Sweet with Ivane

Ударно начало

2012-01-29T13:15:00.001+02:00

Привет, привет!

Докато се усетя и се изтърколил един цял месец. Но реших да не назорвам нещата, да ги оставя да следват естествения си ход, вместо да ги чувствам като задължение. И ето ме сега тук с цели три торти. Защо три?

Първо - като компенцация за дългото отсъствие;

Второ - като виждам на какви интервали се включвам, по-добре да не ги оставям да отлежават;

Трето - да се появат заедно го наложиха някои обединяващи моменти - предназначени са за мъже, имат спортна насоченост и по някаква случайност са в един и същи формат и размер.

Торта No 1 - Тенис на маса

Задание:

Плоска правоъгълна торта, с формата на маса за тенис. Желание да фигурират марките.

Изпълнение:

Пратиха ми една поредица от линкове към любимите маси, дървета, гуми, топчета.

Ококорих едни неразбиращи очи, опитах се да смеля информацията и да измисля как да събера всичко в една торта. Ако вкарам цялата маса, останалото ще е малко - иди, че изписвай знаци...Освен да се доближа до мащаб 1:1, друго не измислих. А и мрежата малко невъзможна мисия ми се видя. И така се появи този фрагмент от масата за тенис с нахвърляни небрежно върху нея всички елементи. Най-голямо удоволствие изпитах да изпиша ръчно всички текстове и знаци по хилката и топчето. И не обръщайте внимание на липсващата буква :)

Торта No 2 - Кардиолог със страст към моторите

Задание:

Торта с мотор в червено и черно, каран от лекар с развята престилка и слушалка.

Изпълнение:

При това описание тортата вече е в главата ми и почти не мисля за отказ, независимо от краткия срок. Първо се ориентирах към рисунка, но реших, че една 3D апликация далеч по-ефектно би изглеждала и се насочих към нея. За прави фигури нямаше време за съхнене.

От там нататък - голямо цвъкане е на детайл по детайл, но когато човек е спокоен, дори е много приятно. Тортата беше приключена, докторът - яхнал мотора, но нещо все ми липсваше. Завършващият елемент се оказа кардиограмата, която даде още малко цвят и допълни цялата идея.

Торта No 3 - С отношение към волейбола

Задание:
Торта с волейболна тематика. Изразено желание за фигури, мрежа. Рожденикът е треньор на момичешки отбор по волейбол.

Изпълнение:

Не можах да се измъкна този път от мрежата :))) И от фигурите :))) Макар, че стана само една. За цял отбор една нощ не е достатъчна, уви. Толкова снимки изгледах, че вече си мисля, ако срещна човека на улицата ще го поздравя като стар познат:) Прилика обаче няма.

Едно е ясно със сигурност - ако друг път ми се наложи да чертая волейболно игрище няма да се допитам до Нойферт или друга справочна литература. Вече размерите ги зная наизуст. Ето, че и тортите можели да имат своя принос.

Отборът е спечелил. Доволният треньор изчаква отбора, за да отидат да празнуват :)

Много обичам, когато ми разказват историте от празника. Рожденикът и гостите му толкова са се вживели да набучват свещичките по полетата като позициите на играчите. Купон ще да е било. Понякога съжалявам, че не мога да го изживея. Затова винаги страшно се радвам на обратната връзка. За мен тя е завършека на цeлия процес по създаването на една торта.

Затова благодаря на всички, които ми изпращат снимки, изпълнени с толкова много емоции!

Ретроспекция

2012-01-02T11:47:00.000+02:00

Честита Нова Година, приятели!

Окъснях с поздрави и пожелания, но така е при нас - Коледно-Новогодишните празници са времето да се съберем с най - близките. Това е и времето, в което се отдавам на релакс, в което имам възможността да почерпя енргия от родното място и заредена физически и емоционално с нови сили да започна 2012-та по-уверена и по-устремена!

Нека и за вас да е здрава, силна и успешна!

Без хронология или някаква логика на подреждане събрах на едно място повечето неща, които направих изминалата година. Въпреки, че в края й се чувствах някак неудовлетворена, така обобщено виждам, че няма за какво да страдам :) - багри, разнообразие и най-важното, че всяко едно парченце от пъзела съм аз.

Развръзката

2011-12-20T02:11:00.004+02:00

Започвам, трия, пак започвам, но думите са увиснали между изказаното и помисленото. Толкова много искам да напиша, хиляди мисли се стрелкат в главата ми. Хах, сетих се за сферите на тотализатора. Множество топки - моите мисли - се мяткат, завихрени от желания. От време на време някоя засмукана от порив за изричане поема към белия лист, но засяда там някъде - в гърловината на притеснението. Всъщност лиспва центърът, или поне този път съзнателно го изключих. Да се суетя покрай организирането на собствено парти ми се стори доста прозаично пред идеята аз да направя подарък - посветих времето си, въображението си, уменията и старанието си. Навръх своя рожден ден украсих всичките сладки. Съвпадение или несъзнателен стремеж да подчиниш събитията на своите планове? Майка ми беше в този момент до мен и укротяваше пощурелите ми деца, ощетени откъм внимание; будува с мен през цялата нощ, за компания и кураж; включи се в довършителната част по изрязване на етикетчета и опаковане. Благодаря за безценната помощ! Със сигурност този напрегнат ден остави захарни спомени и за двете ни - кристални и сладки . Умората не се усеща, когато се чувстваш удовлетворен...

Базарът отмина. Щастлива съм, че бях част от него, че имам своя принос нечия надежда да стане реалност!

Доколко беше успешен - 300 лв успяхме да съберем, заедно вас - приятели, близки, познати и непознати. Благодаря на организаторите за поканата; и на всички, които станаха част от Ангелската чудотворителница.

Ще прозвучи банално, но наистина не ми остана време за снимки. Една малка илюстрация на основните модели съм показала в началото. Изводът е, че любимите ми мечки се харчеха като топъл хляб, следвани от разтопените снежни човеци.

Истории от работилничката:

Много се увличам, не ставам за масово производство, все модифицирам по нещо във всяка следваща курабийка.

Следствия:

- двайсетина индивидуалиста на модно ревю за зимни аксесоари - шапки, шалове, ръкавици...

- двайсетина мечки и елени на разходка в снежна елхова гора. Много добре стояха в сърчица;

- двайсетина Дядо Коледовци с различни претенции в поддържането на мустаците си.

- стилизираните ми елхички, вдъхновени от реклама на Милка.

- много се радвам на камбанките;

- и розовото можело да бъде цвят за Коледа :)

Заключения:
- Джинджифилките след престояването бяха станали разкошни - такъв аромат излъчваха, докато ги украсявах, че трудно се въздържах да не им намаля драстично бройката. В комбинация със захарната глазура - неустоимо изкушение!
- Фъстъчените идеално се допълваха с фондана - компенсира едната идея сладост, която на маниаци като мен им липсва.

Чакам си камерата, за да наснимам най-накрая бекграунда от последните снимки - хартиената ми елхичката, направена от старо списание :)

Захарни камбанки

2011-12-15T22:49:00.001+02:00

Далеч по-добре би им подхождало името "медени звънчета" или " медени камбанки", но не мислех докато посягах към формичктата,когато изрязвах тестото. Това е третата разновидност, на която се спрях. Рецептата е доста сходна с другите представени досега, но би могла да се приготви за всякакъв повод.

Захарни бисквити

източник - пак там

Продукти:

225 гр масло, 200 гр захар, 2 яйца, 2 ванилии, 390 гр брашно, 1 ч.л. сода, 1/2 чч.л сол

Начин на приготвяне:

Маслото на стайна температура се разбива с миксера заедно със захарта. Прибавят се яйцата едно по едно - да се усвоят добре. Брашното пресяваме със содата и солта и изсипваме към маслената смес. Накрая доомесваме на ръка. Разделяме на две, завиваме във фолио. Оставяме за час в хладилника.

Загряваме фурната на 175 градуса. Разточваме, изрязваме, охлаждаме отново и печем до зачервяване на краищата. Охлаждаме върху решетка.

Снимах ги в една и съща стилистика с Фъстъчените и Джинджифиловите. Но да ни помисли някой, че пробутвам три рецепти с едни курабии, им направих обща снимка. Странно, така накуп не изглеждат токова много, колкото звучат :)

Хайде, аз изчезвам да украсявам, че време не остана.

Елхови лес

2011-12-11T22:08:00.001+02:00

Всъщност избора на формичка за този вид бисквити беше абсолютно случаен. И няма някаква връзка с вкуса. Но като се огледах накрая, се оказа, че си имам една голяяяма елхова гора. Затова и името такова. Колкото до бисквитките - притежават едно много интересно свойство - колкото повече престояват, толкова повече отпускат аромата и вкуса си. Ако обичате фъстъчено масло - това са вашите бисквити! А ако не държите на перфектна форма, спокойно може да ползвате фъстъчено масло с парченца ядки. Аз ги правих и с двата вида. За да имате бисквитка, подходяща за декорация с фондан или каквато и да е глазура, най-добре е да се спрете на кремообразното масло. Като цяло тестото е приятно за работа, лесно се разточва, срезът е добър.

Бисквити с фъстъчено масло

източник

Продукти:

113 гр масло, 185 гр, фъстъчено масло, 135 гр захар, 1 яйце, 1 ванилия, 195 гр брашно, 1 ч.л. сода, 1/4 чч.л сол

Начин на приготвяне:

Двата вида масла на стайна температура се разбиват с миксера заедно със захарта. Прибавя се яйцето - да се усвои хубаво. Брашното пресяваме със содата и солта и изсипваме към маслената смес. Накрая доомесваме на ръка. Разделяме на две, завиваме във фолио. Оставяме за час в хладилника.

Докато са топли нямат онзи вкус, който бихме очаквали, но след ден-два стават с наситения вкус на прясно изпечен фъстък.

Нали знаете, че предстои украсата? Надявам се да успея да документирам и всичките декорирани елхички. И не само. Идеи има :) Вдъхновението....хм ... до мен е - чаша червено вино :)

Хубава вечер и изпълнена с очаквания нова седмица!

Голямото Коледно Печене

2011-12-11T00:09:00.002+02:00

Започна се!
Цял ден месене, точене, рязане, печене, охлаждане, подреждане, смятане...
Равносметката: 3 вкуса, 6 форми, 170 броя.
Предстои: Голямото Коледно Украсяване и Голямото Коледно Oпаковане :)

А сега - една малка извадка.

Джинджифилови сладки

източник

Правих ги миналата година, сега отново се уверих в качествата на рецептата като вкус и изпълнение.

Продукти:

390 гр (3 ч.ч.) брашно, 1/2 ч.л. сол, 3/4 ч.л. сода, 2 ч.л. джинджифил на прах, 1 ч.л. канела, 1/4 ч.л. индийско орехче, 113 гр (1/2 ч.ч.) масло, 100 гр (1/2 ч.ч.) захар, 1 яйце, 160 мл (3/4 ч.ч.) мед

Начин на приготвяне:

Пресяваме брашното заедно с подправките, солта и содата. Маслото, на стайна температура, разбиваме със захарта. Прибавяме яйцето. Като се усвои добре добавяме и меда. Накрая изсипваме брашното. Доомесваме на плот.

Раделяме тестото на две части и всяка увиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за два часа.

Когато е охладено пристъпваме към разточване. Предварително загряваме фурната на 170 градуса. Разточваме едната част върху хартия за печене. Изрязваме желаните форми. Печем 8-10 минути до потъмняване на крайчетата, средна скара, вентилатор.

По същия начин процедираме и с останалото тесто.

След печенето изчакваме малко бисквитките да изстинат в тавата и преместваме върху решетка до пълното им охлаждане.

Забележки:

1. Количетвото и съотношението на подправките може да варира според личните вкусови предпочитания.

2. Ако яйцето е по-голямо и медът е дошъл в повече, ще се наложи да се добави още малко брашно.

3. Дозата е за около 50 - 60 броя в зависимост от дебелината на разточване и големината на формичката за изрязване.

4. Тестото е малко капризничко, но ако започне повечко да лепне, може да се остави във фризера да се стегне отново.

5. Ако непосредствено преди да се сложат във фурната изрязаните сладки се оставят за десетина минути в хладилника, то формата им няма да се развали по време на изпичането.

Чудесен вкус! И прекрасен аромат! Ухае вече на Коледа у нас :)

Провокация

2011-12-06T23:54:00.000+02:00

Опитвам се да провокирам зимата още от октомври. Но не поддава, като че ли.

Още един опит.

Коледното настроение си е съвсем Коледно, когато хвърчат снежинки, нали?

А когато хвърчат мечки? :) По заснежени писти? :) На ски или сноуборд? :)

Какво да направя - любими са ми. Симпатични, миловидни, леко непохватни. И идеални за кексчета и торти.

Някои добри и находчиви момичета такива изненади правят на запалените си по зимни спортове другарчета.

Вече може да сглобите цялата история, нали?

Какво е рожден ден без торта, букети и добри приятели?

А за тези двамката само като си помисля и ъгълчетата на устните ми се изкривяват нагоре. Случи се, че нямах подходяща по височина кутия. Тортата трябваше да се повози в метрото, сутринта, в пиков час, без капак. Що погледи и усмивки е отнесла..................................................

Вижда се, че към тези каръчковци съм с особени пристрастия:)

Коледна работилничка :)

2011-12-03T10:44:00.002+02:00

Ивейн изтупа праха от формите за Коледните сладки, защото приближават едни от най-хубавите празници. Коледната работилничка "Sweet with Ivane" ще отвори врати, за да сътвори вкусни и красиви лакомства.

ФОНДАЦИЯ „ИСКАМ БЕБЕ” И

СДРУЖЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ ВОЕННОСЛУЖАЩИ

ОРГАНИЗИРАТ

КОЛЕДЕН БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР „АНГЕЛСКА ЧУДОТВОРИТЕЛНИЦА”

Коледните чудеса приближават, скъпи приятели!

Фондация ИСКАМ БЕБЕ, СДРУЖЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ ВОЕННОСЛУЖАЩИ и ПРИЯТЕЛИ ще съотворят хиляди коледни изнедади за вас.

На 18 ДЕКЕМВРИ 2011 (неделя) от 11.00 ч. до 18.00 ч. в Концертната зала на Военния клуб ще се проведе Коледен Благотворителен Базар „Ангелска Чудотворителница”, в който вие ще сте главните действащи герои.

„КАЛИНА МЕ СНИМА” ще се погрижи за вашите снимки с Дядо Коледа!

Вкусни и красиви сладки, с аромат на канела, ще придават домашен уют и топлина на празника ни.

А малки коледни джуджета ще ни покажат колко е лесно сами да направим подаръците за нашата елха!!!

Ще празнуваме с голяма коледна торта и ПЕТИЯ РОЖДЕН ДЕН на Сдружението на Жените Военнослужещи. Момичетата на „Искам бебе” изработват специален подарък за техния празник. Тези дами заслужават огромна благодарност за смелостта си, за борбения си дух и достойнство!

Приходи от събитието ще бъдат дарени за двете каузи: в помощ на децата на загиналите военнослужащи и за семействата, които очакват сбъдване на своята мечта за дете.

Не забравяйте!

18 декември, неделя

От 11 ч. до 18 ч.

Концертна зала на Военния клуб, София

Елате с усмивките и коледните си желания. И внимавайте какво си пожелавате – ВСИЧКО СЕ СБЪДВА!

С обич,

От екипа на „Искам бебе” и Сдружението на жените военнослужащи

Заповядайте! Ще ви очаквам!

Архитектурно

2011-11-29T23:02:00.000+02:00

На пръв поглед са доста различни, но има неща, които ги обединяват.

Първото е, че са летни творения, което веднага трябва да ви наведе на мисълта, че са били съпроводени с големи мъки в жегите. Тестото за декорация се рамеква и разкашква, а решиш ли да направиш наситен цвят и по-щедро да ръснеш боичката - това още повече влошава нещата. Донякъде климатикът спасява положението, но и децата взеха да реват, че им е студено. То срамота ще е да ги изстудя посред лято :)

Второто: Като прибавим краткия срок и опънатите нервички - насреща ви е "не се върти около мен, моля ти се, ставам страшна!" Единственото спасение е малките да се затворят в детската стая - хем да се постоплят, хем да не са й пред погледа на онази страшната :)

Третото: И двете торти си имат къщички. Колкото и странно да е, точно върху торти не ми се правят къщи. Тях предпочитам в реални материали да ги мисля - тухли, бетон, дърво :) На сладките къщички направо си блокирам.

Но да започна ред по ред:

Ягодов сладкиш

Предназначена за първия рожден ден на малката Ивана. Майка й старателно подготвя празника. Цветове, салфетки, чинийки - всичко трябва да е подчинено на избраната темата. И тортата, разбира се. Добре, че водихме активна кореспонденция. Оказа се, че имаме различни представи за тази филмова героиня. Аз доволно потривах ръце, понеже се намираха разни дискове у нас с филмчето. Представих си тортата, скицирах сия, и тогава разбрах, че има и друга версия на Ягодов сладкиш, която доста се различава от познатата ми, и за която не можах да открия почти нищо. Харесах си разни детайли, реших да направя къщичката. И тя взе, че не стана. Покривът трябваше да е във формата на ягодка. Предния ден бях направила купола, оставих го да съхне. Е, въобще не пожела да заеме форма. Вече ще предавам тортата, а няма покрив. КЕРЕМИДИ! Ами да! Оформих си керемидки във формата на нарязани ягодки и стана симпатично :) Момиченцето малко дървенко ми се получи, но смятам, че Ивана едва ли ще ме съди много строго.

Нямаше как ягодите да не присъстват и в състава на тортата.

Къщичка за феи.

Какво се случва, когато имаш конкретна представа, но тя се различава коренно от желанието на рожденичката. А то беше толкова сладко, детско и семпло - торта с къщичка. Нищо повече.

Интересен факт, че детето е от Индонезия - съученичка е на дъщеря ми. От няколко години многочленното им семейство живее тук. Много усмихнати и лъчезарни хора!

Бях очарована на един празник на училището от танца, който представиха двете сестрички - Дива и Динда. Бяха в много красиви национални облекла.

И си представих тортата в подобен на техния тоалет, с шапка от разноцветни помпони. Но от друга страна, какво ли щеше да е разочарованието на детето, което чака къщичка, а получава абстрактно облечена торта? И така, 5 часа преди рождения ден аз още не зная какво ще правя. Когато човек е блокирал просто няма смисъл да се измъчва нещата. Започнах да разглеждам снимки - на торти, на къщи, на къщи-торти. Когато я зърнах знаех, че ще я направя. Без да променям нищичко.

Най-малката торта беше моментално разполовена , за да придобие нужната форма. В стегнато темпо започнах да градя - дъска по дъска, керемидка по керемидка, етаж по етаж. На дърветата им личи, че са правени в последния момент. Но това всъщност е без значение. Важното е, че имаше торта с къщичка :)

Предизвикателство

2011-11-20T23:40:00.001+02:00

Подканена от близки и познати - къде по скайп, къде по пощата - вече няма накъде да го отлагам и ще трябва най-накрая да се поразприказвам малко. Че много съм си пестяла думите. Ето сега удобен повод да приема предизвикателството от Руми и Хриси са да дам тласък на поредната блог-игра. Трябвало 7 неща да споделя по регламент. Аз май доста съм се разкривала досега. Но да видим какво ще се получи:

1. Човек и добре да живее, се жени - гласи общоизвестна мъдрост. А в моя случай ще прозвучи така: Човек и добре да живее, тръгва отново на работа. Което пък води до един куп последствия: Влизаш в една циличност - градината, трафик, на работа, в къщи, хапване, лягане. За разнообразие или за капак - и вечерен курс 3 пъти седмично. Мога само с носталгия да си спомням за времената, когато кротко си стоях у дома, грижейки се за децата, отдала се изцяло на любимите занимания - сладкарство, фотография, блогът - като място за срещи и изява, и да не е без хич- някой друг проект. Липсва ми всичко това - хората, с които завързах приятелства; чувствата, които влагах. Дотам я докарах, че сега се чудя, коя е по- истинската - Ивейн или Ваня. Макар, че не съм си създавала фалшива самоличност. Малкият преди два дни ме разхили най-искрено- искал да си има братче - Бебешор, за да го води в ясленската група :))) Как иска да ми реши детето проблемите :)))))

2. Е, не съм спряла да готвя и да правя сладкиши. Нали не си го помислихте? Но кой хапнал, кой не, а аз с всичко не бих могла да се справя. ( под секрет: мога, но не трябва:))) Добре, че си имам разбрани колеги да ми влизат в положение.

3. Кое най-много пострада от всичко това? Снимките. Вечер не става. Нямам лампи, няма и да ме огреят скоро. А за мен половината удоволствие от направата на един сладкиш е снимането му накрая. Не вкусването! Факт. Но и на това му намирам цаката от време на време. Има кой да ми се връзва на акъла. А светлина - за чудо и приказ! За следобено кафенце - супер, хем си се снимаме, хем си подслаждаме, хем кефа си правим. Всеки луд с номера си!

4. Да не правя торти? Няма такъв филм! Милият как чакаше този миг, най-накрая да си седна на д-то, но не би. Ставала съм в 5 сутринта да пека блатове, украсявала съм до 3 през нощта. Еми, краста си е! Особено, когато първоначалния спек е преминал. Винаги като подхвана нещо ново усещам, че трябва да стане, но уви, резултатите идват бавно и постепенно. После се развихрям и едното води до друго и има развитие и ми е едно такова хвърчащо, ентусиазирано...

Сега пак имам идея и нямам търпение да я направя. Породена от горната. А за нея -някой ден :)

5. Мнооого се запалих по натюрмортите.

Първата проба беше доста отдавна и естествено късметът на начинаещия не ме пропусна и мен, та си помислих, че мога. Още се опитвам :)

6. Без фотоапарат. Така се получи. Аз го приемам като наказателна акция от любимия. Най-безцеремонно ми го отмъкна, заминавайки в няколкомесечна командировка. Да снимам го дразни толкова, колкото и да правя торти :) Да ми съдейства за снимки- абсурд! Но! Сега е моментът да проверя има ли истина в поговорката, че хубавият кон и под скъсан чул се познавал. Ако поне малко съм се научила да снимам, то ще трябва и със сапунерката да се получи. А?

7. Не ми остава нищо друго освен да си обработвам стари снимки. Може да изскочи някой заек от торбата :)

И да публикувам всички чакащи на опашката торти, за да не остават за следващата година. Олеле, наближава Коледно време!

Рецепта ще има. От офиса :) На едни прекрасни брауни. От Good Food - много любимо списание.

Брауни с фъстъчено масло

225 гр фъстъчено масло, 200 гр тъмен шоколад, 280 гр светлокафява захар, 3 яйца, 100 гр брашно, 1 ч.л. бакпулвер

1. Отделяме по 50 гр от шоколада и фъстъченото масло за декорация.

2. Загряваме на котлона в подходящ съд захарта, фъстъченото масло и шоколада, докато се разтопи захарта. Сваляме от огъня и добавяме яйцата едно по едно. Накрая разбъркваме към сместа и брашното, пресято с бакпулвера.

3. Изсипваме в застлана с хартия за печене тавичка с размери 15/25 см. Поливаме отгоре с разтопените заделени 50 гр фъстъчено масло и печем в предварително загрята фурна на 180ºC около 30-35 минути, докато хване коричка, а в средата отане меко.

4. След изпичането поливаме на тънка струйка разтопения шоколад и оставяме десертът да се охлади напълно. Разрязваме на квадрати.

Да говорят, да говорят....Ел , Ани и Лина

Толкова за днес!

Орисана

2011-11-10T21:54:00.000+02:00

Имам си фея. Необикновена. Няма си вълшебна пръчица, но носи цвете.

Ориса ме. Не мога и не искам да избягам от тази орисия.

И всеки път едно малко вълшебство ме кара да рисувам картини с цветя.

Тези торти са много специални за мен.

Някои съм ги показвала.

Други чакат от много, много време.

Чакаха..., защото така е трябвало,

защото съм търсела себе си,

защото съм намерила себе си,

защото са подобни,

защото са различни,

защото обичам всяко едно листче по тях,

защото са за специални хора,

защото следват пътечка,

защото са отворена книга,

защото ще продължа да ги пресъздавам,

и едва ли ще се преситя.

За Габи, която ще стане на две преди да успея да събера разпилените си мисли и чувства. Но в едно трябва да бъдеш сигурна, Анита - всеки един ден чакане си е струвал. Поне за мен :)

За Божана, която неколкократно ми се довери и заради която смело подмених боичките в палитрата :)

... пак за Божана, която вдъхва сили и вярва в творческото начало.

Благодаря за предоставените възможности!

Следхелоуинско

2011-11-02T21:29:00.002+02:00

Упрекнаха ме тортените ми дружки, че съм спряла да рисувам.
Така добре ли е?

Че времето не стига, че графикът е пренатоварен... това изобщо няма нужда да го споменавам. Но когато 20 курабийки трябва да са декорирани за следващата сутрин ...тематично :)...

рисуването е едно добро и бързо решение. Модели в нета - колкото искаш.

Преподавателката по английски език на дъщеря ми има много ефективен подход за поощряване и стимулиране на учениците си. За празници, за добри резултати от тестове, винаги им подготвя някаква изненада. Радвам се, че често се доверява на мен. Успяваме да се изненадваме.

За да не изгубят давност и да не чакат до другата година:

Есенно

2011-10-19T22:36:00.004+03:00

Преди време ми подариха едни много симпатични декоративни тикви. Едната бяла. С удоволствие си ги понесох към дома с големи идеи.

Минават седмица, две...Бялата чака да й дойде реда, да бъде включена в големите ми планове.

В една неделна сутрин, отскачайки до магазина, гледам една бабичка продава цветя, набрани от градината й - от онези, моите цветя. За тях още не съм приказвала. Но ще им дойде реда. Някой ден. Бабата доволна, аз още повече.

Идеята вече се заформя - есен в бяло. И докато се натуткам (или да го речем другояче - да ми дойде вдъхновението) то взе, че завaля сняг. Е, вече ще си има логично обяснение моята бяла есен. Сега пък докато намеря светлината, докато се наглася, той-снегът реши да се поотложи.

В крайна сметка не й било писано на "великата идея", или поне не се получи търсения резултат, но аз си знам - ще стане все някога, като си утъпча достатъчно добре пътечката:) Нищо, че много хора около мен недоумяват какво пък съм се разщракала толкова.

Май за тикви говорех... И за есен.

Тя си е златна, обагрена, топла. Колкото и да се опитвам да избягам от истинската й същност винаги ще я свързвам с големите и оранжеви тикви.

Така я пресъздадох и в тортата за първия рожден ден на Богдана. Зададената тема бе "Есенна ферма" с животинчетата, на които се радват всички порасващи мъници - котета, кучета, патета.

А от мен - зайче и едно доста окарикатурено прасенце.

Стана истински богата торта, като есента. Но весела, забавна:)

С пожелание за пъстро и безгрижно детство!

Завръщане

2011-10-12T22:27:00.000+03:00

Истината е, че се губи тренинг.
И мотивация.
И хъс.
Каня се...
и дори не подхващам.
Нещо не ми достига.
Но важно е началото. Поредното :)
Хайде.
Дори и с една скромна салатка от тиква.

На око или :

120-150 гр настъргана сурова тиква (цигулка)

1/2 ябълка, нарязана на парченца

1-2 ореха, едро счукани

малко пресен лимонов сок

1 с. л. течен мед

канела

мъничко настърган корен от джинджифил (лека пикантна нотка)

Много ми харесва!

Усещане за Рио или Жени на 10

2011-09-04T21:31:00.000+03:00

Прибирам се няколко часа по-рано от работа, посрещам порасналото си момиченце, доведено специално за празника от баба и дядо. Отварям хладилника, за да й покажа какво съм измайсторила.

- Казвай, имаме още два часа до партито, да започвам ли папагалите?

- Неее, така си е И-ДЕ-АЛ-НО!

Такава си ми е тя - добричка, разбрана и сладка. Навърши цели десет години - кръгла годишнина било това - серизона работа!!!

Много исках да отговоря на очакванията й. Желанието й беше за "Рио", това филмче много я беше впечатлило. Изгледах го два пъти, за да наблегна на детайлите. И все пак първите минути са оставили незаличим отпечатък в съзнанието ми - експлозия от цветове и ритъм...

Друг е въпросът, че на този етап се опитвам да развивам една тема в декорирането, на която имам желанието да обърна специално внимание в някоя друга публикация. Тази торта бе добре дошла за поредното изследване как от едно просто кръгче могат да се направят не толкова просто изглеждащи неща:)

Вътрешността бяхме решили да хармонира на външния вид, затова кремчето също е синьо.

Голям късмет, нашият татко, който ми е обявил бойкот и не вкусва торта, за пореден път си остави непокътнато парченцето, оказало се последното. Какво пък, тъкмо за снимка. После му беше видяна сметката не от кого да е :)

А Жени ми е най-точния показател за успеха на една рецепта.

Доказателството...

Бях подготвила и една изненада. Всъщност не аз, а Ел, (прегръдки!) която също беше въвлечена в Рио - манията, за да ми угоди. Справи се блестящо!!! Рожденичката беше много щастлива!!!

А аз съпреживявах щастието й...

Рецептата е адаприрана от http://www.joyofbaking.com/RedVelvetCake.html

Блат:

500 гр брашно, 1 чл сол, 250 гр масло, 600 гр захар, 4 яйца, 2 ванилии, 480 мл прясно мляко+ 2 сл лимонов сок, 2 чл светъл оцет, 2 чл сода

Разбиват се маслото и захарта. Едно по едно се прибавят яйцата до пълното им усвояване. Брашното се пресява за едно със солта. Смесват се прясното мляко и лимоновия сок. На два или три пъти с редуване се добавят брашното и млякото към маслено-яйчната смес. Ароматизира се с ванилията. В малък съд се комбинират оцета и содата. След края на кипенето бързо се разбъркват към основната смес.

От това количества изпекох 4 блата с диаметър 25 см и 4 по-малки - 16 см. Пека на 170 градуса, на средна скара, вентилатор всеки блат по десетина минути (може и по-малко, да се проверява с дървена клечка или докато тестото започне да се отлепя отстрани)

Крем:

500 мл сметана, 350 гр крем сирене Филаделфия, 400 гр Маскарпоне, 180 гр пудра захар, безвредна боя

Количеството на крема е достатъчно за сглобяването на тортата. Ако се измазва околовръст то трябва да се увеличи с 20-30 %.

На път

2011-08-19T00:25:00.003+03:00

Беше ми нужно доста време, за да погледна с други очи на една оставена в забвение тортичка. Намирах си ред оправдания, за да я отлагам - пак недоволствах от снимките; много неща се промениха в движение.

Тъкмо бях извадила от фурната шоколадовия блат за Бутилката, когато ми се обади Ваня (за нейния син Калоян правих "Празник на сеновала") с молба за бърза торта за нейна колежка. За дизайна - да измисля нещо. Офис, хвърчащи листчета, веднага една идея ми се избистри в главата, но няма да я споделя, защото рано или късно ще я реализирам. Което трябва да значи, че не се случи това, което си мислех, защото в още няколко разговора доуточнихме, че колежката много пътува, трябваше табелки с конкретни посоки да се включат, и някакви надписи, които на мен нищо не ми говорят.

Повярвала в себе си, че щом слончета мога да правя, защо не и човешки фигури, набързо реших, че кръстовище с пътепоказател, куфар и кокетна мацка ще са основните елементи в украсата на тортата. На рисунка всичко изглеждаше добре. (Ще трябва и тях да ги снимам, може би. Понякога приликите с крайния резултат са доста радващи.)

Метнах още два блата да пека. Завъртях рулото и тортата (тази е вита) и се заех с украсата.

Е, не са лесни тези фигури, да знаете :)

И ако нещо ви се струва недовършено то е съвсем умишлено. Мацката е без очи. Това отпред са добре подрязани храсти, да не ги помислите за нещо друго.

Улиците не са от сив асфалт. Цялото чакане по- ми се вписваше да се случва на прашен път. И нали все пак тортата е за дама, нека да е с по-меки, пастелни цветове.

Хайде, направих разбора, приключих с февруари, следва март.

И какво им имало на снимките? Съвсем са си наред, мисля. Дори, гледайки ги, ме обхвана лека носталгия към по-характерната структура на домашно приготвения фондан. Но минах на купешки вече, за по-лесно :)))

Сладка архитектурна пиеса за четири ръце

2011-08-14T20:00:00.004+03:00

Един много приятен подарък намерих в пощенската си кутия преди цели две седмици - летен, свеж тоалет с морски привкус. Ще се пременя. Лятото все още е в стихията си!

В знак на благодарност за инициативата и за търпението, най-накрая се натутках да представя някои съвместни проекти. Знаете за кого става дума - за Дети. А относно моето оттлагане -направо отивам да се червя, децата ще пораснат с още една година преди да благоволя да ги зарадвам със снимки и приказки. Вярвате или не - днес показвам февруарска торта...

...макар, че от снимката не личи. На някои хора направо да им завидиш за светлината!

Тъй като са минали повече от пет месеца, всички емоции около събитието за поизбледнели, затова ще сведа разказа до няколко ключови момента:

1. Дети не познава думата "малко". А аз се ужасявам когато иде реч за "много". От печенето, до украсата бяхме в леки пререкания за големина и количества на блатове, кремове, фондани, та дори и за боите. :)

2. Това там, дето го гледате, е всъщност на четири етажа. И в рамките на два дни си смени концепцията ...мммм....три пъти. През замък, мелница, до къщата на нашата русокоса къдрокоска. Тя е там, чака на прозореца.

3. Основата по настояване на Дети е еклерова торта - моят кошмар. Колко пъти преди това съм водила битки с разтичащ се от всевъзможни фугички баварски крем. Но всяко зло за добро. След това изпълнение вече техниката е овладяна и еклерови торти да искате.

4. Кученцето си е мое, патетата и детето ги издокара Дети. "Камъни и дърве" ги редихме двете. Пътеката я проспах, защото това се случваше посред нощите. По снимките липсват теменужките от цветната градина ( а дали не бяха лаленца ?)

5. Толкова съм разсеяна - пропуснах да спомена основния виновник за създаването на тази "Голяма нощна музика" - тригодишната дъщеричка на Дети - Йойо, която се постара да обърне цялата къща наопаки, използвайки вглъбението ни :) Да е жива и здрава!

За моя радост оцеля единия етаж, за да го снимам в разрез, защото продължаваме с изследването на темата Devil's Food cake, тук е с бял ганаш. А в следваща торта вече е с маскарпонов крем с кондензирано мляко - разкош!

Влизам в тортена серия. Близките седмици ще показвам само торти. Някои можете да видите в аванс тук.

Нахвърляни спомени

2011-07-24T22:06:00.000+03:00

Обичам в ефирна рокля да шляпам по прашни улици ... боса.
Да се разтапям от учудени погледи.
Да раздавам усмивки...
Обичам да усещам с нозете си допир на хладна зелена трева.
Обичам внезапна електрическа болка от случайно настъпено камъче.
Обичам топлината на земята, приета охотно от ходилата ми и приятно раливаща се в тялото ми.
Обичам да се чувтсвам свободна.

Потопена във всичките тези усещания, в желанието си в максимална степен да попия от всичко любимо и познато за краткия си престой, разхождам се боса из градината и изведнъж ги зървам - прекрасни, нежни, нереални цветове.

На забързани обороти в обратен ред от днес до...година назад, редуват се в кадър след кадър картини, мисли, желания, образи, чувства, емоции, звуци....стоп!

После е ясно. Наполовина завряна в листата (за снимки, естествено); букетче от няколко цвята на старата маса, белязана с резките на времето; малко суета около тигана с камера през рамо и няколко кадъра с набързо подбрани и набрани "аксесоари". И разбира се, всичко това придружено с доза любвеобилна насмешка към "лудата" мама, съпруга и щерка :)

....ваканцията свърши.

Летен плодов коктейл

2011-07-14T09:30:00.001+03:00

Дали рецепторите ми не са толкова изтънчени, колкото се предполага, но не долових вкуса на кокоса в общото съчетание. Като за начало се пръдържах към оригиналната рецепта, взета от книжката "70 коктейла", но следващите няколко пъти не изневерих на експериментаторската си натура и бързо-бързо промених съставките и количествата. Осезаемата разлика беше в по-плътния вкус при напитката с кокосово мляко.

За приготвянето на две чаши от тази напитка ще са ни нужни:

около 400 гр череши
4- 6 кубчета лед
2 чл кафява захар
100 мл прясно мляко (или кокосово мляко)
6 листенца прясна мента

Начин на приготвяне:

Измиваме и обезкостяваме черешите. Пасираме ги заедно със захарта и листенцата мента. По рецепта се прецежда, аз не го правя. Слагаме в две чаши по 2- 3 кубчета лед и разпределяме плодовата смес. Доливаме по ръба на чашите по 50 мл мляко, украсяваме с мента и консумираме с удоволствие :)

Черешов сън

2011-07-14T09:04:00.000+03:00

Оставям оригинаното заглавие, понеже докато стигна до верните заключения дори го сънувах :) Хареса ми още при първото приготвяне. След като престоя на хладно един ден - дори повече ми допадна - тестото беше станало сочно от плодовете. Но ми се загнезди мисълта, че ако черешите са след термична обработка може би ще е другояче. Беше, но не във вярната посока :)

Рецептата е отново от любимия ми lecker.de

500 гр чреши
250 гр заквасена сметана*
135 гр захар
3 големи яйца
85 гр меко масло
1 пакет ванилена захар
щипка сол
170 гр брашно
1 чл бакпулвер

карамелизирани фъстъци за поръсване **

* Ако ползвате малка кофичка сметана, която е 200 гр, останалите 50 гр могат да се заменят с кисело мляко-не се отразява на крайния резултат.
** Фъстъците могат да се сложат преди или след печенето.

Начин на приготвяне:

Измиваме черешите и махаме костилките.

50 гр захар разбиваме заедно със заквасената сметана и едно яйце - това е заливката.

Приготвяме тесто като разбием маслото с останалата захар, едно по едно прибавяме яйцата. Пресяваме заедно брашното с бакпулвета и солта и разбъркваме към маслената смес. Тестото разстиламе в намазмен съд, като задигаме краищата по стените (аз използвах тава 15/24 см, застлана с хартия за печене). Отгоре рзпределяме развномерно черешите, а върху тях сметановата заливка. Поръсваме с фъстъците и печем в предварително загрята до 175ºC фурна на средна скара. Времето е по индивидуална преценка, отгоре се зачервява добре, а тестото започва да се отлепя от стените, и ароматът е прекрасен :)

Охлаждаме и се наслаждаваме.

Леден черешов йогурт

2011-07-06T23:01:00.002+03:00

За много от вас черешовият сезон може и да е приключил, но не и за мен, след като ме заля нова вълна от кюстендилски череши.

Снимах ...

Похапвах....

Влагах в сладкиши и ястия...

Та използвам момента да преговоря нещата и да покажа това-онова.

Но предимството ще дам на един прохладен и освежаващ черешов йогурт. Дани ме изкуши с ягодов вариант , който моментално беше изпробван и модифициран в... черешов естествено :)

Леден черешов йогурт

400 гр череши

1 кофичка кисело мляко (400 гр)

200 гр подсладено кондензирано мляко (1/2 консерва)

крокан и листенца мента за гарниране

Черешите се измиват и почистват от костилките. Пасират се. Смесват се с двата вида млека. Сместа се прибира във фризера в затворен съд за 4 часа (при мен за през нощта). Преди сервиране се изважда за двайсетина минути, за да се отпусне.

Не забравяйте ментата!

Просто ей така :)

2011-06-16T21:40:00.000+03:00

Оранжево

2011-06-14T20:54:00.001+03:00

Ехооооо! Наближава време за компоти и трябва да освободим бурканите:) Предлагам за целта да се насладим на един десерт от старите тетрадки, който отлично подхожда както студените зимни дни заради топлите си нюанси, така и на горещото лято - с лекия, свеж и киселеещ вкус.

Аз като едно типично шоко-момиче, категорично пренебрегвайки плодовите десерти в детството, сега с удоволствие се отдадох на това изкушение. Препоръчвам и заради ефектния му вид, лесното изпълнение, и малкия брой съставки.

Ще ни трябват:

един буркан компот от кайсии, 4 яйца, 1 чч захар + още 6 сл, 1 чч брашно, 1 бакпулвер, 2 ванилии, 1/2 пакет масло.

Начин на приготвяне:

Отделяме плодовете от компота и оставяме да се отцедят. Във форма за печене с диаметър 22 см карамелизираме 6 сл захар, прибавяме маслото, загряваме докато се разтопи. Нареждаме кайсиите с разрязаната част надолу върху карамела.

Разбиваме яйцата със захарта, прибавяме брашното, което предварително сме пресяли с бакпулвера. Ароматизираме с ванилията.

Изсипваме сместа върху плодовете и печем в силна фурна. Готовността проверяваме с клечка.

Когато е изпечен, го обръщаме в подходящ съд и още топъл заливаме със судения сок от компота.

Да ви е сладко!

Този път заглавието няма нищо общо с торта (нали имам Розово, Червено, Зелено, Лилаво...остават бяло, Синьо, Жълто и т.н.). Но пък как му подхожда на сладкиша... :)

Откраднато вдъхновение

2011-06-06T21:44:00.000+03:00

Букет рози, набрани набързо през оградата на съседския двор...

