понеделник, 10 май 2010 г.

My Zeil

Цялото ми заминаване беше низ от спонтанно взети решения, случайности и късмет. Добър късмет.
Всички факти говореха, че няма да се осъществи.
Първо. След като билетът ми вече беше закупен установявам (дори не аз, а наблюдателната ми щерка), че срокът на валидност на паспорта ми е изтекъл. Преди две години!!! Добре, че пътуването е със самолет до Германия и личната карта е достатъчна.
Второ. Вулканичният облак в Исландия хвърли голяма сянка над вече образувалите се в главата ми еуфорични очаквания.
Трето. В последния момент научих, че трябва да предам проекта, над който работех и буквално минути преди да изляза от къщи към летището кликах ли кликах, за да довърша и пратя чертежите за печат.
Четвърто. Пето. Шесто... Разни други дреболийки...
Отлетях. В ранни зори, над облаците, огрени от сутрешното слънце, се сетих за разказа на Лулу. И съжалих, че не оставих апарата при себе си, за да се опитам да направя поне една снимка на тази прелест – безкрайност от бели, пухкави дюни...Реших, че на връщане, срам не срам ще поснимам. Да, но небето не беше така очарователно. Поне опитах...
И така, целта на пътуването ми беше гостуване. Моите домакини, макар и заети с ежедневните си ангажименти, се бяха погрижили да ми организират малка туристическа обиколка на съседните (и не чак толкова) градове.
Тук ще отворя скоба.
Приятел и колега се опита да ме провокира да сменя тематиката на блога си или поне да го обогатя. Обещах. Почти. Само че досега нищо не ме подтикваше към коментари, анализи на сгради или проекти.
До този момент.
Затвярям скобата.
Пак случайността, за която говорех в началото, ни отведе в подземния паркинг на сградата, за която искам да разкажа – големия търговски център My Zeil във Франкфурт. Повярвайте, не влязох в нито един магазин, не видях нито една реклама, марка или табела. Вниманието ми бе погълнато от разливащата се над главите ни, спускаща се и издигаща, свиваща се и разтягаща, засмукваща и завладяваща структура от метал и стъкло.



Направо обсебваща. Като торнадо, като водовъртеж, като черна дупка.






И цялото това „нещо” създава усещането за непрекъснато движение от край до край, от ниво до ниво, та чак до дъното на шест етажния търговски център. Съществена подробност е, че структурата няма нито една подпора, абсолютно самоносеща се черупкова конструкция – доста сериозна работа на инженерния екип Knippers Helbig от Щутгарт и безкомпромисно решение на архитекта Massimiliano Fuksas от Рим.


През всичките етажни нива е създадена визуална връзка, решена не чрез строгите успоредни линии, а чрез плавните и меки очертания на аморфните отвори в подовите конструкции.


Ескалатори елегантно отвеждат от ниво до ниво, отново в уж хаотичен безпорядък, но с перфектно организирано движение на човекопотока. А той си беше доста сериозен...
Имахме късмета да уцелим единия от двата почивни дни в годината, в които магазините работят и такова масово движение по централната улица не бях виждала дори на манифестация. Освен това самият мол беше новичък - открит преди година.


Малко факти:
Обща площ 77 000 м2
С един от най-дългите ескалатори в Германия (45 м), отвеждащ директно от партера до четвърто ниво.
С инсталирана система за събиране и рециклиране на дъждовните води.
С покривна площ – 6 000 м2, съставена от 3200 стълкени триъгъни елемента.

Колкото всичко описано до тук да звучи грандоманско, то част от нещата, на които обърнах внимание бяха простички. Не за да контрастират, а за да допълнят и подсилят основната идея.
Настилката – решена графично, на едро, със замах. Мозайка (поне според моята преценка) Големи бели точки на черен фон.
Парапетите – гениални, елегантни, семпли – няма стъкло, няма натрапчив лукс. Две редици наклонени метални пръчки, тънки като спагети. Усещането за движение отново присъства. И масивна дървена ръкохватка.


Челата на галериите – светещи и бели, изчистени – опънат винил на правоъгълна рамка. Няма реклами, няма сложен детайл.
Таваните – гладки, бели, без досаден растер, тук-там с някой провиснал конус, като самообразувал се в стремежа да се включи в общата динамика.
Местата за сядане – малки групички обли камъни (предполагам нечие дизайнерско решение, но още не съм ги проучила).
Като че ли цялото бе подчинено на една идея – за водата, за водовъртежа, за вълните. Сякаш си под повърхността на развълнувано море...Поне моето усещане беше такова.

Едно не ми стана ясно в цялата концепция. Защо фасадата в партерния етаж е с абсолютно различна третировка, напълно чужда на случващото се? Като част от друга сграда. А е можело да това магнетично засмукане да започне още от входа.



