Показват се публикациите с етикет Гастрол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гастрол. Показване на всички публикации

вторник, 22 февруари 2011 г.

Един крем - два десерта

Често времето е кът, искаме да се представим подобаващо с някой вкусен десерт, или просто ни се похапва нещо сладко...Обичаме Тирамису, но се опасяваме примерно от използването на сурови яйца... Ето две предложения, които са много лесни за приготвяне и с които имам удоволствието да гостувам във Вкусният Форум на My Worlds след любезната покана на Йоли.



ОРЕХОВО ТИРАМИСУ
За 6 порции


Продукти: 250 г Маскарпоне, 100 мл подсладено кондензирано мляко, 12 бр готови ореховки (от големите), 1 ч силно кафе, 2 сл ликьор, ром (или заместен с есенция ром)

За гарниране: кафява захар, мини ореховки


1. Маскарпонето се разбива заедно с кондензираното мляко.
2. Кафето се смесва с рома или есенцията.
3. В купичките се поставя на дъното по една ореховка. Залива се с 1сл от кафеената смес.
4. Слага се половината от крема.
5. Втори ред ореховки, по 1 сл кафе, крем.
6. Оставят се в хладилника за няколко часа. Колкото повече престои десертът, толкова по-хубав става.
7. Преди сервиране се гарнира с кафява захар и мини ореховки.




 

КОКОСОВО ТИРАМИСУ
За 6 порции


Продукти:  250 г Маскарпоне, 100 мл подсладено кондензирано мляко, 2-3 сл кокосови стърготини, 12 бр готови кокоски , 1 ч сок от компот от праскови, есенция ром

За гарниране: кокоски, кокосови стърготини


1. Маскарпонето се разбива заедно с кондензираното мляко, прибавят се кокосовите стърготини.
2. Сокът от компот се смесва с есенцията.
3. В купичките се натрошава по една кокосова бисквитка. Залива се с 1сл от сока.
4. Слага се половината от крема.
5. Втори ред натрошени кокоски, по 1 сл компот, крем.
6. Оставя се в хладилника за няколко часа. Колкото повече престои десертът, толкова по-хубав става.
7. Преди сервиране се гарнира с кокосови стърготини и бисквитка.

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Нова година, ново начало, ново лого и нова визия на блога

Обикновено съм от другата страна-изслушвам, вниквам, убеждавам, старая се да предложа решение, изпълняващо в максимална степен поставените изисвания, без да вървя срещу принципите си, възгледите си и себе си. Но в един конкретен случай аз бях възложител. Имах желание, имах посока (пусни клипчето)  и  на разположение най-точния човек за нейната реализация. Графично, плавни линии, описателно. Кой най-добре би се справил с тази задача? Естествено, човекът, който най-добре ме познава. Делили сме една стая в студентските години, отгледали сме заедно децата си, работили сме в една и съща фирма. Приятелството ни е имало своите пикове и падове, но се е утвърдило с времето. Съвместните ни проекти са  доказателство, че сме добър екип и заедно нещата ни се получават по-добре.



Ще ви разкажа един виц. Но малко ще го променя, че му е черен хумора, а се старая това да е място само за положителни емоции.
Един архитект трябвало да каже няколко думи за свой колега и приятел. Запънал се нещо... Неколкократно повторил: "Той е... Той е.... Той е...." Накрая си поискал лист и хартия, за да скицира това, което не можал  да изкаже :)

Та и аз сега: Тя е...

Я най-добре погледнете по-надолу и ще ви стане ясно.

картичка за миналия ми рожден ден

картичка за 8-ия рожден ден на Жени

картичка за 1-ви рожден ден на Калоян

И все пак ще кажа за нея:
Тя е художник. От онези нешколуваните, но с безграничен усет, лека ръка и неподправен стил. Картички,  шаржове, рисунки в оромни мащаби за детски градини и арт-студиа..., няма нещо, което да й се опре.

шарж за пъзел-сватбен подарък


Детско арт-студио "НИК",  и аз бях там, и аз помагах... :)

Тя е архитект. Педант до мозъка на костите си и работохолик, без с това, разбира се, да ощетява семейството си. И най-простата барака бива изследвана от нея в 20 варианта и изчертана в детайли :)

"България Тауър", номинирана за Сграда на годината 2009 г.
Източник на фотографията: skyscrapercity.com




"България Тауър", номинирана за Сграда на годината 2009 г.
Източник на фотографията: skyscrapercity.com






Тя е безумно щедра. Имаш чувството, че никога няма как да й се реваншираш.
Тя е всеотдайна майка и добър учител. Да видите как рисува голямата й дъщеря. Вече не разпознавам коя скица от кого е. А е само на девет.

Новогодишна картичка  от Ади


Понеже зная, че всичките тези неща макар аз да не ги мисля за себе си, но тя ще се опита да ги каже за мене, затова ще я изпреваря чрез това изречение, за да не й дам възможност да връща топката :)))


Представих ви Детелина Соколова, авторът на моето лого-един страхотен подарък за рождения ми ден. Но да не си помислите, че само с това ми се размина? Толкова много ме подкрепя в блогърските ми изяви, че не пропуска възможността да ми попълва колекцията от фотогенична посуда :)

неделя, 19 декември 2010 г.

Градски момичета, Самодива и още нещо...

Какво е общото между градските момичета и самодивите?
Като се замисля май нямат много допирни точки.
Но една Самодива беше тъй любезна и търпелива към безкрайното ми отлагане и  дочака появата ми в нейните дебри.  По едно съвпадение това са случва днес, на рождения й ден.
С бяла торта, препасана с цветно коланче, отправям пожелание:

Все така нестандартна, одухотворена и поетична бъди, Иве!
Смятам, че тази торта би ти подходала не само виртуално, затова още като я направих, знаех че тя ще ти бъде на гости :)

Историята на самата торта можете да прочетете при Дива Самодива или малко по-надолу.
Все пак какво е общото между градските момичета и самодивите?



Отговор: Тортата с име "Градски момичета" :)






Настоящият проект е изготвен възоснова утвърдено задание от възложителя. Цел на проекта е масивна сграда, адресирана към два отделни собтвеника. Сградата трябва да е съобразена с техните специфични особености и предпочитания. Именно това продиктува формообразуването в дадената ситуация. Обектът е решен в кръгла форма в план, разделен е по диаметрална ос на два отделни обема, които са раздалечени и транслирани един спрямо друг. Всяка отделна част ще носи спецификите на своя адресат. Новообразувалото се пространство между тях, т.нар. пасаж, ще има обединяваща роля. В него ще се вплетат и кореспондират различията.

Добре решени пешеходни части водят до категоричните входове на пасажа. В него по стените ще има постери на динамични и елегантни фигури на млади жени, илюстриращи интересите на всяка по отделно – танци и пеене. По този начин пасажът би могъл да се осмисли като галерия или караоке бар.

Покривната сводеста конструкция – оберлихт - дава добра осветеност и символизира моста, приятелската връзка между двете дами. Предвидено е покривно озеленяване, което подсилва въздействието на сградата в общия градски пейзаж.

Задание за проектиране:

- една сграда за подаряване на две персони на общо мероприятие - рожден ден;
- две дами, работещи в една и съща фирма за строителен надзор;
- едната обича да пее;
- другата обожава танца във всичките му измерения;
- едната харесва лилаво, другата синьо;
- обединяващото звено – ШОКОЛАД

Сграда ли казах? Пардон. ТОРТА :)))

Скъпи Възложителю, без  теб тази торта нямаше да се случи. Благодаря, че ми се довери безусловно!

петък, 17 декември 2010 г.

Трицветни пръчици и едно гостуване

Ева, не зная дали преполагаш какъв страхотен подарък ми направи за рождения ден? С вниманието, коректността и най-вече светкавичната реакция, за която въобще не  подозирах? На гости  днес съм в изключителния сайт на Ева Тонева. Толкова мила, добронамерена, а само като си помисля, че   изпитвах страх от нея :) Хайде, респект или страхопочитание да го наречем, заради професионализма, педантичността, красотата  и личното  отношение в създаването и представянето на храната. А тя е от хората, които започваш да чувстваш приятел още след първите разменени реплики.

Благодаря за поканата, Ева! За мене е чест да съм сред твоите гости!


На какво ухае Коледа? Може би на мандарини, на канела, джинджифил...
А моята Коледа ухае на мак - опияняващо, специфично и празнично.
Не особено застъпен в нашата традиционна кухня, но това не пречи да му се даде почетно място на трапезата за празника. В крайна сметка Коледата е такава, каквато я чувстваме и каквато си я направим сами.
Затова и избрах рецепта за гостуването си в този забележителен сайт, която освен тази ‘дяволска подправка’ , съдържа бадемов марципан и шоколад и тяхното съчетание само по себе си е празник за небцето.
Искам като една добра орисница, напълно в духа на шегата и заимствала думите от една съвременна интерпретация на приказката за “Спящата красавица” да отправя пожелание: Бъдете здрави! Бъдете красиви! И никога да не ви остава маково семе между зъбите! Усмивка…

ТРИЦВЕТНИ ПРЪЧИЦИ


За масленото тесто: 175 гр брашно, 125 гр масло, 50 гр захар, 3 яйца и 1 жълтък

За маковата плънка: 50 гр бадемов марципан, 125 гр смляно маково семе, 65 гр кисело мляко,

За шоколадовата заливка: 120 гр натурален шоколад, 40 гр масло, 120 гр сладкарска сметана

За декориране: какао за поръсване, още малко марципан





1. От брашното, захарта , студеното масло, нарязано на кубчета и жълтъка се омесва тесто. Оставя се в хладилника за половин час, добре увито във фолио.

2. Тава с размери 15/24 см се застила с хартия за печене. Фурната се загрява на 175ºC. Масленото тесто се разточва на кора с размерите на тавата. Надупчва се с вилица равномерно. Пече се десетина минути.

3. Яйцата се разбиват леко. Марципанът хубаво се размива в яйцата. Прибавят се киселото мялко и маковото семе. Сместа се изсипва върху масленото тесто и тавата се връща във фурната за още 15 минути. Когато печивото е готово се вади от фурната и се оставя да се охлади.

4. Сметаната се загрява на котлона без да завира. Отнема се от огъня. Към нея се прибавят шоколадът, начупен на парченца и маслото. Бърка се до хомогенизиране. Оставя се да се охлади напълно и започне ли да се сгъстява, се излива върху сладкиша. Когато глазурата се втвърди достатъчно - най-добре след няколко часа - сладкишът се поръсва с какаото и се нарязва на пръчици 2/7 см, квадрати или кубчета - изборът е Ваш. Десертът не е ронлив и позволява лесно разрязване на малки части.

5. По желание може да се разточи малко марципан, да се изрежат с формички за сладки някакви фигури и да се декорира.



понеделник, 8 ноември 2010 г.

На гости на LaMartinia

Когато отиваш на гости в нечий дом за пръв път обикновено носиш подарък. Много често надничам в в дома "LaMartinia" - сутрин преди работа, вечер след работа и дори по време на работа. Което "открадвам" от там с поглед ме зарежда и вдъхновява. Това е едно широко и подредено  място, направено с много усет, внимание и финес. Там има всичко - от малката кутийка, до големия проект. Има звуци, има чувства, има отношение към детайла, към обикновеното и възвишеното, към изкуството и  живота.

Исках моят подарък да хармонира или поне да допълни това богатство, да е нестандартен и интересен, и да е част от мен.

Дълго се чудех какво да отнеса, ровех се в мислите си, в снимките си и накрая го открих. Точният подарък. Занесох не един, не два, а много....вентилатори :).


Мария, много съм поласкана да бъда сред твоите гости. За мене беше изключително удоволствие!


LinkWithin

Related Posts with Thumbnails