За нещото, наречено Фондан

Не смятах, че някога ще пиша на тази тема. Обикновено избягвам да правя  генерални заключения, подчертавам, ако има такива, че са от позицията на личната ми преценка и опит, поради факта, че всичко което се намира тук е плод на експерименти, впечатления, рутина, но не на някаква специализирана подготовка. Всъщност, винаги лекичко се поизчервявам, когато си представя, че някой вещ попадне на  мое писание и се подсмихва на некомпетентните ми излияния. Съвсем на място ще е въпроса: За какво тогава са били всичките тези напъни, че и в други посоки забиха, осъзнала, че хубава рецепта без читава снимка не върви някак...?

Отговорът:

В началото бяха тортите. Заради тях направих блога, да им изливам някъде историите. Защото в зората си те бяха доооста дълги - от решението за рецептата, до измислянето на дизайна, през хилядите спънки в процеса на изпълнение, докато се натрупа някаква рутина и да се избегнат. После си казах, защо пък да наблягам на трудностите, като мога да покажа един резултат, който лично мен ме удовлетворява? ( за съответния етап :)

И така до днес, вече леко поизчерпала се, или поне с такова усещане, когато получих писмо с молба да споделя за направата на домашен фондан и тънкости при работата му. Е, това пак ме връща в играта - да се чувствам полезна, за мен е движеща сила. Осъзнавам, че с настоящата публикация няма да мога да изчерпя темата, но поне ще поставя началото.

Често не съм особено подробна в описването на рецептите, защото съм смятала, че тези, които посещават блога са съвсем наясно с нещата и един вид "на краставичар - краставици да продаваш". От друга страна зная, че човек отскоро попаднал на някоя страница и му хареса, започва да я следи, но не задълбава сериозно назад. Така че, сега ми остава да посъбера това-онова, пускано до две-три години назад и без толкова изчервяване да заявя категорично позиция.

Няма как да мине без връшане назад обаче.

И така, преди 3 години (кога минаха?) , по стечение на обстоятелствата с дълго заседяване в къщи решавам, че трябва да направя торта за личен празник. Единствената ми готварска книга на Пенка Чолчева не ми е достатъчна, за да направя избор. Допитване чрез Гугъл и попадам естествено във форума на БГ-мама. След като долната ми челюст изтропа в масата ( Това не може да се направи в домашни условия!!!!), и моментното ми изумление попремина, се започна едно четене, после разпитване, после обмисляне... Малка ли е Тортената библиотека? Добре, тортата ще я избера, но на какво покритие да се спра?

Глюкоза... Глицерин...Ау и желатин! .... все неща, които ги нямаше при нормални обстоятелства у дома. А и много засукано ми се видя. При това положение първият логичен избор е Марципан Варна - маргаринче, водичка, брашно и пудра захар.

Първа изненада (или разочарование) - тестото, което се получи не е бяло, а някакво жълтакаво. Освен допълнително да го нюансирам в зеленко (че ми е любимо) или розовко и да гоня по-неутрална гама, май друго не ми остава. Сега има и бяла боя и може да се избели, но тогава кой да знае :)

Първи опит - ужасно горда съм, това е моето тесто, ще работя с него!!!

Второ разочарование: Понякога, не винаги, има доста лъскав вид - от маргарина ще е.

Трето разочарование: От време на време, от захарта ли, от какво ли, това ми ти нещо вместо да се сгъстява при добавянето на захарта се втечнява. Мъка!

И все пак доста торти се оказа, че съм покрила с него - тази, тази, тази, а ко се раходите из началото на блога ще откриете и още ....Очевидно при добро желание се постигат резултати. Оцветявала съм го предимно със сухи бои за хранителни цели, добавяла съм му есенции или шоколад.

Следващ избор: Шоколадово тесто. Очаквах, че ще е по-вкусно, но и то си хрупаше на пудра захар....Много се влияе от топлината на ръцете, лигави ми се нещо... Не е моето тесто!!! Как изглежда и рецепта могат да се открият  тук и тук.

Трети избор: Руска Мастика 2. Като се замисля нямам лоши спомени от нея. Снежно бяло е тестото, единствения недостатък е да се прецени кога да се спре с прибавянето на захарта, защото в рецептата е даден някакъв максимум. Иначе става сухо и ронливо. Ползвала съм го тук .

Четвърти избор: Фондана на Димитрана. Пак ще кажа-паснахме си! Него смятам да опиша.

Предимствата: изключително коректна рецепта, винаги се получава. Снежно бял, оцветява се добре, работи се лесно с него, рисува се добре върху него, успешно се моделират фигури.

Недостатъци: при оцветяването с течни бои става кашав, затова лично аз предпочитам за работа  с този фондан сухи бои, които си размивам в малко глицерин.

1. пудра захар - 1 кг
2. желатин - 10 гр (1 пакетче) - предпочитам на д-р Йоткер
3. вода - 60 мл
4. глюкоза - 120 мл
5. лимонена киселина - 1/2 ч.л.
6. глицерин - 1 ч.л.

И така, в основата на всяко едно покритие е захарта. За една торта и последващото и доукрасяване е нужен 1 кг пудра захар, която трябва задължително да се пресее. Още по-добре - два пъти.

Другото основно нещо е желатина - 1 пакет (10 гр), се поставя да набъбне в 60 мл студена вода.

После се разтопява на водна баня или както аз правя - на ниска мощност в микровълновата печка. Но да не завира!!!

Когато е напълно разтворен добавям желатина към 120 мл глюкоза - ( за нея нямам снимка) Измервам я в стара градуирана бутилка за бебешки храни. Ако  глюкозата е много гъста може и нея леко да я загрея в микровълновата. Другите две съставки са 1 ч.л. глицерин ( купува се от аптеката) и 1/2 ч.л. лимонена киселина.

Всичко това като се смеси добре изглежда така:

Започвам да прибавям лъжица по лъжица захарта, като бъркам непрекъснато. Сместа изглежда по този начин:

Когато стане достатъчно гъста я изсипвам при останалата захар и замесвам тесто. Не се престaравам с месенето, за да не се размеква, а само толкова, колкото да си поеме цялата захар.  Готовото тесто изглежда така:

Завивам във фолио и оставям да отлежи 8 часа. Съхранявам го в плътно затворена кутия на стайна температура. Не ми се е случвало да ми се заседява повече от няколко дни, но за целите на тази публикация, фондана който замесих престоява вече седмица без да му се нарушат качествата. Ако е само увит във фолио, но недобре затворен в кутия то той ще загуби еластичните си свойства и ще се втвърди до камък. Наистина!

Понеже стана прекалено дълго, смятам за самата работа с фондана да разкажа в отделна тема. Както и да наблегна на онагледяването, за което в момента ми липсва  снимков материал.

Но като за начало смятам, че за човек, който иска да се заеме с декориране на торти, тази тема би му била полезна в ориентирането и вземането на решение. И все пак,  най-важно е  - око да види, ръка да пипне:)

За последно да кажа: Това е за декорация! Става за ядене, но не е задължително да се изяжда! Естествено децата наблягат на него, но лично аз предпочитам да се насладя на вкуса под него :)