Снимките са ми малко. Бих желала да се върна пак, с по-голям опит с апарата, с по-малко хора (но това едва ли ще е възможно), за да направя по-истински и по-детайлни снимки. Тук може да се видят доста интересни фотографии.

Разказаното се базира на впечатления, лична преценка и информация от нета, но целта ми беше не да струпам факти, а да опиша една емоция. Дано съм успяла да ви потопя в нея.


За край ще представя една рецепта на типичен франкфуртски сладкиш, с който моите любезни и обични домакини ме гостиха. Много фин и приятен. Разбира се, вариации на рецептата има много, но ще я покажа във вида, в който ми я предоставиха с незначителни корекции от мене!



ФРАНКФУРТСКИ ВЕНЕЦ (Frankfurter Kranz)


Блат: 4 яйца, 4 сл студена вода, 200 гр захар, 80 гр нишесте, 120 гр брашно, 1 чл баклпулвер

Разделят се белтъци от жълтъци. Разбиват се белтъците със студената вода и захарта до сняг. Добават се жълтъците. Брашното се пресява заедно с бакпулвера и нишестето и с лъжица се прибавя към яйцата. Изпича се блат на 200 градуса за 25 минути. След десетата минута се покрива с фолио. След като е готов се оставя да изстине. Разделя се хоризонтално на три части.
Крем: 250 гр масло, 1 пак пудинг ванилия, 500 мл прясно мляко

Приготвя се пудинга според упътването. Като се охлади се добавя и маслото.

Гарниране: 1 пак. крокант, 1 чч вишнево сладко, захаросани вишни
Сглобява се в следния ред: блат, пудинг, сладко. Завършва се с блат.
Аз обаче размених местата на сладкото и пудинга за по-лесно изпълнение.

Измазва се с крема, посипва се с кроканта, шприцоват се розички и се украсява с коктейлните черешки.



24 коментара:

  1. Ивейн, прекрасна сграда :направо ме засмука :)))
    Харесвам този тип архитектура, който сякаш спира дъхът ти и се възхищаваш на човешкия ум!

    А завършекът на разказа ти е много вкусен и перфектно аранжиран!
    Ще чакам разказ и за други сгради!

    Поздрави и прегръдки :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ивейн,
    Впечатлена и очарована съм -
    разказ, решения, снимки, сладости...
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, Ивейн, за разказа, за снимките, за споделеното. Вероятно ще го посетя тази година и аз Франкфурт.. И като се озова в My Zeil, ще се сетя за теб и разказа ти и ще се усмихна широко :-)

    A Франкфуртският венец е разкошен (и снимките са чудесни!), кога ли и на него ще му дойде реда?!

    Поздрави и много :-)))

    ОтговорИзтриване
  4. Паспорта ти преди 2 години изтекъл :)))...ами да, като пътувахме декември 2003 за Нюрнберг ти си го извади с експресна поръчка :)))))
    ВЕСЕЛ-ият ИН-чо

    ОтговорИзтриване
  5. Архитектура, хммм, поднесена със съвършен стил и аранжирана със сладкиш?
    Неустоимо!

    ОтговорИзтриване
  6. Дани, радва ме интересът ти. Бих споделяла и занапред своите вълнения в тази сфера. (вече имам две на ум :)))

    Диана, и аз ти благодаря!

    Дими,зная аз, че след подобен риторичен въпрос следва най-неустоимото предложение от тебе (така беше с тиквеника, сега да чакам венеца:)))

    Хей, Веселинчоооо, а ти не си ли разбрал, че аз години не помня (освен моята рожденна, твоята, на родителите и на децата)??? С някакъв ти паспорт ще си товаря главицата :))) Много целувки!

    Дива, странно, нали? Но като се съчетаят интересите се получава тази ...хм...манджа с грозде :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Ив, беше ми много интересно да прочета този постинг! Много ми хареса начина, по който си поднесла всичко! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  8. Точно от тебе, разказвачо Лулу :), да чуя, че ти е харесал разказа, е голям комплимент за мене! Но ти имаш око за тези неща, както вече стана ясно.
    Много ти благодаря!

    ОтговорИзтриване
  9. Чуден постинг! Продължавай в същия дух!Поздрави:-)

    ОтговорИзтриване
  10. :)))
    Благодаря, Мария! Днес установих, че с твоята гостенка Снежи сме били под една и съща (покривна) вълна :)

    ОтговорИзтриване
  11. Ивейн, мисля, че много умело си успяла да предадеш атмосферата на това място. Чудесен разказ! А сладкишът изглежда много ... yummy! Как пече блатовете, за да постигнеш тази куполовидна форма?

    ОтговорИзтриване
  12. Кали, пече се наведнъж в кексова форма, от онези с дупката в средата, и после се реже на три части.
    Ще направя снимка и ще допълня рецептата. Благодаря ти за проявения интерес!

    ОтговорИзтриване
  13. Много интересно разказано,Ивейн!Успяваш да пресъздадеш впечатлението от сградата!Фаворит ми е снимката на парапета!
    А венеца - чудесно изпълнение и фотографии,изглежда страшно вкусен!:)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  14. Диди, много ценя мнението ти! Парапетът толкова ми хареса...Но малко са откачалките, дето снимат парапети и разни стъкларии по моловете:), не съм си преодоляла още стеснението, иначе кой знае колко детайла щях да наснимам.
    За венеца (изчервена и ухилена), все още смятам, че правя снимки, а ти ги нарече фотографии. Това е огромен комплимент! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  15. Zdravej, Ivejn! Umenieto da boravish s dumi (i mikser) me nakara da se zavarna kam bloga ti! Smelo razshiryavaj horizontite! Az otkrih tsveteto ot sanishtata mi - hibiscus :)

    Do skoro chetene

    ОтговорИзтриване
  16. Драго ми е да те срещна отново, поетесо Vanille!
    И още по-драго от изказаното мнение!
    На голямо хоро се хванах, сега ще си го играя :) Но е толкова удовлетворяващо!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  17. Ивейн, страхотен пост...
    Сградата наистина е засмукваща...
    Допреди да прочета "Изворът" на Айн Ранд не се замислях много върху сградите, но тази книга промени много от гледните ми точки :)
    Ти ме накара да поискам да отида във Франкфурт :)
    А венецът отдавна съм го набелязала и аз :)

    ОтговорИзтриване
  18. Momi4eta, az sega zapo4vam da 4eta "Atlas izpravi ramene" na sashtata avtorka. Mnogo proniknoveno moyata priyatelka mi podari tom 3, za da si kupya tom 2 , a tya predostavi tom 1. Da imash takiva misleshti priyatelki!

    Ivejn, horoto e protyajno i spored dyado mi, vseki moje da vodi, no ne vseki moje da e opashka :) Zapazvam myasto v zadnite reditsi :)

    Pozdrav s noviyat klip na Sade, koito moje da vdahnovi oshte edno vkusno tvorenie:)

    ОтговорИзтриване
  19. Зори, Изворът и аз много харесвам, напоследък покрай всичко друго не ми остава време да я довърша, но съм си набелязала и останалите книги на Ранд. А аз съм решила скоро да не преминавам само покрай табелата за Земенския манастир, а да свия вдясно.
    Vanille, даваш идеи, мерсиии...
    Сродни души, значи, се надушват, много, много ми е приятно!

    ОтговорИзтриване
  20. Първата снимка наистина те засмуква. Много харесвам сгради, които са иновативни и органични. Карат те да оцениш колко много наистина ни влияе околната среда (вкл. архитектурата), в която живеем (както положително, така и негативно :(.

    Преди години наш художник (мисля ?!) беше направил изложба на открито на плетени от него структури, една от които беше като мини пашкул оплетен от дрян (или нещо такова) като кошер или селска ограда. Това нещо седеше между БНБ и Президентството, с една дума на толкова шумно и забързано място, но като влязох вътре ме облада страшно спокойствие. За съжаление не знам името му, но още помня силата на онова малко и живо пространство.

    Хареса ми и Франкфуртския венец. Нали съм начинаеща с тортите, може да се пробвам. Мерси :)

    ОтговорИзтриване
  21. Станимира, раздвам се на интереса ти.
    Сещам се за какво и кого говориш - т.нар. "обиталище" на арх.Кадинов, съвместен проект със скулптора Пламен Койчев. Мисля, че имаха и други подобни "инсталации".
    Да, примерът много добре подкрепя позицията ти за взаимовръзката между човека и обикалящата го среда.
    Тортите са една голяма страст, захванеш ли се - и те те засмукват :)))

    ОтговорИзтриване
  22. Ивейн, супер! Не знаех имената на тези хора и от много години си мисля за тях. Ще ги проверя да видя какво друго правят. С удоволствие бих поседяла още веднъж в едно такова пашкулче, макар сега да се замислям, че живота си ни вика да разперим криле, а ние все обратно в пашкулчетата искаме, но това е друга тема. За тортите - много съм начинаеща, но лека по лека ще видим. Поздрави и лека седмица :)

    ОтговорИзтриване
  23. Хи-хи, ако те чуят франкфуртчани как се възхищаваш на Май Цайл...
    Няма да казвам как го наричат в разговорния език, но имат известно право.;)))
    Иначе на мен също ми харесва като цяло, а и си стана емблематично място.

    ОтговорИзтриване
  24. Няма да ми е излишно все пак да зная как го наричат франкфуртчани :)Винаги е добре човек да е повече осведомен. Това ми беше първото посещение там и то буквално за няколко часа до обратния полет - твърде недостатъчно, за да узная подробности "от кухнята".
    Поздрави, Ria, и благодаря за включването!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails