Чай?

Има ли нещо по-вкусно от това, което е приготвила мама? От салатката, през  мусаката, стигайки до десерта - дали дребни сладки или висока пищна торта. Няма такъв вкус!

Макар, че редовно изпробвам нови  рецепти, често се връщам към меденките на мама, защото са лесни, защото са икономични, защото са ми любими и защото моите деца ги обожават.

Само че има една разлика. И тя е, че на мен не ми пречи да отделя малко повече време и вместо да завъртя еднакви топчета, на които да бодна по едно орехче в средата :)  аз мога да се цапотя до забрава. Така се появиха и тези пакетчета чай. Бързо грабвайте по едно, че свършват за секунди! За качествата - спор няма - аромат на канела, съчетан с плътен вкус на черен шоколад. Нетипично, но също тъй любим на дребните.

Рецептата, подозирам, че я има в тефтерите на всяка домакиня, но ще си я поместя тук, за да не звъня по нощите да ми я припомнят. И аз си имам недостатъци - записвам на хвърчащи листчета, които после не намирам или са без заглавие и понякога трябва по продуктите да се досещам за какво се е отнася. И друго - не помня цифри. Така че, без пищови не готвя, да си знаете :)

Първо да  кажа, че идеята страшно ми хареса, когато я видях и търпение нямах да я реализирам. Нито подходящи конци имах, нито етикетчета, които все пак правят половината от изненадата, но кой ти чака?  Като допълнение днес ще има и едно предложение как да пропуснем облизването на лъжицата и изгребването  на останалия  шоколад, предвиден за декорация :)

Меденките на мама

Продуктите:

2 яйца,

2 к.ч. захар,

2 к.ч. олио,

 2 с.л. мед,

1 ч.л. канела,

2 ч.л. сода за хляб,

брашно, колкото поеме (шегувам се, тази мярка не я харесвам) 5 - 6 к.ч. за омесването на твърдо тесто

Разточвам на хартия за печене, изрязвам желаните фигури с форма, чашка или в случая с нож, пробивам дупка със сламка. Любимият ми момент е издухването на тестото, останало във сламката :)))) И пека. Не ме питайте колко. До зачервяване. Охлаждам върху решетка.

После вариантите са няколко:

1. Консумираме веднага - най-честия;

2. Слепваме със сливов или шипков мармалад, затваряме в кутия и на следващия ден са божествени - топят се в устата;

3. Декорираме със захарна паста (фондан) както е тук

4. Правим шоколадова глазура;

5. Оставяме се на въображението да ни води.

Конецът с етикетчето е по желание и смятам, че няма какво да разказвам по него. С ножица, перфоратор и телбод се получават задоволителни резултати :)

За шоколада не мога да дам насоки, защото зависи каква част от меденките и как искаме украсим. Аз най-често разтопявам на ниска мощност в микровълновата 50 гр шоколад. Потапям половината от меденката и оставям върхурешетка да стегне глазурата.

Или си правя фунийка от хартия за печене, сипвам в нея шоколада и нанасям тънки линийки върху бисквитките.

Какво правим с останалия шоколад?

Шоколадови перлички

Зная, изглеждат съвсем истински, но самата аз не предполагах, колко лесно се правят и колко  прилични стават.

Сега ще разкажа какво ме осени за тази идея:

Имам една поетична приятелка, за която често правя торти.  Описанието за скорошното й желание : кремът да бъде леещ се като приятен мус с хрупкави парченца шоколад...

Това последното пак го нямах налично, а запася ли се  ....ще вляза в шоколадова серия.

Тортата ни се отложи, но не и пробата, която стана толкова успешна, че не мога да не я споделя.

Отново любимата фунийка от още по-любимата хартийка, точкувам с шоколад, къде? ... Естестевено върху пекарската хартия. Втвърдяват се почти моментално. Отлепят се безотказно.

За  цветен финал: