Архитектурно

На пръв поглед са доста различни, но има неща, които ги обединяват.

Първото е, че са летни творения, което веднага трябва да ви наведе на мисълта, че са били съпроводени с големи мъки в жегите. Тестото за декорация се рамеква и разкашква, а решиш ли да направиш наситен цвят и по-щедро да ръснеш боичката - това още повече влошава нещата. Донякъде климатикът спасява положението, но и децата взеха да реват, че им е студено. То срамота ще е да ги изстудя посред лято :)

Второто: Като  прибавим  краткия срок  и опънатите нервички - насреща ви е "не се върти около мен, моля ти се, ставам страшна!" Единственото спасение е малките да се затворят в детската стая - хем да се постоплят, хем да не са й пред погледа на онази страшната :)

Третото: И двете торти си имат  къщички. Колкото и странно да е, точно върху торти не ми се правят къщи. Тях предпочитам в реални материали да ги мисля - тухли, бетон, дърво :) На сладките къщички направо си блокирам.

Но да започна ред по ред:

Ягодов сладкиш

Предназначена за първия рожден ден на малката Ивана. Майка й старателно подготвя празника. Цветове, салфетки, чинийки - всичко трябва да е подчинено на избраната темата. И тортата, разбира се. Добре, че водихме активна кореспонденция. Оказа се, че имаме различни представи за тази филмова героиня. Аз доволно потривах ръце, понеже се намираха разни дискове у нас с филмчето. Представих си тортата, скицирах сия, и тогава разбрах, че има и друга версия на Ягодов сладкиш, която доста се различава от познатата ми, и за която не можах да открия почти нищо. Харесах си разни детайли, реших да направя къщичката. И тя взе, че не стана. Покривът трябваше да е във формата на ягодка. Предния ден бях направила купола, оставих го да съхне. Е, въобще не пожела да заеме форма. Вече ще предавам тортата, а няма покрив.  КЕРЕМИДИ! Ами да! Оформих си керемидки във формата на нарязани ягодки и   стана симпатично :) Момиченцето малко дървенко ми се получи, но смятам, че Ивана едва ли ще ме съди много строго.

Нямаше как ягодите да не присъстват и в състава на тортата.

Къщичка за феи.

Какво се случва, когато имаш конкретна представа, но тя се различава коренно от желанието на рожденичката. А то беше толкова сладко, детско и семпло - торта с къщичка. Нищо повече.

Интересен факт, че детето е от Индонезия - съученичка е  на дъщеря ми. От няколко години многочленното им семейство живее тук. Много усмихнати и лъчезарни хора!

Бях очарована на един празник на училището от танца, който представиха двете сестрички - Дива и Динда. Бяха в много красиви национални облекла. 

И си представих тортата в подобен на техния тоалет, с шапка от разноцветни помпони. Но от друга страна, какво ли щеше да е разочарованието на детето, което чака къщичка, а получава абстрактно облечена торта? И така, 5 часа преди рождения ден аз още не зная какво ще правя. Когато човек е блокирал просто няма смисъл да се измъчва нещата. Започнах да разглеждам снимки - на торти, на къщи, на  къщи-торти. Когато я зърнах  знаех, че ще я направя. Без да  променям нищичко.

Най-малката торта беше моментално разполовена , за да придобие нужната форма. В стегнато темпо започнах да градя - дъска по дъска, керемидка по керемидка, етаж по етаж. На дърветата им личи, че са правени в последния момент. Но това всъщност е без значение. Важното е, че имаше торта с къщичка :)