На пет



Имах следната случка:  делова среща с дама, за която съм правила вече две торти. Познаваме се задочно, тя мен - чрез блога, аз -  от проучванията си за нея през фейсбук. Виждам я, поздравявам я по име, обменяме нужната информация и всеки по задачите си. У мен остава приятно чувство, у нея - недоумението, коя съм аз  и как така я познавам, като не сме се виждали досега. Случаят все пак се разнищва, но с препоръката Ивейн да вземе да покаже малко снимки и на себе си, че децата й вече ги познават, но нея - очевидно - не.

 

Може и това да стане някога, но днес снимките са  на най-малкия член на семейството, който миналата седмица навърши пет години! Освен, че е  рожденик, заслужава и той своята петминутна слава, че и по тази линия съм мъмрена от приятелка - повече внимание на сестра му съм отделяла. А истината е съвсем, съвсем прозаична - човекът не желае да се снима или по-скоро няма нужното търпение. Разбираемо, дете  е. Но с претенции! И то какви!!!  "Влакчето Томас", но тортата да не е кръгла, а 3D ! Няма как - ще трябва да запрятам ръкави и нови територии да изследвам.

Към Калоян  се чувствам малко гузна, че Маша остана без Мечока, че Спонджбоб - без морско дъно, затова за този празник бях решена, че на всяка цена тортата ще бъде влак, а десертната маса - равностойна на тази за 11 -ия рожден ден на Жени.

 

Лакомства подготвих всякакви - кексчета с глазура, любимите ни меденки в нови, по-весели и атрактивни форми, трюфели на клечка, кремчета и сокчета...Цветово ги съчетах, за да е всичко подчинено на основната тема.

 



 

 

 

Жени ни услужи с ръчно изрисуваното от нея стъклено шишенце, за да поставим сламките в него, и аранжира салфетките и приборите. Помощ ми е вече тя - безценна!

Тортите бяха две:

 - бисквитена - доста удачно и вкусно решение при случаи за дялкане на по-специфични форми;

 -  чийз-шоколадово-някаква си, която вади доста ефектен разрез, но ще й дялкам рецептата още, докато я докарам до желания вкус.

 

Не на последно място - огромни благодарности на моята скъпа приятелказа за прекрасната "картичка"! Вече е неразделна част от интериора :)

 

 

Всичко мина чудесно, рожденикът е щастлив, а аз останах изненадана, че дори децата предпочетоха  неопакованата торта...