Екзотично

Претъпкана аула, цветя, балони, важни персони, много цвят, жужене, вълнения....

Исках да споделя впечатления от един празник. Как обаче да преразкажа емоцията, настроението, щастието, които  трептяха във въдуха? Вместо да се затруднявам с тази нелека задача, предоставих изпълнението й на една от участничките и повярвайте ми - тя заподскача от радост.  За нула време имах текста! Нетърпението е страшна работа! Очакванията ми бяха малко по-различни, но уважавам чувствата й. Все пак тях не можеш да ги контролираш. Това са нейните преживявания. Аз само ги допълвам със снимки.

***********************************************************************************

Едно прекрасно изживяване

Индонезия, официално Република Индонезия е държава в Югоизточна Азия и Океания. Съставена е от 17 508 острова и 32 провинции. С население от 238 000 000 души, Индонезия се нарежда на четвърто място в света по населеност и е най-голямата мюсюлманска страна. Индонезия има разнообразна природа и голямо културно наследство.

Ето това е държавата, от която идва една от най-добрите ми приятелки - Динда.

Заедно с седемчленното си семейство, тя прекосява половината свят за да дойде в нашата малка, но все пак гостоприемна държава. Какъв късмет е, че тя и сестра й Дива  учат точно в нашето училище! Всичките ми съученици я приемат като една от тях - най-забавното нещо беше, че първоначално помислихме, че се казва Линда :) Тя бързо научи езика и стана една от отличниците на класа.  Във втори клас тя и сестра й Дива танцуваха на празник на училището във великолепни носии и спечелиха публиката с чаровните си усмивки и непознатия за нас танц, който показаха. Винаги съм искала да бъда с тях на една сцена и ето, че сега това се случи . От края на Януари, аз и още пет момичета  започнахме се трудим с нашият треньор Танте Пути, за да запомним на пръв поглед лесния, но доста труден, петминутен танц на име Японг.  26 април (денят на концерта, по случай 35-тата годишнина на 11ОУ) беше много натоварен за мен .В същия ден имах тренировка по баскетбол.  Пристигнах в 12:10 ч.задъхана у Динда, когато тъкмо правеха кока на последното момиче.Веднага след нея се настаних и аз.
Като свършихме с прическите, започнахме с втората част - гримът. Това ни отне значително повече време - цели два часа! След това дойде най-трудното - костюмите. Неприятното беше, че нищо нямаше цип или копче! Всичко се прикачаше едно към друго с помощта на безопасни игли. Преобличането стана най-бавно - започна в 13:50 ч.и свърши в 15:45ч. Пристигнахме в Колежа по телекомуницации, където беше тържеството в 16:00 ч. Още половин час до представлението! Едва дочакахме (дори аз малко поплаках - хем от притеснение, хем от мъка, защото мама можеше да не дойде, но тя успя да ме зарадва!) Като дойде наш ред ние се събухме и изтичахме до стълбичките към сцената. Започнахме да танцуваме.
Като цяло се справихме добре - видео .

След представлението си направихме фотосесия.

Никога няма да забравя този ден. Няма да забравя тръпката и вълнението, като се качих на сцената.

Специални благодарности на мама и на тати, които ми позволиха да ходя на репетиции, за да танцувам с момичетата и да изживея този прекрасен момент!

ПП И на Танте Пути и Кристин, които ни помогнаха по лесен и забавен начин да научим стъпките.

 **********************************************************************************

Аз от своя страна благодаря на моята сладка Жени за разказа. Имаме желаниято да подготвим и индонезийска рецепта. Очаквайте скоро!