My Zeil

Цялото ми заминаване беше низ от спонтанно взети решения, случайности и късмет. Добър късмет.

Всички факти говореха, че няма да се осъществи.

Първо. След като билетът ми вече беше закупен установявам (дори не аз, а наблюдателната ми щерка), че срокът на валидност на паспорта ми е изтекъл. Преди две години!!! Добре, че пътуването е със самолет до Германия и личната карта е достатъчна.

Второ. Вулканичният облак в Исландия хвърли голяма сянка над вече образувалите се в главата ми еуфорични очаквания.

Трето. В последния момент научих, че трябва да предам проекта, над който работех и буквално минути преди да изляза от къщи към летището кликах ли кликах, за да довърша и пратя чертежите за печат.

Четвърто. Пето. Шесто... Разни други дреболийки...

Отлетях. В ранни зори, над облаците, огрени от сутрешното слънце, се сетих за разказа на Лулу. И съжалих, че не оставих апарата при себе си, за да се опитам да направя поне една снимка на тази прелест – безкрайност от бели, пухкави дюни...Реших, че на връщане, срам не срам ще поснимам. Да, но небето не беше така очарователно. Поне опитах...

И така, целта на пътуването ми беше гостуване. Моите домакини, макар и заети с ежедневните си ангажименти, се бяха погрижили да ми организират малка туристическа обиколка на съседните (и не чак толкова) градове.

Тук ще отворя скоба.

Приятел и колега се опита да ме провокира да сменя тематиката на блога си или поне да го обогатя. Обещах. Почти. Само че досега нищо не ме подтикваше към коментари, анализи на сгради или проекти.

До този момент.

Затвярям скобата.

Пак случайността, за която говорех в началото, ни отведе в подземния паркинг на сградата, за която искам да разкажа – големия търговски център My Zeil във Франкфурт. Повярвайте, не влязох в нито един магазин, не видях нито една реклама, марка или табела. Вниманието ми бе погълнато от разливащата се над главите ни, спускаща се и издигаща, свиваща се и разтягаща, засмукваща и завладяваща структура от метал и стъкло.

Направо обсебваща. Като торнадо, като водовъртеж, като черна дупка.

И цялото това „нещо” създава усещането за непрекъснато движение от край до край, от ниво до ниво, та чак до дъното на шест етажния търговски център. Съществена подробност е, че структурата няма нито една подпора, абсолютно самоносеща се черупкова конструкция – доста сериозна работа на инженерния екип Knippers Helbig от Щутгарт и безкомпромисно решение на архитекта Massimiliano Fuksas от Рим.

През всичките етажни нива е създадена визуална връзка, решена не чрез строгите успоредни линии, а чрез плавните и меки очертания на аморфните отвори в подовите конструкции.

Ескалатори елегантно отвеждат от ниво до ниво, отново в уж хаотичен безпорядък, но с перфектно организирано движение на човекопотока. А той си беше доста сериозен...

Имахме късмета да уцелим единия от двата почивни дни в годината, в които магазините работят и такова масово движение по централната улица не бях виждала дори на манифестация. Освен това самият мол беше новичък - открит преди година.

Малко факти:

Обща площ 77 000 м2

С един от най-дългите ескалатори в Германия (45 м), отвеждащ директно от партера до четвърто ниво.

С инсталирана система за събиране и рециклиране на дъждовните води.

С покривна площ – 6 000 м2, съставена от 3200 стълкени триъгъни елемента.

Колкото всичко описано до тук да звучи грандоманско, то част от нещата, на които обърнах внимание бяха простички. Не за да контрастират, а за да допълнят и подсилят основната идея.

Настилката – решена графично, на едро, със замах. Мозайка (поне според моята преценка) Големи бели точки на черен фон.

Парапетите – гениални, елегантни, семпли – няма стъкло, няма натрапчив лукс. Две редици наклонени метални пръчки, тънки като спагети. Усещането за движение отново присъства. И масивна дървена ръкохватка.

Челата на галериите – светещи и бели, изчистени – опънат винил на правоъгълна рамка. Няма реклами, няма сложен детайл.

Таваните – гладки, бели, без досаден растер, тук-там с някой провиснал конус, като самообразувал се в стремежа да се включи в общата динамика.

Местата за сядане – малки групички обли камъни (предполагам нечие дизайнерско решение, но още не съм ги проучила).

Като че ли цялото бе подчинено на една идея – за водата, за водовъртежа, за вълните. Сякаш си под повърхността на развълнувано море...Поне моето усещане беше такова.

Едно не ми стана ясно в цялата концепция. Защо фасадата в партерния етаж е с абсолютно различна третировка, напълно чужда на случващото се? Като част от друга сграда. А е можело да това магнетично засмукане да започне още от входа.

Снимките са ми малко. Бих желала да се върна пак, с по-голям опит с апарата, с по-малко хора (но това едва ли ще е възможно), за да направя по-истински и по-детайлни снимки. Тук може да се видят доста интересни фотографии.

Разказаното се базира на впечатления, лична преценка и информация от нета, но целта ми беше не да струпам факти, а да опиша една емоция. Дано съм успяла да ви потопя в нея.

За край ще представя една рецепта на типичен франкфуртски сладкиш, с който моите любезни и обични домакини ме гостиха. Много фин и приятен. Разбира се, вариации на рецептата има много, но ще я покажа във вида, в който ми я предоставиха с незначителни корекции от мене!

ФРАНКФУРТСКИ ВЕНЕЦ (Frankfurter Kranz)

Блат: 4 яйца, 4 сл студена вода, 200 гр захар, 80 гр нишесте, 120 гр брашно, 1 чл баклпулвер

Разделят се белтъци от жълтъци. Разбиват се белтъците със студената вода и захарта до сняг. Добават се жълтъците. Брашното се пресява заедно с бакпулвера и нишестето и с лъжица се прибавя към яйцата. Изпича се блат на 200 градуса за 25 минути. След десетата минута се покрива с фолио. След като е готов се оставя да изстине. Разделя се хоризонтално на три части.

Крем: 250 гр масло, 1 пак пудинг ванилия, 500 мл прясно мляко

Приготвя се пудинга според упътването. Като се охлади се добавя и маслото.

Гарниране: 1 пак. крокант, 1 чч вишнево сладко, захаросани вишни

Сглобява се в следния ред: блат, пудинг, сладко. Завършва се с блат.

Аз обаче размених местата на сладкото и пудинга за по-лесно изпълнение.

Измазва се с крема, посипва се с кроканта, шприцоват се розички и се украсява с коктейлните черешки.