Каква красива свещ!

-Аууу, каква красива свещ! - възкликва домакинята при разопаковането на поднесенея й самодоволно от мене подарък - малка тортичка, допълнение към красивата чиния ( или обратното ;) )

Че си имаше кусури - имаше си, но реакцията за мене си беше комплимент.

Очарована съм! Отдавна се точа на витите торти, но все не набирах смелост. Май това ще е следващата основно експлоатирана тема.

Благодаря ти, Димитрана, за подробните обяснения в блога ти. Не срещнах никакви трудности, колкото и нескромно да звучи.

А относно украсата - една малка крачка напред в рисуването. Опитах се да имитирам рисунката от чинията, за да ги направя като ансамбъл, комплект. Надявам се да се е получило...

Ето я и тортата:

Пропуснах да снимам чинията, а си забравих и фотоапарата в къщи, за да снимам разреза. Но на мене определено тортата ми хареса и като структура и като вкус.

Рецептата:

блат: 8 жълтъка, 4 белтъка, 100 гр захар, 80 гр брашно, 20 гр пшенично нишесте, 1 чл настъргана лимонова кора, щипка сол

Разбиват се жълтъците с 1 сл от захарта, щипката сол и лимоновата кора. Белтъците с останалата захар също се разбиват на сняг и внимателно се прибавят към жълтъците. Накрая се добавя и брашното, пресято заедно с нишестето. Сместа се изсипва в правоъгълна тава, застлана с хартия за печене и се пече на средна скара 8-10 минути в предварително загрята на 240 градуса фурна. Изпеченият блат се обръща върху навлажнена кърпа и след като напълно е изстинал се намазва с предварително приготвения

крем: 400 мл пасиран плод от компот - дюля, 300 мл течна неовкусена сметана, 100 гр маскарпоне, 100 гр извара, 3 - 4 сл пудра захар (според вкуса), сгъстител за сметана(ето това чудо все още не съм го открила и използвам за целта пудинга без варене на д-р Йоткер и върши чудесна работа за случая - около 1,5 сл)

След полагането на крема отгоре могат да се наредят и плодове от сладко ( използвах ягоди). Блатът се разрязва на две части и се завива на руло, след което се стяга в домакинско фолио и се остава тортата да престои.

Измазва се тънко с 50 гр масло и 50 гр бял течен шоколад и се покрива с предпочитано за работа и като вкус захарно тесто. Отново изполвах

марципан Варна: 100 мл вода, 50 гр маргарин, 100 гр брашно, есенция лимон, 400 гр пудра захар.

Водата с маргарина се довеждат до кипване. По желание течността се оцветява с подходящи бои и ароматизира с есенцията. Прибавя се брашното и се бърка, докато започне да се отделя от стените на съда. Оставя се да се охлади и се омесва с пресятата пудра захар. Тестото се завива във фолио и се оставя в хладилника. При работа се разточва върху поръсена с нишесте повърхност.

Тортичката се получи мини :) - висока около 14 см, диаметър около 13 см.