Орисана

Имам си фея. Необикновена. Няма си вълшебна пръчица, но носи  цвете.

Ориса ме. Не мога и не искам да избягам от тази орисия.

И всеки път едно малко вълшебство ме кара да рисувам  картини с цветя.

Тези торти са много специални за мен.

Някои съм ги показвала.

Други чакат от много, много време.

Чакаха..., защото така е трябвало,

защото съм търсела себе си,

 защото съм намерила себе си,

защото са подобни,

защото са различни,

защото обичам всяко едно листче по тях,

защото са за специални хора,

защото следват пътечка,

защото са отворена книга,

защото ще продължа да ги пресъздавам,

и едва ли ще се преситя.

За Габи, която ще стане на две преди да успея да  събера разпилените си мисли и чувства. Но в едно трябва да бъдеш сигурна, Анита - всеки един ден чакане си е струвал. Поне за мен :)

За Божана, която неколкократно ми се довери и заради която смело подмених боичките в палитрата :)

... пак за Божана, която вдъхва сили и вярва в творческото начало.

Благодаря за предоставените възможности!