Писмо в бутилка

Майка казва, че когато съм била пеленаче си стоял до кошчето  и си ме гледал от разстояние. Без да ме докосваш. Но това не значи, че погледът не е бил пълен с обич. Същият поглед, който имат и моите очи.
 

Първата целувка, която помня от теб е тази, която ми даде на сватбата ми. Точно за това ми е ценна. Много. И винаги се просълзявам, когато си мисля за този момент.
 

Първите горчиви сълзи съм бърсала тайно заради твоята критика. Но това ме научи да не гледам винаги с възхищение на всяка своя драскулка и първия съдник на всяко свое дело да бъда самата аз. До ден днешен самокритиката ми е едно от силните качества (а може би недостатък?)
 

От теб видях как бащите дават урок на синовете си за отношението им към дамите. Научих какво е да си дама. Уроци за цял живот.
 

Помниш ли как някога искахме заедно да на рисуваме картина с масло? Дори опъна платното на огромна рамка. Стоя дълги години незапочнато. Или в моите детски очи времето е изглеждало безкрайно като ненарисуваното ни море. Предлагам ти нещо - нека завършим тази картина, друг смисъл и форма да й дадем, портрет да направим. А ти ще ме издържиш с безкрайното ми суетене.
 

Четох някъде, че най-често нараняваме близките си, защото са ни скъпи. Искрено се надявам с думи или постъпка да не съм била повод за недоволство или срам. Единствената вина, която изпитвам, че точно за теб дълго време не направих от моите сладки творения. Защото човекът, който със сигурност ги заслужава си ти. Дори да не обичаш сладко :) Макар и клиширана като тема за имения ти ден ти посвещавам една бутилка младо вино от Даньова изба. Зимница се гордее! Ние си знаем. Наздраве!

 

 

 

 

 

Има думи, които не съм изричала към теб заради същата сдържаност, която съм наследила. Но съм сигурна, че ги усещаш - този подарък ги изразява на 100 %.

 

 

Честит празник и на всички именици, празнуващи на Йордановден - Йордан, Йорданка, Йонко, Йонка, Данчо, Данка, Бистра, Богдан, Богдана, Богомил, Божана, Божидар, Боян, Найден, Дарин, Дарина, Виза!