На четири

Полицай, пожарникар, футболист, космонавт ... - най-често това ще чуете в отговор на въпроса  "Какъв ще станеш като пораснеш? " Но с какво ли може да заинтригува едно хлапе професията Обущар и вече повече от година да е непреклонен в желанието си?

Дори любящият му дядо се опита да даде по-съвременен облик на интереса му - дизайнер на обувки, но не! Калоян е категоричен.

Обущар, обущар , но за малко да остане бос за рождения си ден :) Като казвам бос, разбирайте без торта :)

А не е като да нямаше специални поръчки от него. Трябваше да е бананова. Претенции за украсата - колкото искаш. Минахме през всички анимационни герои на абсолютно всички телевизионни канали. Искаше фигури човека, много. После редуцирахме героите до основните от филмчето  Финиъс и Фърб и тъкмо се настроих вече и бистря визията в главата си, и концепцията се смени - Спонджбоб! Оппа, вече серизоно съм притеснена, човекът така добре ги рисува по памет и то с лявата ръка , че дали моите модели ще приличат поне малко на неговите рисунки?

Минава ми гениалната мисъл да му предоставя покрита и абсолютно бяла торта и той да я нашари както си иска. Сестра му прегърна идеята, той - не. Как така ще го прецаквам сам да си твори тортата? Ами, добре, започвам.

Лесното мина, тортата сглобена, партито утре, трябва да украсявам. Ей, не ми дава сърце да започна. Умора, извинение или смяна на възгледите, както искате го наречете, но се улавям, че се прехласвам по небрежно измазани торти или с едни шприцовани завъртулки от пастелено оцветен маслен крем, подредени на красиви десертни маси. Въображението ми рисуваше  такива красоти... но така де, само си помечтах. 

Партито все още е утре, аз имам да забърквам масления крем за измазване, да оцветявам фондан, да разточвам, фигури да правя....Скицирам торта и той скицира, и тя скицира, ... и накрая взех, че си легнах. Утрото е по-мъдро, това си го зная.

В 5.00 сама се събудих. Пак ми предстоеше същото - крем, мазане, обличане, фигури... Но аз пък включих фурната, забърках меденките на мама и изпекох курабийкки.

Тях вече ги направих като желаните герои. В 7.30 се събужда рожденика. Разпозна си приятелите, доволна съм.

Набързо една сметана с жълта боя разбивам и започвам небрежно да нахвърлям мазки по тортата.  Ако бях предварително решила да правя подобна украса сигурно щях да преценявам всяко движение и да режисирам всяка завъртулка. Но сега стана спонтанно.

Калоян ме пита: Нали пясъкът е жълт?

Да.

Благодаря ти, мамо, за красивата торта.

Много ми е благодарствен. Двамата сме доволни. А у нас засияха няколко слънца. Пролетно ми е!

Свещичките ги духнахме. Наколко пъти даже, както си му е реда.

Знаем, че тортите са само за радост. Да ги ядат големите. А истинските  овации обраха шоколадовите лъжички по идея на една от любимите ми блогърки Буба.

Рецепти - следващия път. Не съм забравила и за фондана.

Светли и цветни празници ви пожелавам!