано от : http://www.thenibble.com/

    Моите бележки:

    1.  Оригиналната рецепта е с 680 гр крема сирене и без сметана. Използвах останала част от  Маскарпоне и нашенското сирене "Крема", което е леко солено и увеличих количеството на захарта. Вкусът не пострада от направените замени.
    2. Може да се изпече вечерта и да се остави да се охлажда за през нощта. Сутринта се правят довършителните операции - заливка, декорация и консумация. С кафето. За настроение и събуждане!  :)



    Прекрасен е! Хрупкава коричка с вкус на препечено кафе, мека кадифена сърцевина и финални шоколадови нотки с дъх на кафе.

    LinkWithin

    Related Posts with Thumbnails