Мъфини с изненада

Не е ли странно - при наличието на толкова много кулинарни блогове, наши и чуждоезични, в един и същи момент да набележиш и приготвиш една и съща рецепта с някоя виртуална дружка? Кажи после, че не трептите на една честота. Но аз нали не трябва да изневерям на стила си, позалежаха се снимките, повторих рецептата - да не би да съм се излъгала нещо, и ето - половин месец по-късно все пак реших да й дам шанс и през моята страничка. Нали ми хареса, и най-хубавото, че не само на мен. Защо да не я препоръчам? Като за начало - половин доза, но заради недоверието ми - втори дубъл с цяла.

Не е ли още по-странно, че досега не съм правила солени кексове и мъфини? Още по-малко с царевично брашно. А когато има и някаква изненадка - решението се взема лесно. А колко му е да врътнеш едни мъфини? Сухи съставки, мокри съставки - и хайде - мяташ във фурната.

Царевични мъфини с кренвирши

Източник: тук и тук

Сухи продукти: 1 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. царевично брашно, 1 с.л. бакпулвер, 1/4 ч.ч.захар, 1/4 ч.л. сол

Мокри продукти: 2 яйца, 1 ч.ч. прясно мляко, 1/3 ч.ч. олио

Допълнително: 12 мини кренвиршчета или 3 бр. обикновени, нарязани на 12 парчета

Начинът на при гототвяне вече го описах набързо. Аз предпочитам да си ги пека в хартиени вложки.

Кренвиршите биха могли да бъдат заменени с предпочитан колбас.

Потушаване на огъня

Как са страстите? Все още огнени? Бушуват ли любовни пожари? А може би стомашни след неброените чаши вино? За първите ви пожелавам никога да не гаснат. А за вторите мога да ви предложа нещо.

Напушва ме смях, защото вероятно вече си представяте да рекламирам средство против махмурлук. Но не. Имам нещо по-интересно за укротяване на огъня. По-скоро някой - Пожарникарят Сам :)  Ведър, симпатичен, отзивчив, всеотдаен, влюбен в работата си.

 

 Но какво е той без своята голяма машина?

Ето го в действие.....

Сега как се чувствате? Убедена съм, много по-добре! И не обвинявайте Сам, че не си е свършил работата. Знае той - пламъчетата на любовта не се гасят!

Карина стана на 4! Интересен избор за момиченце :) Но с удоволсвие се заех с изпълнението!

Бъди здрава и запази нестандартното в себе си!

♥ ♥ ♥

Няма начин! Такива снимки направих, че просто не мога  да ви ги спестя. Как да не ти стане  пърхащо и премрежено, точно както когато си "хлътнал до уши" :)

 

Нененене, това тук не е мое дело! Някакво ронливо и безвкусно купешко кекче, което освен за кофата за друго не ставаше. И като го поподмятахме известно време, се сетих  на какво ще го направя. И без това съм се чудела защо ще изпечеш кекс, а после ще го натрошиш и смесиш с масло или крем, за да го направиш на топчета. Вярно, ефектни са, правила съм, но освен от изрезки от блатове покрай разкроя на някоя торта, другото ми се е струвало малко труд на вятъра. А и хлапетата  повече на глазурата и перличките наблягат :)))

Та така се заформиха и моите  cake pops.  Защо и как - при Ири.

Както и тя е споменала - всичко е малко на око.  Ще дам приблизителни грамажи и количества:

100 гр от някакъв по-сух кекс, 2-3 с.л. фъстъчено масло, 50 гр кандирани портокалови корички.

Всичко се смесва добре, овалват се топчета или се разточва дебело и се изрязват желаните формички ( като сладки ). Набождат се на къси шишчета и се оставят в хладилника да се охладят. После се потапят в разтопен шоколад  - аз го направих в ганаша от предната рецепта, поръсват се със захарни перлички и се прибират отново в хладилника.

Това е! На мен МНОГО ми допаднаха като вкус!

Шоколадови тарталети

Знаете ли, реших и аз да се разпиша с едно-две предложения за романтичния празник. Няма да се впускам в  размисли колко го харесвам, дали го празнувам, но сега, когато Любимият е далеч и липсата му все по-осезаемо се усеща, цялото ми същество крещи за мъничко романтика, пък била тя и под формата на десерт. Колко ми е лесно да съм романтичка :)

За днес съм подготвила едни шоколадови тарталети, избързвам с предложението си, защото е добре да бъдат направени ден по-рано. Много от десертите са по-хубави, когато отлежат и вкусове и аромати се слеят в мелодичен акорд. Днешните тарталети едва ли ще ви изненадат с нещо нетипично - хрупвава маслена коричка и пълнеж от шоколадов крем. Но изненадата се крие именно в крема. Обикновено се дообогатява с есенции, различни водове алкохол. Останах приятно изненадана, когато го пробвах за първи път, че в познатия ни шоколадов ганаш  (шоколад и сметана) е прибавено къпиново желе. Връх в цялото великолепие вземаше короната от пресни къпини,  окъпана в плодов сок. Леко тръпчиво-киселия вкус на къпината чудесно хармонираше с мекотата на пълнежа, за да завърши  изненадващо  с  плодовата нотка в шоколада.

 

Да, пробутвам някаква сезонна рецепта, която не съм я пуснала когато трябва. Не, че няма къпини в магазините, но няма я онази сладост, която само докоснатия от слънцето плод може да даде.

Затова реших да адаптирам рецептата към настоящия сезон и да установя, че може да се приготвя по което и да е време на годината - важно е въображението и желанието за експерименти.

Като начало реших да заменя къпиновото желе с домашно ягодово сладко. Само не правете като мен - от припряност реших да си спестя пасирането и ганашът не стана хубаво гладък. Ако беше обилно покрит с плодове  - това нямаше да има значение, но не и сега, когато подходих  към семпла украса от атрактивно изглеждащия физалис.

Ако има такива като мен, които само на снимка са го виждали и идея си нямат какво е това - някакъв странен плод във вид на оранжев минидомат с вкус неоределен между ягода и киви . Значи идеално би се вписал в съчетанието. А в крайна сметка може и без него. Сигурна съм, че Любимият най-безцеремонно би го отстранил като нещото, което му пречи да си яде десерта и да понижи със степен нивото на ескалиралата романтика :)

Шоколадови тарталети с физалис

Продукти за 6 бр тарталети:

125 гр брашно, 30 гр какао, 60 гр пудра захар, щипка сол, 80 гр масло, 1/2 жълтък

Продукти за крема:

300 гр сладкарска сметана, 175 гр желе (сладко)  от ягоди или друг предпочитан плод, 200 гр шоколад, 50 гр масло

Начин на приготвяне:

Замесва се тесто от първите продукти. Добре е да се знае, че в началото е доста ронливо, но когато маслото започне да се отпуска от топлината на ръцете се получава хубаво гладко и стегнато тесто. Завиваме со във фолио за свежо съхранение и оставяме в хладилника за около час.

През това време слагаме на котлона сметаната, шоколада начупен на парченца, маслото

 и желето (или добре пасираното сладко! ) и бъркаме,  докато се разтопят. Отавяме да изстинат.

Тестото за тарталетите разделяме на 6 бр топчета и  с пръсти притискане към стените и дъното на намаслената форма за тарталета. Аз лично предпочитам този начин, вместо разточване и изрязване. Вярно, видът е не дотолкова добър, но той остава под крема. После с вилица надупчваме тестото на няколко места.

Следващите снимки са на тарталетите преди и след печене.

Обикновено по време на печенето се поставя някаква тежест - бобени или керамични зърна върху хартия, за да не се надува тестото, но аз не го правя. Ако случайно видя, че това се получава, бодвам на едно място с дървено шишче и проблемът е решен.

Пекат се при 180 градуса в предварително загрята фурна. Времето не го засичам, но е околко 10-15 минути. Като ги извадим от фурната ги оставяме да изстинат напълно и тогава ги освобождаваме от металните форми. Това става с леко стисване на формата - тарталетата  излиза лесно.

Идва ред да ги напълним с крема. 2-3 супени лъжици е вместимостта им, а и зависи колко пълни искаме да са. Прибираме ги в хладилника за няколко часа, докато стегне крема. После може да ги украсим, а най- добре това да стане преди сервиране.  Вариантите са много: пресни ягоди или малини (в зависимост от това какъв вид сладко сте избрали да присъства в пълнежа), поръсени с пудра захар или поляти със сос от 1 с.л. лимонов сок, 2 с.л. ликьор, захар на вкус и шепа пюрирани плодове. Това последното го правих само в къпиновия вариант.

 В днешния вариант украсих с по 3 плодчета физалис.

Вече се разбрахме какво ще остане в чинията на Любимия.

А това ще намерите накрая в моята чиния :)