неделя, 18 ноември 2012 г.

Dadar Gulung Enten или дългата история на едни палачинки





...толкова дълга, че не зная откъде да я започна. Затова, ако време и търпение не ви липсва, си сипете по едно ободряващо кафе, настанете се удобно, а аз само мога да съм благодарна за компанията, която ще ми правите.
Може би си спомняте тази публикация, в която реших текстът да не е от трето лице и тук се появи един чист и неподправен детски разказ. Именно той бе причината за серията от събития и запознанства, и седи в основата и на днешната история.


В края му имаше и едно обещание. Доста време мина, но обещанията са за това, за да бъдат изпълнявани. Ето че днес имам удоволствието да споделя първата, от надявам се, поредицата от индонезийски рецепти, които ще последват - Дадар Гулунг Ентен. Едната от причините да се спра точно на тази рецепта е, че е десерт, а другата ще стане ясна малко по-късно в този разказ.


Но да се върна към прекрасното изживяване на Жени.
Доста често чувам за себе си, че съм прекалено самокритична. Не го осъзнавам спрямо собствените си действия и резултати, но спрямо дъщеря си съм може би повече критична, отколкото е нужно.  Затова уважавам  учителската професия, разбирам колко важно е оцениш по достойнство качествата, усилията и творчеството на едно дете, съотнесени към възрастта му. Очаквах по-зрял и по-задълбочен текст от Жени. Обаче въпросният разказ в неговия неподправен вид  е направил впечатление и бяхме поканени на неформална среща с представители на индонезийското посолство, която освен опознавателен характер имаше целта да ми се поиска разрешение за публикуване на материала на страниците на списание "Европа 2001" . Наред с нейния текст са  моите снимки.



След тази среща контактите ни значително се увеличиха и смея да кажа, че прерастнаха в едно топло приятелство.  Не само милото им отношение и винаги ведро настроение ме карат да мисля така, а и последвалата покана на официално събитие в чест празнуването на 67-мата годишнина на Република Индонезия, където с отношението, което ни засвидетелстваха, ни накара да се чувстваме специални.



Именно на този прием за първи път опитах онези провокиращи със зеления си цвят и безумно вкусни дъръдъръдъръдъръ - приблизително такова чух като попитах за името :)))) Това тотално обрече на неуспех опитите ми да намеря нещо като рецепта в интернет.

Остана варианта да отправя любезна молба за съставките и начина на изпълнение в писмо.
В последвалата кореспонденция стана ясно, че проявяват интерес към технологията на покритите с фондан торти и така се зароди идеята за гостуване с образователен харакрер. Предварително приготвих тортата, включих в менюто баница, тиквеник, меденки, бананови кекчета - все неща, които се намират в блога, което се оказа плюс, имайки предвид последвалите желания за рецепти :)




Много приятно бях изненадана от двете индонезийски дами. Бяха донесли от онези зеленичките палачинки и прекрасен пудинг. Не се съмнявате, че му посветих цял ден за снимки. Ама съм страшно доволна!!!


Прекарахме цял един ден в сладки приказки, много смях, и като финал имахме една украсена торта, множество декорирани кексчета и курабийки. Децата усърдно помагаха. Постарах се да онагледя всички стъпки - измазване, покриване заглаждане, някои техники за правене на по-елементарни и не толкова цветя. Накрая тортата, прилежно опакована в кутия замина за Индонезийското посолство.
Все още успявам да си следя мисълта :) и не съм забравила за Дадар Гулунг Ентен.  Звучи като финал, но тепърва започва голямата ми драма :)))

Последваха още подаръци - малка книжка на български с индонезийски рецепти, малки шишенца с панданова паста, пакетчета с агар-агар. Чудесно! Запрятам ръкави и започвам. Дори преди денят Х цяла вечер правих цветчета Плумерия от фондан, че да имам реквизит за снимките. Тези цветчета, ако знаете колко  ги подмятах... Толкова, колкото пъти направих и снимах рецептата. А повторенията се наложиха от незадоволителните за мен резултати.

Да започна от името: Дадар Гулунг Ентен ще рече плачинкови рула с кокосов пълнеж. Интересно ми беше да узная на какво се дължи зеленият цвят, едва ли на прищявка за нестандартност. Оказа се, че цветът е резултат на използването на листата Пандан, които освен  оцветяване придават и един много специфичен аромат и вкус - трудно е да се опише, но да кажем, че наподобява този на тестените изделия.

   Снимка 1. - Интернет

Първи опит:
Не предполагах, че толкова очарователните черни точици и дупчици в обичайните палачинки сега ще бъдат такава нежелана спънка. Тестото, дори с кокосово мляко, дори зелено с пандан си е обикновено палачинково тесто. Но защо палачинките на индонезийските ми приятелки бяха гладки, като латексови? А моите неугледни, с черни точки, позеленели от завист? Карай, ще ги прежаля, важното е, че са вкусни. Сега пълнежа, в него е истината.
Да, ама не! Поради неточност в книжката и пълнежът претърпя абсолютен провал, което доведе до нови проучвания и експерименти. Посоченото 200 гр кокос нямаше как се бъде покрито със125 мл вода, от там се започна с доливане, добавяне на какво ли не... Изядохме ги, но мен ме гложди. След известно време:

Втори опит:
Палачинките са малко по-успешни, установявам, че на слаб котлон получават значително по-малко черни петънца. С пълнежа намалявам кокоса на 20 гр, слагам си пак посочената захар и вода, варя до изпаряване и .... На другия ден като реших да завия палачинките пълнежът беше на камък. Пак подгряване, добавям кокосово мляко, импровизации някакви. Не съм доволна!