Букет розички, спретнати набързо за една съботна закуска.

Колкото по-мини, толкова по-апетитни. И за промяна, за заобикаляне на обичайното, за предизвикване на интереса - малко глазура... в розово,...като розите.

А това са най-лесните кексчета:

2 яйца, 200 гр течен шоколад, 10 сл брашно.

Няма набухватели, няма n- на брой продукти. Но вкусът и качеството ....ммммммммммммм!

Умишлено не фиксирам вида на шоколада. Става с Финети, с Нутела, както ви харесва.

Яйцата на стайна температура и течния шоколад се разбиват с телена бъркалка. Лъжица по лъжица (не много препълнени) се добавя брашното. Сместа се разпределя в застлана с хартиени вложки форма за мъфини и се пече на 170 градуса около 20 минури. Готовността се проверява с дървена клечка. Хубаво е да се следят, за да не се препекат, иначе стават по-сухи.

Излизат 8-10 кексчета.

Източник

За глазурата ползвах смес от останали количества от крем сирена, масло и пудра захар:

100 гр Маскарпоне, 50 гр Филаделфия, 100 гр масло, 90 гр захар и сладкарска боя.

Внимание: не остават!

Summer 2011

2011-06-03T00:30:00.000+03:00

Отново е лято и краят на учебната година трябва да се отчете подобаващо.

Както беше и миналата година.

Желание за бисквитена торта, без специална украса.

Втори дубъл.

Готова е, достатъчно голяма, щедро гарнирана със сметана и крокан.

Дали не й липсва нещо?

Финални щрихи почти в последния момент- за настроение и закачка!

Зарежда ме с добри мисли, светлина и усмивки!

Усмихнете се и вие!

Заредете се!

Непредвидено

2011-05-30T10:45:00.000+03:00

Да не прецениш количествата на съставките си има своите предимства и недостатъци:

(+) Без да си имал намерение се оказваш с една малка тортичка в хладилника, която после с удоволствие разрязваш, аранжираш, снимаш.

Следствие: Ще има рецепта - нещо, което стана рядкост.

(+) Имаш две подскачащи от радост деца. Напоследък моите само гледат торти.

(+) След като си видял с каква охота си изяждат парчетата осъзнаваш, че не трябва да се подценява бисквитената торта.

(-) Няма как, отиваш до магазина и започваш наново с двойна доза :)

(-) Преглъщаш учестено и се бориш да не нарушиш режима за вталяване.

Сега остава да познаете кой победи: тортата или диетата?

Когато е имало подобни искания съм подхождала скептично, струвало ми се е несериозно да направя торта от натрошени бисвити. Затова и търсех рецепти, в които блатът да ги наподобява и разрязаната торта да има представителен вид. Но децата обожават този тип десерти (всички свързваме т.нар. "сладък салам" с детските си години) и нямаше накъде повече да бягам. Разрових старите тетрадки, страниците в интернет и установих, че се ползват сурови яйца. Решена да заобиколя тази стъпка направих някои импровизации и се получи добре.

Продукти:

( за голяма торта )

550 гр обикновени бисквити ( около 3 пакета и половина)

100 гр орехи

1 1/2 чч прясно мляко

1/2 капсула есенция ром

2 кутии ( 800 гр) подсладено кондензирано мляко

2 натурални шоколада (200 гр)

2 масла (250 гр)

100 мл неподсладена сметана

по желание може да се добавят стафиди или други сушени плодове
сметаната спокойно може да се проспусне

Начин на приготвяне:

Смесваме прясното мляко и есенцията. Потапяме всяка бисквита за кратко в млякото и в друг съд я начупваме на парчета. ( това действие може да се замени с напръскване на бисквитите, след като се натрошат, но овлажняването не става така равмомерно). Счукваме орехите и ги разбъркваме към бисквитите.

Маслото, шоколада, кондензираното мляко и сметаната слагаме на котлона докато се разтопят и хомогенизират. Изливаме топлата смес при бисквитите и хубаво объркваме.

Заастиламе с домакинско фолио съд с обло дъно или какъвто предпочитаме. Изсипваме съдържанието, заравняваме и оставяме в хладилника, за да стегне.

След като престои една нощ, вадим сладкиша от хладилника, обръщаме в чиния и декорираме по желание. Аз поръсих с какао. А вторият дубъл ще бъде показан в следващата публикация. :)

Деликатно розово

2011-05-20T21:23:00.000+03:00

Запазвам си правото при представянето на тортите да не спазвам хронологията на създаването им. Всичките си ги харесвам, но някои ме докосват по особен начин. Днешната е такава.

Преди време във фотофорума на бг-мама момичетата попитаха има ли кадър, който да ни описва най-добре. Все още съм твърде далече от това ниво, но ако има торта, която би ме описала, то това е тази.

Уж семпла, но богата...

Уж монотонна, но с многообразие на отсенки...

Уж хаотична, но в строга система...

Уж подредена, но разпиляна сред непокорността на всеки елемент с характер...

Това е тя - нежна и агресивна, спокойна и развълнувана....

Може би, защото си е моя находка, си я обичам безкрайно много.

Нанита, към теб:

Тортата беше в знак на благодарност към доц. Кадурина. Към мен нямаше поставени ограничения за дизайн, единствено плахо изявено желание за деликатно розово. Дори имах свободата да приложа чужда идея, на която съм хвърлила око. Сега ми бе паднала тази възможност.

Но изведнъж ми просветна!

Опит за летене

2011-05-12T09:04:00.000+03:00

Разперваш ръце и се извисяваш високо, високо над земята. Обгръща те спокойствие. Гледката надолу е забулена в някаква загадъчна мъгла, от която цветовете изглеждат избелели, а образите обобщени. Тук-там проблясва нещо, отразило слънчев лъч, или леко се носят ефирни сенки на облачета.

Освен картина в съзнанието и сънищата ми, това и опит за издигане над несигурността, овладяване на страхове и недоверие.

Но това е и описание на следващата торта, която е декор за главния участник в летенето - едно самолетче. Трябваше да наподобява един от моделите на запаления по стендовия моделизъм съпруг на Ети, с която подготвихме изненада за рождения му ден :)

Че е била добре оценена, съдя по снимката, която получих няколко дни по-късно. Далеч съм от мисълта, че захарният модел е достоен да се кипри наред с прецизните макети, но...факт :)

Много настроение ми носи тази снимка. Когато щастието е споделено е още по-голямо :)

Цветно, пеперудено... и лично

2011-05-09T08:51:00.002+03:00

Свежо зелено, розово, лилаво, цветя, много цветя и пеперуди, и фея...

Знаеш какво трябва да направиш, опитваш всичко възможно, но не го виждаш.

Или може би заради напиращите от безсилие сълзи в очите всичко изглежда така:

Часовникът неумолимо натяква всяка минута в главата ти.

Времето не е оправдание и въпреки всичко го нарочваш за основен виновник.

Не искам да се оправдавам. Има и такива моменти. Дали е творческа криза? Не ми се ще.
Но какво е виновно детето, което очаква, търси, изисква?

-Мамо, а къде е феята?
-Ето тук, миличка, сгушила се е в цветето и спинка.

Колко малко му трябва. Щастието отново е в очичките. Находчивостта на майката е безценна.

Благодаря ти, Мария!

А после дойдоха идеите. Но късно е.

Burger cake

2011-04-30T18:04:00.001+03:00

- Един бъргър, моля!
- Кaртофки ще желаете ли?
- Да. Ако може и кетчуп, и горчица!

Ако не беше странното желание на един осем годишен малчуган, никога, ама никога нямаше да ми мине през ума да направя подобна торта. Първо, защото малко ми е противоречиво да дам сладък вид на нещо категорично солено и второ, защото до последно не можах да преглътна мисълта за гигантския сандвич. Затова подходът беше тортата да е с форма на поднос (чиния) и самият бъргър да стане вече с по-приемливи размери, но отново малко над реалните.

Така в чинията намериха място и картофките и горчицата и кетчупа. Пише Пепи-името на рожденика, ако не е достатъчно четливо. Трудно се пише със сосове:)

Първо свършиха картофките, не мога да разбера защо децата така залитат по чистата захар?

После се изпокараха за сандвича :)

За справка, направен е от две полусферични тортички, всяка облечена по отделно. Първата е положена с облия си край надолу. От тежестта на салатки, кюфтета, доматки, кашкавалчета и горната питка, формата стана точно каквато трябва да е. Не пиша в кавички, но да се знае, че всичко е от захар. Само кюфрето е от изрезки от блата, омесени с крокан и масло.

Беше забавно! И за малки и големи! А на мен освен всичко друго ми беше много интересно. Тази украса се оказа доста бърза, има-няма 5-6 часа от покриването до последното сусамче :)

Запечатан миг от пролетта...

2011-04-18T15:30:00.002+03:00

Когато поемаш ангажимент без да си наясно с плановете си в идния месец...

Когато в продължение на седмици си в интензивна кореспонденция за докосване до представи и рисуване на въображаеми картини...

Когато изведнъж осъзнаеш, че трябва да си прибереш децата от село в края на ваканцията...

...не ти остава нищо друго, освен да да си събереш цялото сладкарско оборудване в един куфар, да си направиш заготовките - блатове, корубки за еклерчета - и да потеглиш, предвидливо помъкнал и продукти, че току виж затворени магазините или няма точно твоето масло.

Да сглобиш и декорираш торта на село не било невъзможна мисия.

В присъствието на мама те обвзема едно спокойствие и сигурност, че няма начин нещо да се обърка. Но дори и да стане, винаги можеш да разчиташ на мъдър съвет. За щастие подобен развой на събитията беше само в главата ми.

А положителната страна от нетипичната обстановка е, че моделите са пред очите ти, само трябва да прекрачиш прага, за да вдъхнеш аромата им и да напълниш поглед от цъфналия цвят на ябълкови, сливови, черешови или вишневи дръвчета.

Завърших тортата под зоркия поглед на баща ми, от когото съм наследила художествените си заложби, и нескрития интерес на майка ми (това моята дъщеря ли е?)

Следва транспортирането в обратна посока. Снимките са доказателствения материал, че дори и тичинка не беше мръднала от мястото си.

Но не може без изненади, нали? Една мъничка подробност-партито ще бъде в Гоце Делчев!

Е на това му се вика торта-пътешественик! Напълно в синхрон с човека, за когото е предназначена - все пътува, все изследва :)

Освен най-пролетната ми торта, това е и най-дългата - с близо 800 км път в насипен и завършен вид!

Образът - пожелан, почувстван, пресъздаден и запечатан миг от пролетта...

Лека "плодова" торта

2011-04-15T09:13:00.005+03:00

Когато попитали малкия симпатичен мъж Никола, който галено се нарича Коле, каква торта иска за втория си рожден ден, той отговорил: "Искам торта с много крем". :)

Майка му, освен колега, се оказа и фен, който последователно изпробва рецепта след рецепта от този блог. Обажда ми се ден преди събитието с молба. Как да й откажеш?

Много експедитивно коментираме някои възлови моменти: лека торта, малкият юнак харесва Мечо Пух.

Що е то лека торта? Ще се радвам, ако споделите мнението си по въпроса, защото аз отговор на това определение нямам :)

Като ще е Мечо Пух, нека тортата да е "Медовик". В тефтерите си имам няколко рецепти, приготвям често и вариант, за който не мога да кажа обаче, че е лек. Затова се спрях на най-скорошното съблазняващо ме от екрана предложение на Ина.

За външния вид мога да кажа, че моментално си представих тортата в бяло, жълто и червено, разтечени като кремове. Нали все пак трябва да задоволим исканията на детето в този важен ден? И нищо и никой не можаха да ме накарат да слагам зелени поляни или сини небеса :) Какво да направя, стане ли дума за момчешка торта, все бягам от стереотипа.

Черешките бяха спонтанно решение. Но са симпатични, много хубаво допълват тортата и са ефектен елемент, заменящ вече поомръзналите топчета за декорация. Съжалявам единствено за балоните, които се оказаха малко тежички за Мечо Пух...Има какво да усъвършенствам тепърва:)

Да взема най-накрая да покажа за какво говоря. И рецепта ще напиша, заедно с моите тънкости.

Медовик

Продукти за блатовете: 3 яйца, 1 чч захар, 2 сл мед, 100 гр масло, 1 ванилия, 1 чл сол, 1 чл сода бикарбонат, 3 чч брашно

Всичко без брашното поставяме в тенджера на котлона и бъркаме до разтопяване и хомогенизиране на продуктите. Отнемаме от огъня, изчкаваме да поизстине малко и прибавяме брашното. Замесваме тесто, може да поеме още малко брашно. Разделяме го на 8 равни части. Включваме фурната да загрява на 200 градуса. Приготвяме си 8 листа хартия за печене с рамер малко по-голям от желания диаметъра за блат. Посипваме хартията хубаво с брашно и разточваме съвсем тънко първото топче тесто. С капак от тенджера с диаметър около 20 см отпечатваме кръг върху тестото и изрязваме илишното. Изрезките са минимални! Слагаме заедно с хартията в тавата и печем в загрятата фурна буквално 5 минути. Може и по-малко. Така процедираме с всеки блат. Вярно, повече разход на пекарска хартия има, но не хабим нерви покрай скъсани блатове при пренасянето от плота до тавата:)

След като сме изпекли и охладили блатовете, ги слепваме с крем:

Продукти за крема: 1 кг заквасена сметана 1 чч захар , 1 ванилия

Смесваме, разбъркваме, изчакваме захарта да се разтопи и ползваме. Количеството е достатъчно за сглобяване на тортата и измазването околовръст и отгоре.

Лека е тортичката...Сигурно търсите плодовете. Няма ги. Те са само отвън. :)

Размисъл

2011-04-11T09:50:00.002+03:00

Понякога искаш да зарадваш някого.

Нямаш конкретни изисквания.

Нямаш конкретни идеи.

Но имаш изобилие от примери, които те очароват и вдъхновяват...

Дали почувствайки ги със сърцето си и усещайки ги с пръстите си, стават поне мъничко твои?

Склонна съм да вярвам в това.

Запознайте се с Маша

2011-04-07T10:36:00.004+03:00

Тя е мъничка, любознателна, обсебваща, дори малко нахална, но мяма как да не ви стане симпатична още от първата среща.

Той също е мъничък, но вече добре ориентиран в живота, момчешките играчки не са му чужди, но с удоволствие ще разпердушини куклите на сестра си, за неин ужас. Маша му е любимка и естествено тя трябваше да е темата на тортата за неговите 3 годинки.

Започнах тренировките две седмици по-рано.

Първи опит...що годе става.

Втори, трети...бяха всичко друго, но не и Маша :)

Четвърти...а, ето това е! Само да изсъхне. И бива оставено неблагоразумно насред масата.

Какво да видя след пет минути, влизайки отново в стаята? Една бяло-лилаво-жълта топка, която усърдно се мачка от малкия майстор. "Аз правя Маша" и ми се хили самодоволно. Е какво, помага детето. :)

Очевидно последва пети, последен опит, нощта преди самия празник. За мечока просто нямах сили. Но и къде да го сложа, ако трябва да спазвам пропорциите, спрямо малкото момиченце?

Жени много мъдро се включи по време на разходката в зоопарка: " Ето къде избягал мечока!"

Версията проработи. Тортата се приема. Но това не е само тортата. Това е Неговата торта.

За рецепта се спрях отново на нещо ново: Немска шоколадова торта -влажни шоколадови блатове, слепени с карамелов крем с ядки и кокос. Тази торта не е типична. За разлика от обичайното възприятие за торта, където кремът е мек, а блатът - твърд, то тук е обратното. Ако мога да направя сравнение кремът наподобява халва. На петия ден след направата всичко толкова добре се съчетава, че няма как човек да остане равнодушен.

Продукти за блатовете: 120 гр натурален шоколад, 270 гр брашно, 50 гр какао (1 пакет на д-р Йоткер), 1 1/2 чл бакпулвер, 1/2 чл сода за хляб, 1/2 чл сол, 240 мл горещо кафе, 240 мл прясно мляко+2сл лимонов сок, 280 гр меко масло

Продукти за крема: 190 гр орехи, 270 гр захар, 320 мл подсладено кондензирано мляко, 4 жълтъка, 150 гр масло, 1/8 чл сол, 150 гр кокосови стърготини, 1 ванилия

Начин на приготвяне на блатовете:

1. Фурната се загрява на 180 градуса.

2. Разтопява се шоколада на водна баня или в микровълновата печка.

3. Маслото и захарта се разбиват за около 5 минути. Добавят се последователно яйцата, до усвояването им и ванилията.

4. Смесват се кафето и млякото.

5. В три последователни редувания се прибавят към маслената смес брашното и млякото с кафето. Накрая се добавя разтопения и охладен шоколад.

6. Изпичат се три блата с диаметър 20 см за около 20 минути ( Аз разпределих сместа на 4 по-тънки блата с диамеър 20 см и оше 3 бр с диаметър 13 см. Мой трик е печене върху намазнено и посипано с брашно алуминиево фолио, с оформен борд около 2 см чрез нагъване. За изпичането на тънките блатове са нужни около 10-12 минути. Добре е да се провери готовността с дървено шишче-трябва да излиза сухо.)

Начин на приготвяне на крема:

1. Орехите запичат за 10 минути. Може да се направи това едновременно с печенето на последния блат. Вадят се от фурната, изстиват и се натрошават. Аз обаче ги смлях на едро.

2. В тенджера се загрявае едновременно кондензираното мляко, захарта, маслото, жълтъците и солта. Бърка се и се вари до сгъстяване.

3. Отнема се от огъня, добавят се орехите, кокоса и ванилията и се оставя леко да се охлади.

4. Тортата се сглобява по обичайния начин-редуване на блат и крем. Като екстра всеки блат намазах леко с остатъка от консервата кондезнирано мляко, преди нанасянето на крема.

Крилати истории

2011-04-05T10:50:00.005+03:00

Еквилибристика, невероятен мъж, светлини на прожектори, бурни аплаузи, цирк Ронкали, световна известност, чаровна усмивка, уникален номер, Сребърен клоун, Монте Карло, Икар 2011, българин не от Своге, изразен релеф, Ямбол...

И ако не може да навържете всичко това, ще спомена само едно име: Енчо Керязов.

Ако сте следили обществените събития от края на миналия месец, със сигурност сте се натъкнали на биографични бележки за него в пресата или нета, гледали сте гостуването му в шоуто на Слави, връчването на наградите "Икар" в Народния театър "Иван Вазов", където той беше удостоен със статуетката за постижения в цирковото изкуство.

Сега сигурно се и питате какво общо има моето захаросано местенце с всичко това? :)

Спомняте си, предполагам, червената торта за дамата, обожаваща червено? Тя отново се свърза с мен, за да ми възложи отговорната задача да измисля и направя торта-изненада за Енчо Керязов. Завладяха ме смесени чувства - съмнение, страх и първосигнално намерение въобще да не се захващам, съпроводено с приятния гъдел от предизвикателството. В ограниченото време, с което разполагахме фантазията и на двете ни се окрили, мина в някакви нереални измерения, че се наложи да я поукротяваме. "Крила" ли казах? Ето това в крайна сметка се оказа единия опорен пункт, на който се изгради концепцията за визия на тортата. Крилата бяха аналога на връчената награда; символа на желанието за постигане на все по-големи висоти; невидимата магия за преодоляване на гравитацията.

Идеята се възприе, за моя радост :)

Останалата част са заемки, които Енчо много добре е разпознал. Надявам се дизайнерът на сценичния му костюм да не ми се разсърди, че не съм се допитала до него, претворявайки идеите му в торта :)

източник на фотографията:

http://you-wee-because.blogspot.com/2008/12/art-of-encho-keryazov.html

Няма да се впускам в повече подробности, смятам, че снимките са красноречиви. Не мога да не споделя, обаче, че лично Енчо ми се обади след като са му поднесли изненадата, да ми благодари. Е след това и на мен ми поникнаха крила :)

Благодарности към Дамата в червено и към Енчо за предоставената възможност да създам отново една специална торта, и за това, че ме направихте съпричастна със снимки, споделени преживявания и емоции!

Кубчета от шоколад

2011-03-28T13:48:00.000+03:00

Да ви е останала отворена кутия кондензирано мляко в хладилника? Трябват ви 100 грама от него, подсладеното, 100 грама натурален шоколад, 15 грама масло и 15 грама орехи, за да си доставите едно невероятно удоволствие-гарантирам!

Времето за изпълнение е сведено до минимум, само мъничко търпение, докато трае престоят в хладилника.

Това какво трябва да е? Фъдж? Не точно, съдейки по съставки и технология на приготвяне, но именно олекотеното изпълнение и малкият брой продукти прави тази рецепта много предпочитана.

Какво направих аз? Сложих в купа кондензираното мляко и го загрях в микровълновата до кипване. После добавих шоколада на парчета към него и бърках до разтопяването му. Накрая сложих маслото до усвояването му и ядките по мое желание. Става една гъста смес, която изсипах върху алуминиево фолио, опаковах хубаво и се опитах да придам паралелепипеден вид. Престоя в хладилника известно време, но не засякох колко. До втвърдяване. Може би час, два...После ресно се реже с ножа. Десетина парченца се получават. Идеално с кафенцето или просто за подслаждане.

Баницата - многолистна с мая

2011-03-27T11:48:00.007+03:00

Обещах. Ето я. Многолистна, за да е в тон с нарастващия брой публикации и изпитани рецепти :)

За моите "големи" размери на тавите продуктите ще ви се видят твърде малки като количества, но спокойно може да си ги удвоите.

за тестото: 10 гр прясна мая, 1 чл захар, 1/2 чл сол, 1 чл олио, 2 капки оцет, 100 мл вода, 250 гр брашно

за плънката: 100 гр сирене, 1/2 разбито яйце

за намазване: 2 сл мас

Начин на приготвяне:

1. Маята се посипва със захарта и се изчаква докато стане на кашичка. Добавя се хладката вода, олиото, солта и оцета. С постепенно прибавяне на брашното се замесва гладко тесто.

2. Разточва в приблизително правоъгълна форма с размери около 30/30 см. Намазва се добре с разтопената мас. Раделя се мислено на три части. Прегъва се едната крайна третина върху средната. Намазва се. Прегъва се другата крайна третина върху средата. Намазва се пак и по същата процедура се сгъва на три до квадрат. Слага се в найлоново пличке и се оставя във фризера за около 20-30 минути.

3. Като се извади отново се повтаря същото действие с разточване, намазване и сгъване. Отново престоява на студено.

4. Разточва се за трети път до рамер два пъти по-голям от тавата за печене. Върху половината се поставя плънката, но да не е много кашава. Захлупва се с другата половина. Слага се в тавата, разрязва се на парчета - големина и форма според предпочитанията ни - правоъгълни, триъгълни. Прорезите се поливат със сгорещено олио.

5. Баницата се слага във судена фурна. Пече се първо отдолу ( ако фурната има такава опция. При мен няма, затова пекох на вентилатор на 200 градуса).

Забележка: При увеличаване на дозата, тестото се дели на две топки и всяка се обработва три пъти по описания начин. При сглобяването единия разточен лист остава отдолу, слага се плънката и отгоре другият разточен лист.

Преди и след...

2011-03-22T11:19:00.009+02:00

...или какво се крие в бутилката...

Бутилка вино за подарък - да, става! И рожденикът точно така прие нещата, до момента в който сандъчето не попадна в ръцете му и не разкри същността си. Сладко вино, специална селекция. Той не знаеше, че тази тема е разработвана вече в сладкарските сфери и ефектът от вида на тортата беше голям. И как не? Освен най-вкусното руло, което се криеше в бутилката, ръчно изрисувания етикет, разкривените дъски на сандъчето, многото уплътнителен материал-всичко събрано заедно- говори за личното и специално отношение към човека, за когото са предназначени.

За рецептата ще трябва да сложа подзаглавие. А то е : Къде е брашното?

Защото:

...макар, че да бях прочела няколко пъти съставките и технологията преди да започна изпълнението и да преценя, че няма нещо непознато и сложно,

....макар, че съм съвсем наясно, че има сладкиши без брашно,

все пак леко се изненадах, когато започнах да размервам продуктите:

4 яйца, 120 гр кафява захар, 120 гр натурален шоколад, разтопен и охладен, 1 чл инстантно кафе, разтворено в 2 сл гореща вода.

И къде е брашното? Какво ще се получи?

1. Включваме фурната да загрява на 180 ºC. Застиламе си тавата с хартия за печене.

2. Разделяме жълтъци от белтъци. Жълтъците разбиваме с 1/3 от захарта. Добавяме разтопения и охладен шоколад и охладеното кафе. Белтъците разбиваме с останалата захар и внимателно пробавяме към първата смес.

3. Изсипваме тестото в тавата, заглаждаме и слагаме във фурната да се изпече за около 15-20 мин. Когато е готово го поставяме върху леко навлажнена домакинска кърпа, покриваме и го оставяме за няколо часа.

За крема ни трябват 250 мл сметана, 140 гр бял шоколад (използвах Милка), няколко капки есенция ром. Загряваме сметаната, но да не завира, пускаме шоколада на парченца да се разтопи и ароматизираме с еценцията. Кремът трябва да се охлади първо на стайна температура и после прибираме в хладилника за няколко часа.

Идва ред за навиване на рулото. Намазваме с крема и започваме да навиваме, като едновременно разлепяме хартията от долната страна. Хубаво е да постои 2 часа в хладилника преди сервиране. Може да се поръси с пудра захар или какао и да се предложи с някакъв плод-малини, ягоди...

Аз обаче му гласях облекло от фондан.

Първо наснимах рулото едно хубаво и после пристъпих към измазване с маслен крем. Оформих с допълнително парче фондан гърлото на бутилката. Облякох ги заедно, за да няма фуги. Боядисах цялата бутилка най-откровено с черен цвят. Къде ти да се мъча да докарвам тъмно- зелено-червени оттенъци и не сгреших.

После довършителните работи - етикет, спиралки за уплътняване, кутията. Остатъка от масления крем го нашляпах по стените на сандъчето. Доста автентично се получи :)

Поръсих за финал с какао.

И като съм започнала с по две заглавия да завърша и с два финала:)

Финал: това е най-вкусното шоколадово руло - много фино, топящо се, разкош!

Забележки: По-често да се упражнявам в навиване на рула, за да не остават дупки в средата :)

Неговите любими курабийки

2011-03-16T11:07:00.003+02:00

Може като папагалче да повтаря след сестра си 'любимите ми', но всъщност много добре знае какво иска и как се прави. Неговите курабийки трябва:

1. Да се месят - за да може със запретнати до лакти ръкави да мачка и той топче тесто;
2. Да се точат - за да може после на това топче да му бъде взета душицата с голямата точилка;
3. Да се изрязват с формички - което означава да се правят със замах отпечатъци, но да няма ни една изрязана фигура;
4. Да са съпроводени с порядъчно количество брашно по плота, дрехите и пода;
5. Да имат и шоколад.

Предполагам, че е ясно къде тайно замина топчето с извадената душица (естествено в кофата), а аз така междувременно разточвам, изрязвам, слагам в тавата, посипвам със захар, пека, украсявам и предлагам любимите му курабийки. Ако случайно пропусна да извадя навреме втората тава и курабийките станат по-мургавички и хрупкави, тогава влизат и в моите фаворити :)

Маслени курабийки с шоколад

Продукти: 100 гр захар, 100 гр меко масло, 1 жълтък, 225 гр брашно, 2 сл прясно мляко,

За декорация: около 50 гр шоколад

Начин на приготвяне:

1. Включваме фурната да загрява на 200 ºC. Застиламе си тавата с хартия за печене.
2. Заделяме 2 сл от захарта. Останалото количество разбиваме заедно с маслото. Прибавяме жълтъка, млякото и замесване с брашното твърдо тесто.
3. Разточваме, изрязваме с ринг или чашка. От тук нататък имаме два варианта. Да посипем със заделената захар наредените в тавата сладки или една по една да ги притискаме от едната страна в захарта (по-малко загуби има :)
4. Печем 12-15 минути до златист загар.
5. След като изстинат върху всяка курабийка слагаме по 1 кафена лъжичка от разтопения шоколад и разнасяме артистично от центъра навън с клечка за зъби.

Ябълкови курабии за зайчета

2011-03-11T08:29:00.002+02:00

По повод изминалия празник бях удостоена със стихотворение от моята поетеса. Днешните курабийки са в нейна чест - любимите й - както тя твърди :)

Милата ми мама,

колко е голяма!

Всичко знае, чува, вижда

и белите ненавижда!

Тя разбира ме и знае

как със мен да си играе-

шие на куклите ми дрешки.

Направо са като купешки!

Тя е ангел мой голям

и за тайната й знам,

че тя много ме обича,

и често ме нарича...

зайче.

(по повод на снимките: как пък все един и същ наклон уцелвам)

Продукти: 60 гр масло, 60 гр ябълково пюре, 1 сл сок от ябълка, 150 гр кафява захар, 1/2 чл сода бикарбонат, 3 капки бадемов екстрат, 25 мл гореща вода, 60 гр овесени ядки*, 140 гр брашно, шипка сол, 30 гр черен шоколад

Начин на приготвяне:

1. Включваме фурната да загрява на 200 ºC. Застиламе си тавата с хартия за печене.

2. Вземаме една зелена ябълка, обелваме я, нарязваме и почистваме от семената, и я слагаме с малко вода в микровълновата за няколко минути до омекване. Вадим, отцеждаме и намачкваме с вилица. Добавяме маслото, ябълковия сок и захарта, и разбиваме.

3. Содата и бадемовия екстрат разтваряме в 4 сл (25 мл) от горещата вода, в която сме варили ябълката. Прибавяме към първата смес.

4. Брашното, овесените ядки и солта ги смесваме и разбъркваме към ябълковатата смес. Накрая шоколада (нарязан на парченца или готов на гранулки).

5. Гребваме с лъжижата и слагаме в тавата. Печем около 15 минути до златист загар.

* овесените ядки могат и да се пропуснат, като се увеличи количеството на брашното

Ако гледаме да стане по-набързо използваме супена лъжица и получаваме 12-13 курабии.

Правила съм ги и с бяла и с кафява захар, с червени сладки и зелени кисели ябълки. Но като че ли най-хубави, с най-изразен аромат и вкус стават с кисела ябълка и кафява захар. Меки и сладки! Престоят ли един ден придобиват приятна хрупкава коричка, но не губят мекотата си!

Чудесна закуска!

За 100 овце, но без овце или селско-идилична... с бобър

2011-03-02T11:10:00.001+02:00

Номер 100 е днешната публикация. Имах съвсем други намерения за нея. Да я отчета с баница, че според статистиката баницата с майонеза е най-посещавана в моя блог. Но понякога нещата не са ни подвластни се нареждат далеч по-добре, отколкото сме ги замисляли. Точно днес ще представя една от най-любимите си тортички. Тя беше по желание Ели, която повечето от вас познават с нейните ръчно изработени красоти от текстил от блога й "100 овце " (не намирате ли символика в това? ). Насоките бяха: селско-идилична тематика, зелено, кафяво, дама, много скъп човек. Тъкмо вече идеята беше узряла, тортата подхваната и изведнъж Ели ме сюрпризира елегантно - ако може и едно бобърче да вмъкна така между другото.

" Въх, уби ме!"- казах, но не отказах :)

Получи се това:

Но преди да стане, бобърът мина през кучешка, мечешка и тем подобна визия (та нали опита ми с животинките не е особено богат, два-три чешита правя и пръстите ми сами ги издокарват, без да ме питат дали така точно искам :) Затова и един модел куче може да го видите мултиплициран на няколко торти вече :)

Да се върна на селската идилия. Още с прочитане на заданието си представих една каручка, която до последно си остана водещ елемет, независимо през колко варианта премина проекта за тортата, докато го обмислях. Много се радвам, че се получи, че си зае точното място, че се вписа в общия пейзаж...

тази снимка ми е любимата

И накрая малко опити за доразвиване на полската тема върху кексчета:

Ели, беше изключително удоволствие за мен да мисля и да работя по този проект! Благодаря за доверието и възможността направя нещо различно и симпатично!

А баницата ще почака, но задължително ще има :)

В цветната градина на Мартина

2011-02-28T10:23:00.000+02:00

Да има калинки, пеперудки, да е розовко и зеленичко.
Каква по-подходяща среда от цветенца и листенца за нашите пърхащи герои?
А когато се спряхме на рецептата за Франкфуртски венец, тортата си дойде с типичната форма на сладкиша.

Един крем - два десерта

2011-02-22T14:50:00.000+02:00

Често времето е кът, искаме да се представим подобаващо с някой вкусен десерт, или просто ни се похапва нещо сладко...Обичаме Тирамису, но се опасяваме примерно от използването на сурови яйца... Ето две предложения, които са много лесни за приготвяне и с които имам удоволствието да гостувам във Вкусният Форум на My Worlds след любезната покана на Йоли.

ОРЕХОВО ТИРАМИСУ

За 6 порции

Продукти: 250 г Маскарпоне, 100 мл подсладено кондензирано мляко, 12 бр готови ореховки (от големите), 1 ч силно кафе, 2 сл ликьор, ром (или заместен с есенция ром)

За гарниране: кафява захар, мини ореховки

1. Маскарпонето се разбива заедно с кондензираното мляко.
2. Кафето се смесва с рома или есенцията.
3. В купичките се поставя на дъното по една ореховка. Залива се с 1сл от кафеената смес.
4. Слага се половината от крема.
5. Втори ред ореховки, по 1 сл кафе, крем.
6. Оставят се в хладилника за няколко часа. Колкото повече престои десертът, толкова по-хубав става.
7. Преди сервиране се гарнира с кафява захар и мини ореховки.

КОКОСОВО ТИРАМИСУ

За 6 порции

Продукти: 250 г Маскарпоне, 100 мл подсладено кондензирано мляко, 2-3 сл кокосови стърготини, 12 бр готови кокоски , 1 ч сок от компот от праскови, есенция ром

За гарниране: кокоски, кокосови стърготини

1. Маскарпонето се разбива заедно с кондензираното мляко, прибавят се кокосовите стърготини.
2. Сокът от компот се смесва с есенцията.
3. В купичките се натрошава по една кокосова бисквитка. Залива се с 1сл от сока.
4. Слага се половината от крема.
5. Втори ред натрошени кокоски, по 1 сл компот, крем.
6. Оставя се в хладилника за няколко часа. Колкото повече престои десертът, толкова по-хубав става.
7. Преди сервиране се гарнира с кокосови стърготини и бисквитка.

Мока Браунис

2011-02-21T09:23:00.000+02:00

Музата ми някъде се е запиляла...

Затова и тук не мърдат нещата наникъде....

Но не съм се спряла да се ровя в готварски книги, да изпробвам нови рецепти...

и да се чудя как може толкова време да заобикалям темата браунис???

Нещото, което сто процентово задоволява изискванията ми за вкус и сладост.

Прекрасен е!

Хрупкав, сочен, дъвчащ, наситен, шоколадов....и лесен.

Продуктите:

50 гр масло, 120 гр натурален шоколад, 175 гр кафява захар, 2 яйца, 1 сл инстантно кафе, 1сл гореща вода, 90 гр брашно, 1/2 чл бакпулвер, щипка сол, 50 гр орехи

Приготвяне:

1. Загрява се фурната на 180ºC. Правоъгълна форма с размери 15/24 см се застила с хартия за печене.

2. На водна баня се разтопяват шоколада и маслото. Сместа се оставя да се охлади

3. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се разтопения шоколад. Кафето се разтвяря в горещата вода и се прибавя към сместа. Накрая се разбъркват и счуканите на едро орехови ядки.

4. Тестото се изсипва във формата, заглажда се и се пече около 20 минути.

5. След като се охлади се нарязва на квадрати.

За щастието и котките, вместо за любовта и виното

2011-02-14T13:11:00.001+02:00

Щастие...Самота, свобода, море, небе, пясък, вятър, птици, китара, бял кон. Моето щастие...

Това беше формулировка по темата преди 20 години от подрастващата ми нещастно влюбена, романтична душа. Все още помня и пазя съчинението, записано в овехтял тефтер, закътан на дъното на някой шкаф.

Днес, с понатрупан житейски опит, моето щастие бива осъзнавано и откривано в съвсем прозаични неща. Семейството, естетсвено, е на неоспорваното първо място. От там нататък без степенуване, моето щастие е в добрата дума, жест, в усмивката, в приятната среща, в доставената радост...

Поредица от приятни събития ме накараха да сияя и трудно да сдържам усмивката си. А заобиколена от непознати хора в метрото, едва ли най-нормалното нещо е да си щастливо ухилен, мъкнещ огромна торба с неясно какво :)

Ако искате да изпаднете в подобна ситуация, непременно посетете кокетното магазинче на ул. "Стефан Караджа", където ще ви посрещне слънчевото момиче Ели. Самият контакт с нея е изключително приятен и заразно вдъхновяващ, а нещата които ще видите там...няма начин да не ви усмихнат. Сътворени са с много въображение, талант и чувство...

Но тази среща никак не беше случайна - планирана бе от преди месец и ме държеше в напрежение през цялото време, а мотото й бе "Котешка фамилия". Хрумна ми, подаръкът, който исках да направя на приятелка, освен да олицетворява нейното колоритно семейство и да допълни колекцията им от сувенири на котки-дървени, керамични, метални, от тел...

А сега си имат и от плат:

Ели най-вероятно е използвала и вълшебна пръчица, защото котешкото семейство, което постави пред мене изглеждаше неръкотворно. Няколко минути не стигат, за да разгледаш всички невероятно изпипани детайли.

Трогна ме и прекрасния жест - предполагам, узнала за моите опити в шиенето на възглавници, ми направи съвсем неочакван подарък-малка сладка възглавничка. Колко мило! После моите разбойници не можаха да се разберат на кого да е. Ели, чакай ни за още една :)))

Вече е ясно, ако сте видели в градския транспорт една щастливо изглеждаща жена със странен чувал, коя е била и защо.

Обаче следва връчването. Пак на улицата, сред минувачите две особени жени си подават нещо, развързват някакви връви, надничат нетърпеливо, ахкат, подкачат, прегръщат се, сълзи, усмивки... Трогателно :) Как да не се усмихваш отново цял ден?

И после пият кафе, а котките заедно с тях на масата. За недоумение на севитьорките :)

За финал на тази котешка история и за настроение :

Ще има продължение....

Да помогнем на Вики!

2011-02-11T07:36:00.000+02:00

С любезното съгласие на Мария копирам информацията от нейния блог LaMartinia .

Аз ще бъда там. Заповядайте и вие! Заедно да помогнем на Вики!

Вики е едно 8 годишно дете, което иска да живее нормално. По-семпло, просто, естествено и чистосърдечно желание май няма. Да може да ходи, говори, общува, тича, да се смее и играе, да прави нормалните за едно дете на нейната възраст неща. Неща, които на всички нас ни се струват достъпни и почти не оценяваме...

Вики страда от ДЦП и има нужда от няколко курса на лечение в Израел. Семейството й е в непрестанна борба за осигуряване на редовни курсове на лечение и набиране на средства. Всичко е прозрачно, доказано, подкрепено с публично изнесени документи, можете да се убедите в това тук - http://www.help-viki.info/

Група жени, които снимат, професионално или като хоби, се наемат с организацията на благотворителни сесии. За пореден път. Безвъзмездно, на добра воля. Защото са обикнали Вики и нейната история. Защото искат да помогнат. Защото знаят колко ценно е да водиш нормален начин на живот. Толкова просто и логично...

Създали са и онлайн галерия със свои работи, откъдето можете да изберете и закупите снимка, която да подарите. Или просто да й се наслаждавате в дома си - http://gallery.help-viki.info/ .

Всички средства от продажбите отиват единствено и само по сметката на Вики (Централна кооперативна банка /ЦКБ/ АД, София, ул.Г.С.Раковски103, Виктория Лазарова Илиева, IBAN : BG38 CECB 9790 40B3 7313 00, BIC : CECBBGSF)
Дати и координати на сесиите:

София

- 12 февруари (събота) - в Борисовата градина, при езерото с лилите - фотосесия на открито. 11- 15 часа, за контакти - Софи Калева 0883 34 69 41

- 13 февруари (неделя) - в Борисовата градина, при езерото с лилиите - фотосесия на открито. Начало - 11 часа.

- 13 февруари (неделя) - в студио (ул. Цар Иван Асен 2, №85 последен етаж, среден апартамент) ще снимат Надя Джамбазова и Милена Коцева, за записвания 0887 246 951

- 13 февруари (неделя) - в студио ще снима Калина Арсова, за записване и адрес на студиото: 0889 913 003

- 12 и 13 февруари - в студио ще снима Елена Гледачева, за контакти: скайп - eli_mishe или на egledacheva@yahoo.com за да уточним час

Велико Търново

- 12 и 13 февруари (събота и неделя) - в детски парти център "Ягодов сладкиш", ще снима Елица Гунчева. За записвания -elitza_71@abv.bg или на тел.:0887400149.

Варна

- 12 февруари (събота) на открито в Морската градина ще снима Милена Великова. За връзка - mimchence@yahoo.com, GSM: 0898 315999

- 13 февруари (неделя) - в студио (ул. "Братя Миладинови" 28), ще снима Биляна Гецова. За връзка 0899807352 Варна

- 13 февруари (неделя) - на открито в Морската градина, ще снима Мариана Димитрова. За връзка - 0884226169, diemma@abv.bg

Шумен

Ще снима Диана Кралева, по предварителна уговорка - тел. 0895458252

Пловдив

- 12 февруари (събота) - Градската градина от 11 ч. до 14 ч, ще снима Ирена Казакова , за записване на 0888 913440

- 12 и 13 февруари, от 9 до 18:30 ч. - в студио (жк. Тракия, бл. 171, вх.3, партер), ще снима Галина Тошева, за записвания - 0879466015, e-mail: info@galinatosheva.com

Кърджали

12 февруари (събота) - след предварителна договорка с Галина Стоянова на тел. 0885643207.

Асеновград

- 13 февруари(неделя) - в студио (бул."Цар Иван Асен II" №127 партер), ще снима Елена Карагьозова. За записвания: 0887 550 148

Бургас

12.02 (събота) - между 12-16 часа в реновираната градинка до Страта поща и 2-ра поликлиника, ще снимат Ани Доникян и Росица Цонева. Ако климатичните условия позволяват ще снимаме и в неделя между 10-16 часа, предварителни записвания на мейл: rtsoneva@planiks.com (при лошо време ще се смима в импровизираното ни студио на ул.Гурко 32 (Планикс))

Цената за 5 кадъра (селектирани, обработени и изпратени ви във висока резолюция) е 30 лева в София и 20 лв за останалите градове. За 10 кадъра - 40 лв. в София, 30 в останалите градове (за Пловдив - една цена от 30 лв за 5 кадъра). Естествено, ако прецените, можете да дарите и повече:-) Можете да платите предварително по банков път по сметката на Вики, или в брой преди сесията. Мероприятията са изключително забавни за децата, пълно е с интересен реквизит и какички, които ги разсмиват през цялото време. Заведете тях или подарете Свети Валентинска сесия на любимия си!

Не е трудно да помогнете. Ако не си казвате, че това е работа на друг и вие нищо не можете да направите, ако не отхвърляте идеята с мотива, че много хора призовават за помощ. Няма нужда да променяте света, променете себе си и убедете хората около вас, че тази промяна е най-успешната и значима!

Независимо дали ще се снимате с децата си, със семейството, с любимия човек или приятел. Важното е, че всеки път когато погледнете тези снимки, ще си припомняте, че сте помогнали. С малко, но навреме...

Празник на сеновала

2011-02-04T15:54:00.000+02:00

Провокирана от собствените си думи "тежи сто кила", реших при следващата отворила се възможност за по-мащабна реализация (която взе, че се оказа непосредствено след Симонската), да кача тортата на кантара. Закова на осем килограма! Естествено реших да проверя показанието с елементарни и приблизителни аритметични сметки:

1 кг захар+1.5 кг брашно+0.8 л олио+3л прясно мляко+0.5 кг масло+2кг пудра захар=8.800 кг

...без да броя 13-те яйца, глюкозата и други дреболийки, като ванилийки, соди и т.н.

Т.е. кантарчето се оказа точно, за мое съжаление (че коя дама не би искала да бъде изкарвана по-малко на килограми) :)

Изразено в блатове, част от горното уравнение изглежда така:

А облечено в желанието на клиента, така:

Ще перефразирам думите на поръчителката: Дай воля на въображението си, импровизирай, да има животинки, да е цветно, НО НЕ РОЗОВО, хахаха! Много ме развесели последното!

Но виждате ли най-горе онези срамежливи, изчервили се ягодки? Е, те са розови, но под прикритие.

Ако оставим шегата настрана историята е свързана с много съвпадения. Освен, че с майката се оказахме съименнички, то и синовете ни носят едно и също име. Раздадох се така, все едно работих за своето дете. (Не че в останалите случаи не се раздавам :)

Измислих история, пресъздадох я почти така, като беше в главата ми.

Предполагам, сте усетили, че залитам по по-графичният начин на изразяване. Много се изкушавах като дойде ред за покриването да метна белия чаршаф. Другите елементи щяха да дадат достатъчно цвят. Но устоях на собствените си пориви.

И светна, замириса на зелена трева и сено, събрало лъчите на слънцето. Подготовката е направена. Заповядайте на покрива на сеновала за празник - вторият рожден ден на Калоян!

Най-нетъреливите са вече там:

Припряните бързат, подканяйки малките си...

А някои го карат по-лежерно :

Забавлявайте се!

Люляково ...като за Симон

2011-01-31T16:34:00.000+02:00

22.00

тя: "....и ако имаш нужда от помощ, знаеш - насреща съм, независимо по кое време на нощта..."

аз: "Спокойно, всичко е под контрол. Фигурите и джуджавките са готови от вчера, а те можеха да са препъни камъка."

07.00

...ще я събудя, сигурно се е наспала вече...

аз: "Ох, стана едно такова кално... Синьото избеля, лилавото изсветля, като люляково,... голяма боза. "

07.30

Отварям хладилника. Вадя внимателно тортата-тежи сто кила.

тя: "Ти не си наред!!! Безсънието тотално е убило способността ти за реална преценка!!! Та това ти е най-добрата торта досега."

Отпивам глътка кафе все още невярващо с желанието горчивината му поне малко да ми въвзвърне цветоусещането.

Накачулваме още някоя друга спиралка и сърчице. Сядам поуспокоена да си допия кафето в очакване хубаво да се развидели за някоя друга снимка. През това време тя ми разказа как в миналия век розовото е било цвета за момчетата, а синьото за момичетата.

И всичко си дойде на мястото. Особено след непринудената и емоционална реакция на огнената дама, която се появи на вратата в 09.30 ч. Цял ден се усмихвах, цяла вечер също, след като ми се обади по телефона да ми каже как е минал рождения ден на Симон.

....и малко детайли...

...и парче от тортата за вкъщи. По рецептата за Френската торта на мама.

Трите етажа направих с тройни количества.

ШОКОЛАДОВО

2011-01-23T01:54:00.002+02:00

Когато няма - няма. Има ли - по много е.

Преди седмица, освен със влюбените пейки в снега, се занимавах и с един доста оптимистичен сладък проект. Правих неща, за които не подозирах, че мога. Чувствах се удовлетворена и окрилена.

Сега ежедневието е натоварено с онези другите проекти (и пак по много - не се оплаквам), които също носят особено задоволство. Затова ще използвам момента да пласирам малко "залежала миналогодишна стока" :) Спокойно, в срок на годност е. Поне все още я намирам за привлекателна на вид. А за вкуса - спор няма. Най-изпълняваната от мен рецепта в последно време. Под фондана на тази и тази се крие точно кейкът, за който ще пиша сега. Представих вече подобен вариант, но настоящият определено го превъзхожда леко, както от гледна точка на изпълнение, така и вкусово, поне според моята преценка.

Напусках разни жокери, да си споделя и за реформите, които предстоят. Ще се опитам да направя каталог най-често приготвяните от мен торти. Естествено ще бъдат представени и с парче, затова и секцията, в която могат да се открият ще се казва "в разрез". Всички други торти, които могат да послужат само за плакнене на очи (днес съм се разделила нещо със скромността...:), но не и за слюнкоотделяне, ще се намират в секцията "в изглед".

Да започна с изгледа, нали преди да разрежем тортата все пак й се любуваме отвън? Украсата-семпла, малко топченца и панделки ( или медали за заслуги :))) и богата шоколадова обвивка.

Devil's Food Cake

по David Lebovitz (с промени)

За една по-височка торта, диаметър 22 см - 16 солидни парчета

Продукти:

блат: 345 гр брашно, 1 пакет какао на д-р Йоткер (50 гр), 2/3 чл сол, 1 1/2 чл сода бикарбонат, 1/3 чл бакпулвер, 170 гр меко масло, 450 гр захар, 3 големи яйца, 180 мл силно кафе (или 1 сл инстантно кафе +180 мл вода), 180 мл прясно мляко

шоколадов ганаш: 400 гр шоколад (ползвах 2х200 гр шоколадов кувертюр), 180 гр вода, 255 гр масло

препоръчително: 200-300 гр конфитюр ( боровинков, ягодов - и с двата вида е чудесно, може да се варира с количествата и вида според предпочитанията. Определено дава допълнителна сочност на блата. )

Начин на приготвяне:

1. Фурната се загрява до 180ºC .

2. Брашното, заедно със солта, бакпулвера, содата и какаото се пресяват.

3. Маслото и захарта се разбиват около 5 минути.

4. Едно по едно се прибавят яйцата (стайна температура) до пълното им усвояване.

5.Смесват се кафето и млякото.

6. На два пъти, редувайки ги, сухи и течни съставки се прибавят към яйчената смес.

7. Готовата смес се разделя на две части, които се изпичат по отделно в застлана с хартия за печене форма. Бордът на формата може да не е покрит с хартия, но да е намазан и поръсен с брашно.

8. Всеки блат се пече около 20 минути. Готовността се проверява с дървен шиш. Трябва да излиза сух. Друг начин да се установи дали блатът е изпечен е като започне да се отлепя от стените на формата за печене.

9. Готовите блатове се охлаждат върху решетка. Когато са напълно изстинали се пристъпва към отлепване на хартията от долните им страни и разрязването им по хоризонтала на две равни части.

10. Докато блатовете се охлаждат може да се приготви ганаша. На водна баня се разтопява шоколада, начупен на парченца с добавената вода. Прибавя се и маслото и се бърка до разтопяването му. Кремът се оставя да изстине на стайна температура.

11. Всяка половинка от блатовете се намазва обилно със сладкото и се захлупва отново с другата част.

12. Кремът се разделя на около три части. С едната съединяваме двата блата, с втората намазваме обилно горната повърхност на тортата и с третата част измазваме околовръст.

13. Готовата торта се съхранява на стайна температура. Вкусна е в деня на приготвяне, на следващия също, но ако случайно е останало парче и за по-седващия ден, не отстъпва и грам по качество!!! Ако тортата престои и в хладилник пак няма да пострада :)))

Дежавю*

2011-01-19T17:12:00.000+02:00

Много интересна задача имах тези дни. Торта за фотограф :) Предполагам, първата мисъл на всеки би била да се пресъздаде любимия му фотоапарат или обектив. Но и поръчителят-сестрата на фотографа- като една творческа личност(моден дизайнер) подходи нестандартно. Предостави ми някои от неговите любими фотографии. Да си избера тази, която ме вдъхнови. Не бързах. Още не можех да визуализирам фотографиите в торти. Тогава ми хрумна мисълта да предизвикам спомен, но не чрез дословно повторение. И есенната картина стана зимна, а тортата просто фон. Доколко успешна е била задачата? Един вълнуващ разказ в снимки е представила Ел в своя блог. Очаквам и снимките от рожденика, защото доколкото разбрах много сериозно се е отнесъл към подаръка си - фонове, стативи, осветление... А аз нетърпеливо бързам да покажа моите влюбени пейки в снега.

...малко детайли...

*дежавю

Да покараме ролери

2011-01-10T09:16:00.000+02:00

Навън е бяло, зима и едва ли карането на ролери е най-разумното нещо, което може да се направи.

Склонна съм да вярвам, че една сладурана в предтинейджърска възраст би се опитала да направи това - поне така твърди по-голямата й сестра. Ролерите били основния начин за придвижване на Наталия, независимо от сезона. Затова и желанието на каката бе да изработя малка торта с ролери за семейното отбелязване на 12-ия рожден ден. Помолих единствено да ми посочат модел, който би се харесал на Наталия, за да не сгафя с избора си.

Много приятна работа е да се опиташ да се доближиш в максимална степен до оригинала...

... да добавиш още нещо ...

... за да постигнеш един симпатичен резултат с момичешко излъчване.

Така и не разбрах точната реакция на рожденичката, но съм силно развълнувана от отзивите на нейния баща както за вида, така и за вкуса. А самата торта не беше никак мини-стандартна доза. Определено формата има значение.

Ивейн, Ivane, Ивановден

2011-01-07T10:11:00.005+02:00

Имах намерение да пояснявам за това мое Ivane и все забравях. Ето, сега е моментът.

То си тръгна от ученическите години, когато с още две съученички си измислихме "партизански" имена. Немска паралелка, Метъл, "Кралица Марго" и разни други моментни увлечения повлияха на решенията ни.

Пуфи фон Даймънт

Даяна фон Меноар

Иване фон Гитар (не ви ли звучи някак немско, като Сузане?) :)))

Тинейджърско, наивно, за кратко, само между нас...

После ред на регистрации по форуми, пак със същото Ivane, докато една съфорумка не го разчете като Ивейн. Много симпатично, нали?

Когато реших да променя заглавието на блога дълго се чудих как точно да изпиша Ивейн, за да е коректно. Допитах се до филолог. Умуване, варианти - Evane, Ivain...В крайна сметка заключението бе-няма правила при имената. За да не се загуби връзката с истинското ми име и с мене самата, си остана Ivane. A аз продължавам да бъда вашата Ивейн :)

Днес е Ивановден. Всичко, свързано с традицияте и обичая, може да прочетете при Диани.

Вратите на дома ми са отворени за гости. Смятам да се придържам към традициите в менюто, което наподобява трапезата по Коледа, но ще му дам по-нов облик.

Бобена салата - Парти бобени кюфтенца;

Варено жито - Кошнички от кори за баница с варено жито с ядки и парченца сушени плодове;

Пълнено бутче- Пълнени ролца от свинско месо.

И разни други работи....

Ще се погрижа рецептите да намерят място на тези страници.

Честито на всички именници! По-специално на сина ми Калоян, свекър ми Иван, вуйчо и всички приятели - Йоана, Ивелина, Ива, Ванчета!

С пожелания за здраве и щастие!

Нова година, ново начало, ново лого и нова визия на блога

2011-01-06T14:13:00.005+02:00

Обикновено съм от другата страна-изслушвам, вниквам, убеждавам, старая се да предложа решение, изпълняващо в максимална степен поставените изисвания, без да вървя срещу принципите си, възгледите си и себе си. Но в един конкретен случай аз бях възложител. Имах желание, имах посока (пусни клипчето) и на разположение най-точния човек за нейната реализация. Графично, плавни линии, описателно. Кой най-добре би се справил с тази задача? Естествено, човекът, който най-добре ме познава. Делили сме една стая в студентските години, отгледали сме заедно децата си, работили сме в една и съща фирма. Приятелството ни е имало своите пикове и падове, но се е утвърдило с времето. Съвместните ни проекти са доказателство, че сме добър екип и заедно нещата ни се получават по-добре.

Ще ви разкажа един виц. Но малко ще го променя, че му е черен хумора, а се старая това да е място само за положителни емоции.

Един архитект трябвало да каже няколко думи за свой колега и приятел. Запънал се нещо... Неколкократно повторил: "Той е... Той е.... Той е...." Накрая си поискал лист и хартия, за да скицира това, което не можал да изкаже :)

Та и аз сега: Тя е...

Я най-добре погледнете по-надолу и ще ви стане ясно.

картичка за миналия ми рожден ден

картичка за 8-ия рожден ден на Жени

картичка за 1-ви рожден ден на Калоян

И все пак ще кажа за нея:

Тя е художник. От онези нешколуваните, но с безграничен усет, лека ръка и неподправен стил. Картички, шаржове, рисунки в оромни мащаби за детски градини и арт-студиа..., няма нещо, което да й се опре.

шарж за пъзел-сватбен подарък

Детско арт-студио "НИК", и аз бях там, и аз помагах... :)

Тя е архитект. Педант до мозъка на костите си и работохолик, без с това, разбира се, да ощетява семейството си. И най-простата барака бива изследвана от нея в 20 варианта и изчертана в детайли :)

"България Тауър", номинирана за Сграда на годината 2009 г.

Източник на фотографията: skyscrapercity.com

"България Тауър", номинирана за Сграда на годината 2009 г.

Източник на фотографията: skyscrapercity.com

Тя е безумно щедра. Имаш чувството, че никога няма как да й се реваншираш.

Тя е всеотдайна майка и добър учител. Да видите как рисува голямата й дъщеря. Вече не разпознавам коя скица от кого е. А е само на девет.

Новогодишна картичка от Ади

Понеже зная, че всичките тези неща макар аз да не ги мисля за себе си, но тя ще се опита да ги каже за мене, затова ще я изпреваря чрез това изречение, за да не й дам възможност да връща топката :)))

Представих ви Детелина Соколова, авторът на моето лого-един страхотен подарък за рождения ми ден. Но да не си помислите, че само с това ми се размина? Толкова много ме подкрепя в блогърските ми изяви, че не пропуска възможността да ми попълва колекцията от фотогенична посуда :)

Начало 2011

2011-01-03T00:41:00.000+02:00

По стар български обичай в първия ден от Новата година се сурвака за здраве, благополучие и плодородие. Макар че първи януари отмина, искам да стартирам блога със сурвакарски поздрав и пожелание към вас, скъпи читатели и приятели.

Честита Нова година! Нека е здрава, щастлива и благодатна!

Може би благодарностите трябваше да се отправят в края на изминалата 2010-та , но тук ще намеся и едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ за посещенията, подкрепата, за всеки един оставен коментар, за наградите....И едно извинение за това, че не успях да отговоря на последните ви поздравителни думи, но силно ги ценя.

Ще се виждаме, надявам се, регулярно. Ще обменяме идеи. Ще се вдъхновяваме.

Започваме с ... настроение. А на хапването ще дадем мъъъничко почивка :)

2010-12-24T14:40:00.000+02:00

Равиоли с бадемов марципан и портокалови корички

2010-12-20T09:02:00.002+02:00

Докато все още има малко време да дам още едно предложение за Коледни сладки.

Отново е от сайта lecker.de, но направих някои промени и импровизации, за които никак не съжалявам. Опаковката с бадемов марципан трябваше да се доизразходи и това беше един доста подходящ начин. Замените, които направих никак не повлияха на вкуса, напротив. А те бяха: бадемов ликьор вместо портокалов и портокалови корички вместо ядки. Ползвах готови.

Необходими продукти за 18-20 броя:

за тестото: 225 гр брашно, 50 гр пудра захар, щипка сол, 1 яйце, 125 гр масло

за пълнежа: 100 гр марципан, 2 сл пудра захар, 2 сл ситно нарязани портокалови корички, 1 сл бадемов ликьор

за слепване: 1 жълтък

за декориране: 50 гр шоколад

Начин на приготвяне:

1. Смесват се брашното, солта, захарта.

2. Добавя се маслото, студено. Втрива се докато сместа стане на трохи. Чукваме яйцето и замесваме тесто. (На мене ми се наложи да прибавя още малко брашно, сигурно яйцето е било по-големичко :)

3. Тестото се оставя на студено за един час. Аз го сложих във фризера за по-малко време (около 20 минути)

4. Смесват се марципана, ликьора и портокаловите корички да стане като паста.

5. Разточва се тестото сравнително тънко върху хартия за печене. Нарязва се на квадрати 4.5/4.5 см. Върху половината от тях се постава топче (прибл. 1 чл) от бадемовата паста. Намазват се краищата с жълтъка и отгоре се поставят останалите квадратчета. Притискат се хубаво краищата да слепнат.

6. Пекат се в предварително загрята фурна 175ºC 15-20 минути.

7. След охлаждането им могат да се украсят с разтопен шоколад.

Изрезките от тестото накрая, от които не стават квадрати, могат спокойно да се оформят като топчета с пълнеж.

Градски момичета, Самодива и още нещо...

2010-12-19T09:54:00.005+02:00

Какво е общото между градските момичета и самодивите?

Като се замисля май нямат много допирни точки.

Но една Самодива беше тъй любезна и търпелива към безкрайното ми отлагане и дочака появата ми в нейните дебри. По едно съвпадение това са случва днес, на рождения й ден.

С бяла торта, препасана с цветно коланче, отправям пожелание:

Все така нестандартна, одухотворена и поетична бъди, Иве!

Смятам, че тази торта би ти подходала не само виртуално, затова още като я направих, знаех че тя ще ти бъде на гости :)

Историята на самата торта можете да прочетете при Дива Самодива или малко по-надолу.

Все пак какво е общото между градските момичета и самодивите?

Отговор: Тортата с име "Градски момичета" :)

Настоящият проект е изготвен възоснова утвърдено задание от възложителя. Цел на проекта е масивна сграда, адресирана към два отделни собтвеника. Сградата трябва да е съобразена с техните специфични особености и предпочитания. Именно това продиктува формообразуването в дадената ситуация. Обектът е решен в кръгла форма в план, разделен е по диаметрална ос на два отделни обема, които са раздалечени и транслирани един спрямо друг. Всяка отделна част ще носи спецификите на своя адресат. Новообразувалото се пространство между тях, т.нар. пасаж, ще има обединяваща роля. В него ще се вплетат и кореспондират различията.

Добре решени пешеходни части водят до категоричните входове на пасажа. В него по стените ще има постери на динамични и елегантни фигури на млади жени, илюстриращи интересите на всяка по отделно – танци и пеене. По този начин пасажът би могъл да се осмисли като галерия или караоке бар.

Покривната сводеста конструкция – оберлихт - дава добра осветеност и символизира моста, приятелската връзка между двете дами. Предвидено е покривно озеленяване, което подсилва въздействието на сградата в общия градски пейзаж.

Задание за проектиране:

- една сграда за подаряване на две персони на общо мероприятие - рожден ден;

- две дами, работещи в една и съща фирма за строителен надзор;

- едната обича да пее;

- другата обожава танца във всичките му измерения;

- едната харесва лилаво, другата синьо;

- обединяващото звено – ШОКОЛАД

Сграда ли казах? Пардон. ТОРТА :)))

Скъпи Възложителю, без теб тази торта нямаше да се случи. Благодаря, че ми се довери безусловно!

Трицветни пръчици и едно гостуване

2010-12-17T09:31:00.005+02:00

Ева, не зная дали преполагаш какъв страхотен подарък ми направи за рождения ден? С вниманието, коректността и най-вече светкавичната реакция, за която въобще не подозирах? На гости днес съм в изключителния сайт на Ева Тонева. Толкова мила, добронамерена, а само като си помисля, че изпитвах страх от нея :) Хайде, респект или страхопочитание да го наречем, заради професионализма, педантичността, красотата и личното отношение в създаването и представянето на храната. А тя е от хората, които започваш да чувстваш приятел още след първите разменени реплики.

Благодаря за поканата, Ева! За мене е чест да съм сред твоите гости!

На какво ухае Коледа? Може би на мандарини, на канела, джинджифил...

А моята Коледа ухае на мак - опияняващо, специфично и празнично.

Не особено застъпен в нашата традиционна кухня, но това не пречи да му се даде почетно място на трапезата за празника. В крайна сметка Коледата е такава, каквато я чувстваме и каквато си я направим сами.

Затова и избрах рецепта за гостуването си в този забележителен сайт, която освен тази ‘дяволска подправка’ , съдържа бадемов марципан и шоколад и тяхното съчетание само по себе си е празник за небцето.

Искам като една добра орисница, напълно в духа на шегата и заимствала думите от една съвременна интерпретация на приказката за “Спящата красавица” да отправя пожелание: Бъдете здрави! Бъдете красиви! И никога да не ви остава маково семе между зъбите! Усмивка…

ТРИЦВЕТНИ ПРЪЧИЦИ

За масленото тесто: 175 гр брашно, 125 гр масло, 50 гр захар, 3 яйца и 1 жълтък

За маковата плънка: 50 гр бадемов марципан, 125 гр смляно маково семе, 65 гр кисело мляко,

За шоколадовата заливка: 120 гр натурален шоколад, 40 гр масло, 120 гр сладкарска сметана

За декориране: какао за поръсване, още малко марципан

1. От брашното, захарта , студеното масло, нарязано на кубчета и жълтъка се омесва тесто. Оставя се в хладилника за половин час, добре увито във фолио.

2. Тава с размери 15/24 см се застила с хартия за печене. Фурната се загрява на 175ºC. Масленото тесто се разточва на кора с размерите на тавата. Надупчва се с вилица равномерно. Пече се десетина минути.

3. Яйцата се разбиват леко. Марципанът хубаво се размива в яйцата. Прибавят се киселото мялко и маковото семе. Сместа се изсипва върху масленото тесто и тавата се връща във фурната за още 15 минути. Когато печивото е готово се вади от фурната и се оставя да се охлади.

4. Сметаната се загрява на котлона без да завира. Отнема се от огъня. Към нея се прибавят шоколадът, начупен на парченца и маслото. Бърка се до хомогенизиране. Оставя се да се охлади напълно и започне ли да се сгъстява, се излива върху сладкиша. Когато глазурата се втвърди достатъчно - най-добре след няколко часа - сладкишът се поръсва с какаото и се нарязва на пръчици 2/7 см, квадрати или кубчета - изборът е Ваш. Десертът не е ронлив и позволява лесно разрязване на малки части.

5. По желание може да се разточи малко марципан, да се изрежат с формички за сладки някакви фигури и да се декорира.

Плуващи снежинки и двуцветни спирали

2010-12-13T01:53:00.002+02:00

Вчера сутринта две нослета бяха залепени на стъклото и приятна еуфория настана от вида на малкото прехврърчащи снежинки. "Пуат, пуат" (плуват, плуват) :) - спомних си миналогодишния бисер на проговарящия ми мъник за реещите се снежинки, които виждаше за първи път. Между другото замислям точно такава секция, озаглавена "От две до пет" по книгата на Корней Чуковски, където да споделям интересни и забавни лафове на порастващото ми хлапе.

Та насроението си стана такова, каквото трябва да бъде за този период на годината и ето, че са налице първите сладки. Всъщност те не са чак толкова сладки за моя вкус, но все пак аз не съм критерий. Важното е, че отвориш ли кутията ароматът на масло и ванилия, заедно със закачливия вид те подканя да си вземеш и още една, и още една...

ДВУЦВЕТНИ СПИРАЛИ

Сега да вметна, че моите заприличаха повече на шестички или девятки, но реших да не се пускам по тази пързалка, шегувайки се с името им :)

Необходими продукти:

250 гр брашно, 1 чл бакпулвер, 125 гр масло (1 малка опаковка), 1 яйце, 50 гр захар, 1 ванилия, 2 сл какао, 1 сл прясно мляко

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява, заедно с бакпулвера. Добавя се студеното масло на парчета. Хубаво се размесват, сместа става на трохи. После се чуква яйцето, включват се захарта и ванилията, и се омесва гладко тесто. Дели се на две части. Едната се оцветява с какаото, като се прибави и мъничко мляко. Оформят се двата вида тесто на топки и се завиват във фолио да престоят в хладилника около половин час. Загрява се фурната на 200 градуса. Приготвят се два листа хартия за печене и върху всеки един се разточва бялото и кафяво тесто на тънки кори с приблизителни размери 20/25 см. Бялата кора се намазва леко с белтък и се поставя върху нея какаовата. Отлепва се горния лист хартия и започваме да навиваме стегнато руло, едновременно с това отлепваме и долния лист. Рулото, добре увито, се оставя във фризера за 20-30 минути. Режат се парчета с дебелина около 5мм, редят се върху хартия за печене. Може леко да се корегира формата им, ако от стоенето на рулото са сплескани от единия край. Пекат се 10-12 минути.

Излизат максимум 30 броя, в зависимост от това как е разточено, колко тънко е нарязано и пр.

Може да се импровизира в съдържанието на тъмния слой, в зависимост от предпочитанията ни - да се добави инстантно кафе, или да се оцвети в друг цвят, вместо кафяво с кулинарна боя, или да се прибави друг аромат, канела например.

по LECKER.de