Е не може да е толкова сложно!!! Отидох, купих си от тъмна захар и пробвах пак. Стана! Но страх лозе пази, разделих си пълнежа на две. Към едната част добавих кокосово мляко, към другата не. И зачаках да видя дали ще се втвърдят. И двата варианта се държат добре! Ето къде било разковничето!

Трети финален опит и проверка може  ли рецептата да се адаптира :
Орговор- Да!
С нормално мляко, с една идея повече брашно,  с оцветител, вместо пандан и на много слаб котлон. Станаха перфекти! Направих и албиносчета :)




Дадар Гулунг Ентен

Рецептата:

вариант I
За палачинките:
(за около 10 бр)

125 гр брашно
200 мл кокосово мляко
100 мл вода
1 яйце
щипка сол
паста от пандан

За кокосовия пълнеж:
(достатъчен за напълване на 5 палачинки)

2 с.л. с връх кокосови стърготини
2 с.л. равни - тъмна кафява захар
60 мл вода
ванилия

 вариант II

125 гр брашно
200 мл прясно мляко
100 мл вода
1 яйце
щипка сол
зелен оцветител за хранителни цели

 Пълнежът е същия.

Начин на приготвяне:

От продуктите се забърква тесто с гъстотата на боза. По преценка може да се добави брашно или вода, докато се получи нужната консиситенция. Оцветява се с боята до желания наситен цвят. Оставя се да престои около 15 минути до половин час. Тефлонов тиган се намазва с маргарин с помощта на силиконова четка. Изсипва се в него от сместа, тиганът се разклаща, за да се разнесе равномерно сместа на тънък слой и се пече на много слаб котлон. От 10 степени пекох на пета. Така става много равмомерно изпичането и палачинките имат абсолютно съвършен вид. Като се надигнат краищата палачинката лесно може да се обърне, дори и с ръце. Пече се малко и от другата страна и повтаряме процедурата до приключване на сместа.

Кокосът, кафявата захар, водата и ванилията  се слагат на котлона и се варят докато течността се изпари.



Палачинките се завиват докато са топли. Знаете как се правят сърми, няма да ви е трудно. Дано ви харесат! Ефектни са не само на вид, но и на вкус!


След цял ден писане вече не е време за ободряващо кафе, аз смятам да си налея чаша вино. Благодаря за компанията!!!

14 коментара:

  1. Страхотен разказ, Ив :) и дърдърдър... изглеждат много изкусително :) Поздравления за търпението и благодаря, че сподели опита си :)
    Хубава вечер от мен... и аз отивам да си налея една чаша вино :)

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен пост, снимки, разказ и рецепти! Ив, благодаря за тази красота, наистина й се насладих с очи и сърце! Хубава вечер! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ти си поет по душа, Дани! Трогваш ме с думите си!

      Изтриване
  3. В тази компания, че и в добавките с индонезийски вкус, удоволствието е взаимно!
    Интригуваща история не само за палачинката, но най-вече запознанството, което е източника и причината :)
    Прегръдка, Ив! Аз ще съм на ментов чай:D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. и ментовия чай ми е любим :)
      Надявам се да не са токова кратки зародилите се отношения - другата седмица си заминават.
      Прегръдка и за теб, приятелко!

      Изтриване
  4. И сега ако кажеш откъде да открием тази паста от пасдан ли беше? :)
    Невероятен разказ, благодаря ти че сподели. Индонезийската кухня е богата на вкусове, аромати. Макар и непозната за нас, ето че ти си започнала да я усвояваш успешно.
    Прегръдки за теб и аз си наливам чаша вино, Наздраве!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, това беше и моят първи въпрос? Може ли тази паста от пандан да се намери в нашите магазини. Отговорът им бе: Можеш да си я купиш от Индонезия:))) Признавам, че не съм правила проучване на нашия пазар, при положение, че разполагам с 2 шишенца. Затова и изпробвах и варианта с обикновена боя. Е, друго би било човек на място да опознава чуждата кухня, но и това е начин да се докосне. Ето, сега се сещам за твоите пътеписи от Тайланд-ще намина отново :)

      Изтриване
  5. И сега тъкмо да ти завидя, че си намерила пандан, защото откакто видях снимки във Фликр на тези зелени страхотии, прерових целия нет да си намеря от тази зелена паста, но не успях. А сега ще ти завидя, че си се сетила как да я замениш- страхотна работа!!!
    Поздравления за снимките!
    Чудесни емоции!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е то с беоя е най-лесно:) Аз пък се чудех защо си оцветяват палачинките. И не само. Явно е залегнало в кухнята им. Поне е ясно, че е на растителна основа.
      Поздрави!

      Изтриване
  6. Ах, тези палачинки! Твоите са съвършени! :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съвършенството си искало своите усилия :)

      Изтриване
  7. Познавах една индонизийка от която имам рецепта на пиле с ориз и разни други продукти-голяма вкусотия е.А този зелен цвят направо ме грабна от раз-разкошни са,Ивейн!
    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  8. Прелестна публикация!изчетох всичко на един дъх и се върнах за подробностите,които ми бяха убегнали!Разказът е изключително увлекателен.Снимките са невероятни, а за палачинките мога да кажа само, че са много симпатични и явно вкусни!Поздрави!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails